Изборната кампания още не е свършила, а десният кандидат за президент Неделчо Беронов вече е поставен под кръстосан огън. ДСБ вече повдигна въпроса за отговорността за кандидат, който самата тя издигна, Бойко Борисов използва медийното си влияние за да рекламира бъдещата си партия, а малки квазидесни партии лансират проекти за собственото си спасение като част от новата формация на столичния кмет.

Повод за тази статия е срещата на г-н Иван Костов с Бойко Борисов и изказванията на лидера на ДСБ по отношение на предизборната кампания. Първото и най-важно нещо от нея е, че г-н Костов все пак се срещна със столичния кмет след като отказваше да направи това в продължение на половин година.

Борисов също не му оставаше длъжен и тиражираше обидни реплики срещу Костов и ДСБ. В крайна сметка не стана ясно защо двамата се срещат чак сега и какви ангажименти са поемали един към друг.

Нека да припомним, че ДСБ се изказваше доста остро срещу Бойко Борисов, отказваше да го признае за фактор в дясно-центристкото политическо пространство и да разговаря с него за подкрепа на десния кандидат за президент. Стигна се дори дотам, че ДСБ поиска да свали Борисов от поста кмет на София. Тогава се наложи лидерът на СДС Петър Стоянов да постави условия към ДСБ и към Борисов да престанат със споровете и да се съсредоточат в това да осигурят подкрепа за десния кандидат за президент Неделчо Беронов.

В крайна сметка г-н Костов очевидно си е дал сметка, че позицията му и тази на ДСБ са прекалено крайни и лишават Беронов от по-широка подкрепа. Възможно е също така и двамата да са търсили позициите на партиите си в едно бъдещо политическо статукво, след създаването на новата партия на Бойко Борисов.

Двамата все пак се срещнаха. Вярно, доста късно и не по политически повод, а заради неуредени въпроси с имоти на семейството на г-н Костов. Въпреки това срещата между двамата, поне на пръв поглед, бе полезна за кампанията на десния кандидат за президент. Г-н Костов дори успя да остави впечатление, че е убедил столичния кмет да подкрепи Неделчо Беронов, като призове да се гласува за него.

Изстрели в дясно

В същото време лидерът на ДСБ направи няколко тревожни изказвания, които са напълно излишни и пречат на изборната кампания на Беронов. Първото е обяснението му, че е напуснал СДС, заради това, че партията се е превърнала в клиентелна и че хора от нея са се занимавали с нечисти сделки в Столична община.

Второто е изказването му, че за разлика от него другите десни лидери не обикаляли страната в подкрепа на Беронов.

Двете твърдения са пряко насочени срещу СДС и могат буквално да взривят кампанията на г-н Беронов! И двете са неверен и нечестен удар под кръста към СДС, партия, която избра да подкрепи кандидата за президент предложен от г-н Костов и на ДСБ, за да запази десницата.

В същото време СДС няма пряк тяснопартиен интерес в кандидат-президентската кампания и не получава нищо от нея. Напротив, както се вижда търпи неоснователни обиди и плаща политическата цена на дясната кандидатура. Ако кампанията бъде успешна, първото нещо, което г-н Костов ще направи е да заяви собствените си заслуги и победа на ДСБ. Ако бъде неуспешна, ще обвини СДС за това.

Изказването, направено в ефира на бТВ, където г-н Костов заяви, че обикаля и прави всичко възможно за успеха на Беронов, за разлика от други лидери, е вторият удар под кръста срещу партньори. Този ход е неверен и също пречи на кампанията на Беронов. Такова изказване поставя въпроса „Кой е виновен, ако Беронов загуби?” преди предизборната кампания да е дори преполовена.

Политическата отговорност

Изборът на Беронов за кандидат-президент е личен избор на Иван Костов и затова лидерът на ДСБ носи огромна отговорност при евентуален неуспех. През цялата изборна година ДСБ и лидерът й водеха битки с всички в дясното пространство, обиждаха ги и инициираха разнообразни политически атаки срещу кметове от десницата, включително и срещу Бойко Борисов. Затова e съвсем естествено г-н Костов да работи много, за да убеди собствените си избиратели да подкрепят Неделчо Беронов.

За съжаление възможностите на бившия премиер да влияе на избирателите извън ДСБ са ограничени и по-скоро биха попречили на кандидатурата. Затова партиите, подкрепящи Беронов правилно избраха да няма общ политически щаб на предизборната му кампания. Всяка от тях най-добре знае, как да мотивира собствените си привърженици.

Ако Беронов, отиде на втори тур и спечели срещу Георги Първанов, сме длъжни да признаем заслугата на г-н Костов за тази дясна кандидатура. В същото време трябва да сме съвсем наясно, че партията на г-н Костов няма достатъчно ресурси и политическо влияние да осигури успех на Неделчо Беронов. Без гласовете на двойно по-голямия СДС, без подкрепата на Бойко Борисов и без подкрепата на избирателите на НДСВ, за г-н Беронов ще бъде невъзможно да завърши кампанията си успешно.

Последните социологически изследвания показват, че десният кандидат има шансове да изпревари Волен Сидеров и да отиде на втори тур срещу президента Първанов. Това обаче няма да стане, ако г-н Костов или пък други десни политици, по време на предизборната кампания човъркат в политически чувствителните и нека бъдем честни неуредени спорове на десницата. Постигането на политически консенсус около предложената от ДСБ кандидатура на г-н Беронов бе много трудно. Този консенсус бе постигнат благодарение на политическия реверанс на СДС. Бойко Борисов също не пречи на десния кандидат, а би могъл. И никой няма да му се разсърди след обвиненията към него от страна на ДСБ.

Затова последното, от което има нужда днес г-н Костов и други десни лидери, е да се отваря вътрешен дебат по отношение на предизборната кампания. Такъв няма да помогне на Беронов или пък на самата десница. Напротив, ще сложи на масата въпроса за изборна загуба и последствията от нея. Това практически ще означава, че днешната десница няма да има морално право да представлява т. нар. десни избиратели. И понеже ДСБ е само една малка част от десницата, тя не може да издържи моралната и политическа тежест за цялостен срив на дясното.

Изборните кампании не са време за лош тон, за политически спорове или за удари под кръста. Спомням си, че г-н Костов лансираше тази теза по време на предизборната кампания на Надежда Михайлова за кмет през 2003 г. преди да напусне СДС. Така че и той, и партията му имат достатъчно опит, който да им казва кое политическо поведение е честно, кое разумно и кое не е.

И за финал. Избирателите няма да позволят на десните партии, включително и на ДСБ, да мимикрират. Ако това се случи, Бойко Борисов ще получи дясното политическо пространство лесно и без да се бори за избирателите в него. От друга страна крайните ходове на десните партии и особено на ДСБ са крайно грешни. ДСБ загуби прекалено много избори за една нова партия. Сигурен съм, че симпатизантите на г-н Костов не искат президентските избори да са поредните.

Димитър Аврамов
Bulgarian Post