Гиньо Ганев, 24chasa.bg

В последно време шумно се заговори за необходимостта от конституционни промени. Иска се да бъде изработена нова конституция и в нейното приемане се привижда изход от затрудненията, които люлеят обществото днес. Неотстъпното развитие на демократичния процес иска духовното и физическото разширяване на територията на гражданското общество. Това не се свежда до активизиране на организациите на гражданите, а се характеризира с увеличаването на броя и обществената чувствителност на всеки от тях. Тоест на всеки от нас поотделно. Водени от такова разбиране, ние, десетина души, се събрахме в една неформализирана гражданска инициатива, за да повдигаме пред съответните публични органи и места нашето виждане за решаването на някои проблеми.

Какво е
виждането на
нашата
гражданска
инициатива


върху различните идеи, свързани с основния закон на държавата? Има гласове, според които е необходимо да се смени досегашният конституционен модел. Какво точно означава това? Конституцията от юли 1991 г. смени действащата дотогава система. Политическият модел на комунистическата тоталитарна държава се изостави и се установи принципът на политическия плурализъм и демокрация. Плановата стопанска система се замести с принципите на пазарното стопанство и свободната стопанска инициатива.

Какъв да е новият конституционен модел, не се посочва от носителите на тази идея. Те не казват и какво да стане с принципа на разделение на властите, върховенството на закона и конституционния правов ред, основните права на гражданите и всичко друго. Очевидно е, че идеята за смяна на конституционния модел трябва добре да се прецизира от поддръжниците й. Включително и какво да замени политическия плурализъм и политическите партии.

Втора група идеи са свързани с президентската институция. Наблюдава се богато разнообразие, като се започне с разширяване на правомощията аже до степен на превръщането на установения парламентарен режим на управление в президентска република. И обратно. Предлага се такова стесняване на правомощията на президента, че той да изпълнява само представителна функция и ролята му да се превърне в символична. Мимоходом тук стои и идеята за премахване на вицепрезидента.
В една оптимална конституционна система трябва да се държи сметка за това какво е съдържанието на традицинното понятие за държавен глава по целия свят, както и за специфичната за нашата страна балансираща роля в системата на разделение на властите. Сред разпространяваните хрумвания за конституционни промени има и предложения за изборите и избирателните права. Тук се намира идеята за въвеждането на задължително гласуване, но това ще трябва да се съобрази по някакъв начин с обстоятелството, че активното избирателно право съдържа както правото да се гласува, така и правото да не се гласува. В миналото гласуването беше част от тоталитарно партийния строй и се възхваляваше участието в гласуването на 99% от избирателите.

Лансира се мисълта за

въвеждането на
института на
отзоваването -

прекратяване на правомощията на народните представители. Но как да става това прекратяване на правомощията и от кого, като се има предвид, че по действащата конституционна система депутатът представлява целия народ, не само хората, които са го избрали. Тоест въвеждането на института на отзоваването предполага промяна на статута на народния представител.

Говори се за намаляване на броя на народните представители. Тъй като Народното събрание е постоянно действащ орган и не се свиква само от време на време на сесии, оптималният брой депутати, необходими за нормалното функциониране на парламента, трябва да се определи след прецизен анализ.

Споменатите дотук идеи за промени в избирателното право, свързани с изменения на конституцията, не са единствени. Но за други промени в изборното право като промяната на системата например (мажоритарна, смесена, преференциална) или въвеждането на електронно гласуване не се налагат конституционни изменения.
За да се стигне до

мащабна
конституционна
промяна,

каквато би могло да бъде създаването на нова конституция или по-обхватното изменение на действащата, е необходимо да се стигне до нов обществен договор. Съгласие в този смисъл би се получило, ако се констатира масова убеденост, че е настъпила някаква дълбока промяна в обществено-политическата обстановка или държавноправното положение на България се е променило така, че се налага нова конституционна уредба.

България е част от Европейския съюз и това определя нов конституционен статут. Той може би щеше да се определя от Европейската конституция, ако намерението за нея беше реализирано. Вместо това се появи Лисабонският договор, който съдържа много конституционни по своя характер разпоредби, в които България е обвързана.

У нас е нужно да се свика Велико народно събрание както за случаите на нова конституция, така и за обсъжданите днес изменения на действащата, щом те засягат формата на държавното устройство и управление. Така е предвидено в чл.158, т.3 на конституцията и решение N3 от 2003 г. на КС. Нашата гражданска инициатива не тръгва по този път. Убедено ние предлагаме като най-належащо няколко конституционни изменения, които са в обхвата на правомощията на обикновеното Народно събрание.

Преди 23 г. чрез акта на приемането на сега действащата конституция българският народ едновременно скъса с тоталитарното минало и направи исторически избор в полза на свободата и демокрацията. Големи обществени среди вече са убедени, че конституцията от юли 1991 г. въплъщава общочовешките ценности и че те, заедно с неотменимия дълг за опазване на националното и държавното единство са в основите на демократичното устройство на България. А не нещо друго извън конституцията, което летяло като неидентифициран летящ обект и някакви смътни политиканстващи човечета го примамват да кацне по нашите земи, защото от това те щели да станат по-плодородни.
Добре е да се връщаме към онези дни. Тогава сред разбеснялото море от омраза (и въпреки него!) в Седмото ВНС надделя едно сублимирано чувство за държавническа отговорност и се създаде воля за Конституция! Исторически тя винаги ще носи имената на онова внушително юридическо и морално мнозинство от 313 души, от общо 400-те народни представители, които написаха и подписаха основния ни закон с въплътения в него стремеж към демократична, правова и социална държава.

С каквито и инсинуации да се връхлита конституцията, каквито и недоволства да се изразяват спрямо нея, за стотен път ще кажа, че тя се оказа не юзди, а шпори на мирния преход към демокрация. И въпросът не е до амуницията, а до ездачите, които се опитват да я яхат. Конят не е толкова буен, господа, бях се провикнал преди време, но иска грижи, разбиране и привързаност. А не всичко обратно!

С дълбоко осъзнато убеждение конституцията утвърди републиканските идеи и принципите на парламентарното управление. Наивно и недобросъвестно е да се отправят укори днес, че преди 22 г. е пропуснат златен шанс у нас да се установи някаквъв тип президентски режим. Свидетелствам за обратното: във ВНС постъпиха 16 проекта за конституция, и то от най-различни партии и обществени среди. Но в нито един от тях не се предлагаше друго освен формата на парламентарното управление. И това е обяснимо, защото е изстрадано: преди 1944 г. страната ни живя в условията на личен династичен режим, който определяше политиката на държавата. А след септември 1944 г. с налагането на еднопартийния монопол върху властта десетилетия наред страната ни пак заживя под авторитарен диктат. Така че с конституцията от юли 1991 г. парламентарният режим се установи като единствено възможна и желана форма на управление. Единствено възможната и необходима - тогава и сега.

Не е вярно, че сегашната ни конституция била създадена само за да обслужи прехода. Ценностите, залегнали в нея - свобода, равенство, уважение към достойнството на индивида, върховенството на неговите права, тяхното съчетание с разумния обществен интерес и общото благо, са пътният лист на България за Европа, а не някакви други норми, които уж били по-европейски, а не са.
Така че облягайте се на конституцията, господа, като на трайни принципи, а не като на тараба, която някои, не знам защо (а всъщност знам!), искат да съборят. Облягайте се на конституцията, но не лягайте върху нея! Да не се създава впечатление или за задушаване, или за изнасилване. Още преди 23 г. бях наречен от журналистическата общественост с гордата според мен квалификация "човекът парламент". Не само защото умело си служех с парламентарните процедури като ръководител в Седмото ВНС. А защото винаги търсех възможност за притъпяване на ненавистта между парламентарните и извънпарламентарни групи. И за налагане на разбирателство и добронамереност. И сега съм страстно привързан към принципите на парламентаризма, при който да господства възможно по-широкото съгласие около общонационалните и общогражданските цели и намерения.
Мнозинството и малцинството само заедно правят народа и неговото представителство. За това е нужно повече разбирателство и даже - национално съгласие! Враждата е ръждата на демокрацията. Иска се толерантност и разумен компромис. Но за да има дух на разбирателство, трябва да се общува. Не знам доколко сме религиозни, но трябва да се стремим към разпятието на омразата и към възкресението, което чакаме чрез помирение.
Предлагам една проста (но все още оспорвана) логика:
1. Най-вярната дефиниция на демокрацията е общуването.
2. Смисълът на общуването е в търсенето на общ език, тоест на съгласие.
3. Съгласието се постига с добронамереност и с добри хора.
4. Демокрацията иска човешка доброта
Нетолерантността и омразата загрозяват (обезобразяват) обществениците повече от смъртта.