Имаме нужда от изход от ционизма 

Тази година на Пасха ние не се нуждаем и не искаме фалшивия идол на ционизма. Искаме свобода от проекта, който извършва геноцид от наше име

Мислех си за Моисей и за неговата ярост, когато слиза от планината и намира израилтяните да се покланят на Златния телец. Екофеминистката в мен винаги се е притеснявала от тази история: какъв Бог ревнува от животните? Що за Бог иска да съхрани цялата святост на Земята за себе си?

Но има и по-малко буквален начин за разбиране на тази история. Това е разказ за фалшиви идоли. За човешката склонност да боготворим светското и лъскавото, да обръщаме внимание на малкото и материалното, а не на голямото и трансцендентното.

Това, което искам да ви кажа тази вечер на този революционен и исторически Седер (бел. ред. ритуал по отбелязването на Пасха) по улиците е, че твърде много от нашите хора отново се покланят на фалшив идол. Те са възхитени от него. Опиянени от него. Осквернени от него.

Този фалшив идол се нарича ционизъм.

Това е фалшив идол, който взима нашите най-дълбоки библейски истории за справедливост и освобождение от робството – историята на самата Пасха – и ги превръща в брутални оръжия за колониална кражба на земя, в разрешително за етническо прочистване и геноцид.

Това е фалшив идол, който е взел трансцендентната идея за Обетованата земя – метафора за човешкото освобождение, която е пропътувала през множество религии до всяко кътче на земното кълбо – и е дръзнал да я превърне в нотариален акт за продажба на милитаристична етнодържава.

Версията на политическия ционизъм за освобождение сама по себе си е скверна. От самото начало тя изискваше масовото експулсиране на палестинците от техните домове и земите на предците им, останало в историята като Накба.

От самото начало тя е във война с мечтите за освобождение. По време на Седер си струва да си припомним, че всичко това включва мечтите за освобождение и самоопределение на египетския народ. Този фалшив идол на ционизма приравнява израелската безопасност с египетската диктатура.

От самото начало тя създаде грозен вид свобода, която гледаше на палестинските деца не като на човешки същества, а като на демографска заплаха – точно както фараонът в Книгата Изход (бел. ред Изход е втората книга от Библията и от Петокнижието) се страхуваше от нарастващото население на израелтяните и нареди смъртта на техните синове.

Ционизмът ни доведе до настоящия момент на катаклизъм и е време да кажем ясно: той винаги ни е водил точно тук.

Това е фалшив идол, който е повел твърде много от нашите собствени хора по дълбоко неморален път, който сега ги кара да оправдават погазването на основните Божи заповеди: Не убивай. Не кради. Не пожелавай дома на ближния си.

Това е фалшив идол, който приравнява еврейската свобода с касетъчни бомби, които убиват и осакатяват палестински деца.
Ционизмът е фалшив идол, който е предал всяка еврейска ценност, включително стойността, която придаваме на задаването на въпроси – практика, въплътена в Седера с неговите четири въпроса, задавани от най-малкото дете.

Включително любовта, която имаме като хора към Свещения текст и към образованието.

Днес този фалшив идол оправдава бомбардировките над всеки университет в Газа; унищожаването на безброй училища, на архиви, на печатници; убийството на стотици учени, журналисти и поети – това е, което палестинците наричат ​​"схоластицид", заличаването на средствата и възможностите за образование.

Междувременно в този град университетите викат полицията на Ню Йорк и се барикадират срещу сериозната заплаха, представлявана от собствените им студенти, които се осмеляват да им задават основни въпроси, като например: как можете да твърдите, че вярвате в нещо изобщо, най-малко в нас, докато позволявате, инвестирате и си сътрудничите с този геноцид?
Фалшивият идол на ционизма беше оставен да расте безконтролно твърде дълго.

Така че тази вечер казваме: всичко свършва тук.

Нашият юдаизъм не може да бъде ограничен в рамките на една етнодържава, тъй като нашият юдаизъм е интернационален по природа.

Нашият юдаизъм не може да бъде защитен от вилнеещата армия на тази държава, защото всичко, което прави армията, е да сее скръб и да жъне омраза – включително срещу нас като евреи.

Нашият юдаизъм не е застрашен от хора, които издигат гласа си в знак на солидарност с Палестина, независимо от раса, етническа принадлежност, физически способности, полова идентичност и възраст.

Нашият юдаизъм е един от тези гласове и знае, че в този всеобщ хор се крие както нашата безопасност, така и нашето колективно освобождение.

Нашият юдаизъм е юдаизмът на пасхалния седер: церемония за споделяне на храна и вино както с близки, така и с непознати, ритуал, който може да бъде пренесен навсякъде, защото ние не се нуждаем от нищо, освен един от друг: не са ни нужни стени, храм или равин, в него има роля за всеки, дори – най-вече – за малките деца. Седерът е общностна технология, ако изобщо има такава, създадена за колективно скърбене, съзерцание, разпитване, припомняне и съживяване на революционния дух.

Така че огледайте се наоколо. Това тук е нашият юдаизъм. Докато водите се покачват и горите горят и нищо не е сигурно, ние се молим пред олтара на солидарността и взаимопомощта, независимо от цената.

Ние не се нуждаем и не искаме фалшивия идол на ционизма. Искаме свобода от проекта, който извършва геноцид от наше име. Свобода от идеологията, която няма друг план за мир, освен сделки със смъртоносни теократични петролни държави в съседство, като същевременно продава технологиите за роботизирани убийства на света.

Ние искаме да освободим юдаизма от една етнодържава, която иска евреите постоянно да се страхуват, която иска децата ни да се страхуват, която иска да вярваме, че светът е срещу нас, така че вечно да бягаме към нейната крепост и под железния й купол, или поне да подсигурим доставките на оръжия и пари.

Това е фалшивият идол.

И това не е само Нетаняху, това е светът, който той създаде и който го създаде - това е ционизмът.

Какви сме ние? Ние, протестиращите по тези улици от месеци и месеци, сме изходът. Изходът от ционизма.

И на чъкшумърите по света (бел. ред Чък Щумър, републикански сенатор, станал нарицателно за твърд произраелски курс) ние не казваме: „Пусни народа ми!“ (бел. ред буквален цитат на Мойсей от Библията) Ние казваме: „Ние вече сме пуснати. А вашите деца? Те сега са с нас."

Наоми Клайн, за вестник "Гардиън", из речта, произнесена по време на протестния Седер по улиците на Ню Йорк

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким