Винаги се заричам да престана да коментирам изявленията на господин Костов, който настойчиво прави, поразителни политически открития. Дразня се и на собствения си инат, на липсата ми на воля, и на все още добрата ми памет, които не ми позволяват да се въздържам в такива случаи.

На последната пресконференция на ДСБ лидерът й лансира три напълно недомислени тези. Те са част от вероятно най-слабия политически анализ, който той някога е правил. Защото може да бъде обвиняван в доста неща, но никой не е казвал, че е глупав. Става дума за следните негови заключения. Първо – ГЕРБ имали “извратен нагон към властта”. Второ – създаването на Общността на демократичните сили и съюза й за президентските избори със СДС били основната причина за слабите резултати на класическата десница. Трето – ДСБ била четвъртата политическа сила в страната.

Когато прочетох тези неща
помислих, че диоптърът на очилата ми отново се е увеличил
Да разгледаме всяко от твърденията поотделно. Нямам изобщо намерение, разбира се, да определям ГЕРБ като демократична партия. Защото не е. Защото съществува само благодарение на Бойко Борисов и той го заяви още когато я създаде: “Това е мой проект, и ако заприличаме на другите парти, ви разпускам и толкова.” Ще ги разпусне, ама друг път.

Но да оставим ГЕРБ на течащата вода. Там тепърва ще възникват проблеми, защото вече няма да има с кого да се оправдават. Омразният им Гоце няма да е президент след 2 месеца и половина, ГЕРБ спечели 14 кметове на областни центрове, ДПС не успя да повлияе на президентските избори, Яне Янев и Атанас Семов отидоха на крака при Борисов, а Борис Велчев се държи като ощипан и чака да му свърши мандата. Така че следващата година ГЕРБ ще си назначи и главен прокурор. Пропускам останалите позиции във властта на всички нива, защото няма смисъл да ги изброявам, тъй като
концентрацията на власт в ГЕРБ е очевидна
Самият Борисов призна в нощта на втория тур, че отговорността пред ГЕРБ става все по-голяма. Неговата като премиер – също.

За да сме наясно. Не харесвам Борисов и никога няма да гласувам за ГЕРБ. Аз гласувах за Румен Христов (на втория тур не гласувах), но пожелавам успех на Росен Плевнелиев, въпреки всичките му кусури, защото България наистина имаше необходимост от различен президент. Че имаше хулиганство и милиционерщина по време на тези избори, е безспорно. Че председателят на щаба на ГЕРБ, беше и министър на вътрешните работи в отпуск, също е цинично. Че ЦИК не става за нищо, с изключение на няколко души в него, също е факт. Този орган, трябва незабавно да се разпусне и да бъде назначен нов, но без партийни квоти. Това лесно може да се случи, по инициатива на новия президент, като предложи промени в Избирателния кодекс и докаже, че е президент на всички.
Но да се върнем към фразата на господин Костов за “извратения нагон към властта на ГЕРБ”. Всеки друг политик от последните 20 години можеше да изрече тези слова, но само не и Иван Костов.

Защото
няма друг освен Командира, за когото нагонът към властта да е извратено постоянен
Искате доказателства? През 1997 година ОДС спечели 137 депутати в 38-то Народно събрание. С изключение на Великото народно събрание, избрано специално, за да приеме нова конституция след 1989-а и Тройната коалиция (в която все пак имаше Политически съвет на тримата лидери), не е имало друго правителство за последните 20 години с такова представителство в парламента. Тогава – през 1997-а, ОДС имаше избран президент, кметове на София, Пловдив, Варна и на още редица други големи областни градове. В последствие Костов си назначи и главен прокурор. Назначи си и гуверньор на БНБ. Въведе областните управи и ги напълни с активисти на СДС. Част от които, без или с поискване, не показваха личните си документи на полицията, а вадеха членска книжка на СДС. Впрочем, подозирам, че активистите на ГЕРБ, правят същото. Техен проблем.

Още на първия семинар на ОДС в Боровец, по целия път дотам – през 100 метра, имаше поставени полицаи, а на покрива на хотела, в който се проведе, бяха разположени снайперисти. Вярно е. Може би, тогава вътрешният министър Богомил Бонев се е престарал, но Костов шеговито казваше, че не можел да му влияе, защото не бил член на СДС. Именно на един от тази поредица семинари Командира изрече и паметната реплика:
“Ритай противника, даже когато е паднал”
Спря да се съобразява с мнението на покойния Стефан Савов и на Анастасия Мозер още на първата година след управлението си. Спря реформите след 1999 година и започна да се готви да печели втори мандат. Разчисти всичките си конкуренти вътре в партията и смени половината министри от първото си правителство. Без обяснения. Влезе в конфликт с президента Петър Стоянов и столичния кмет Стефан Софиянски. Много преди Царя, на депутати, които имаха смелостта да му кажат, че нещата не вървят, им обясняваше, че трябва да си сменят чипа. И забрани, на когото и да е, да признава, че СДС прави грешки. Въпреки всичко загуби изборите и обяви, че “гражданското общество се е превърнало в народ”. Още когато си подаде оставката като лидер на СДС, беше замислил създаването на собствена партия. Направи го. След това се съеши отново с “тялото, останало без душа”. За да оцелее. За да е пак начело. Е, кажете, това не е ли постоянно извратен нагон към властта?