По още един показател България се открои като различна от своите сълагерници от соцлагера. Унгария, чрез министъра на просветата и културата Ищван Хилер, се извини за участието на унгарски войски в смазването на „пражката пролет” като част от Варшавския договор. Фактът, че режимът в Будапеща е бил подченин на Съветския съюз, не е отменя вината на Унгария, каза министърът, цитиран в местния печат. С това от всички участници в разправата с чешкия порив към свобода от 1968-ма остана само един, който не смята за нужно да заяви на висок глас, че днес се е променил.

Познайте кой е той? Познахте. ГДР изчезна. Полша декларира вината си чрез самия Войчех Ярузелски, министър на отбраната по време на събитията от 1968.ма. Русия не се е извинила за нищо (ако не броим мълниеносния проблясък на разкаяние у президента Елцин за хилядите зверски избити от КГБ пленени полски офицери). Русия е горд приемник на всичко, което смята за успешно като наследство на СССР, най-вече с териториалните придобивки, но намира себе си за прекалено важна, за да обръща внимание на някакви си извинения за престъпления, които явно все по-малко смята за… престъпления. Остава България.

Някогашният най-верен сателит на Москва. Някогашен??? Не съвсем. Но пък е съвсем успешен ученик на своя руски преподавател по исторически непукизъм. Мълчанието и премълчаването, съчетано с майсторско протакане, е местен патент, шлифован от поколения другарки и другари, въоръжени с власт. Когато искат са в състояние да гледат с отворени очи истината в упор и да твърдят без да мигнат, че няма такава истина.

Забелязали ли сте умението на нашенските сервитьори да не Ви виждат, когато са заети с нещо по-важно от вас. Можете да се кривите, да почуквате с вилица, да правите физиономии, дори да подсвирквате и подвиквате, но няма реагират ( освен с някоя ругатня). Докато не решат сами, че е целесъобразно за тях да ви уважат с вниманието си.

Този трик владеят до съвършенство нашите управляващи. Те ни сервират непробиваемо дебелокожие по темата, по която просто са длъжни да реагират не от някакво си чувство за отговорност или принадлежност към собствения ни цивилизационен избор, а просто заради поетите ангажименти като договорна страна в НАТО.

Две седмици от началото на войната в Грузия (именно в Грузия, а не в Южна Осетия, откъдето грузинците бях светкавично изтласкани) българските народни слуги, НАТОварени да ни ръководят, се правят на глухи, слепи и отсъстващи. На принципа „всяко чудо за три(найсет) дни. На 14-тия Москва благоволява да оповести изтегляне от „териториите”, където е налагала мир, имперската си воля и непокорните грузинци. Предстои, щом вече е позволено, официална София да се събуди от неофициалния си сън и да забележи „събитията”. А след това и слугинажът в медиите може да се разшета. Освен ако инструктажът предвижда „так держат” и „ни шагу назад” от линията на толкова полезния за здравето на дружбата летен мечешки сън. Неприятно е да си го кажем, но истинската причина за всичко това е, че живуркаме по метода „НАТОварено магаре, нищо не усеща”.
Иво Инджев
Още материали от същия автор на http://ivo.bg