Времето на диктатурите отмина и всички ние, включително Западът, трябва да живеем с това разбиране и да се приспособим към него.

Европейската политика беше свързана с окуражаване на свободата и демокрацията в нейно съседство, тя се отказа от нея след войната в Ирак и сътрудничеството с диктатори беше възобновено, а търсенето на стабилност и надеждни събеседници замени преследването на това, което тогава се наричаше европейски ценности. Това заяви в интервю за БГНЕС Надим Шехади, научен сътрудник в Кралския институт по международни отношения Chatham House, специалист по въпросите на Близкия Изток.

БГНЕС: Зачестилите напоследък дезертирания на високопоставени членове на сирийския режим, включително на бившия премиер, означават ли, че краят на Асад наближава?

Надим Шехади: Моето мнение е, че краят на режима на Асад вече отдавна настъпи, веднъж, след като даден режим разхлаби властта и не може да си я възвърне, с него е свършено. Опасното е, че той се е вкопчил в нея и унищожава страната, защото все още вярва, че може да си възвърне властта. Дезертиранията са важни, защото те могат да вдъхновят и други да дезертират и ускоряват процеса. Асад живее с илюзията, че може да си върне властта с руска и иранска подкрепа, като играе интелектуални игри със Запада и използва трикове като диалог с "опозицията" или смазване на "бунтовниците", които смята за терористи и наемници, част от конспирация за свалянето му от власт заради антиизраелската му позиция. Това може да продължи дълго време и да навреди много. То може да трае дотогава, докогато режимът не разбере, че играта свърши или докато международната общност не се намеси, за да накара Асад да разбере това. Случващото се е много опасно, защото разрушението, междурелигиозната ненавист, екстремизмът и бедността, които се създават, ще бъдат част от предизвикателствата по време на прехода. Важно е не само това, което се случва, след като дадена диктатура бъде свалена, а и случилото се преди това. Примерът с Ирак е, че на Саддам Хюсейн беше позволено да избива собствения си народ – кюрди, шиити, "блатни араби" и т.н…, което изостри междурелигиозното напрежение, а бедността, създадена от санкциите, почти унищожи средната класа в страната преди той да бъде свален. Когато вдигнахме капака в Ирак, открихме нещо, което е било създадено преди нашествието, а не е било предизвикано от него.

БГНЕС: Очаквате ли военна намеса в Сирия или международната общност ще продължи да търси дипломатическо решение на конфликта. Смятате ли, че е възможно такова решение?

Надим Шехади: Единственото възможно дипломатическо решение е да бъдат убедени руснаците да сътрудничат на равнище Съвет за сигурност на ООН и да престанат да налагат вето. Те също така могат да се намесят твърдо, като обяснят на Асад, че времето му е свършило и че трябва да помогне за организирането на прехода. Това би било в интерес на Русия, защото отношенията й с бъдеща Сирия и с останалия арабски свят пострадаха сериозно от подкрепата й за режима на Асад. Ако Русия играе положителна роля за свалянето на Асад, тя може да успее да си възвърне част от доброжелателността в региона.

Не очаквам военна намеса в региона в непосредствено бъдеще заради липсата на американското лидерство по въпроса. Мисля, че силата на сирийската армия е силно преувеличена, че подкрепата за военно решение на народа на Сирия ще бъде положителна, той отчаяно се нуждае от защита. Смятам също така, че вътрешната политика парализира администрацията на Обама, която се определя в негативни термини, т.е., че е анти-Буш. Така че докато администрацията на Буш беше за изолация, интервенция и смяна на режима, администрацията на Обама се определяше като подкрепяща ангажимент и диалог. Прекалено много политически капитал беше инвестира в САЩ особено в "ангажирането" с Асад. Всички основни фигури от тази администрация бяха замесени. Те прекалено много ще се компрометират, ако изведнъж възприемат езика на администрацията на Буш за намеса и смяна на режима, това би обезсилило тяхната значимост поне от 2007 г. Джон Кери, Нанси Пелоси, Барак Обама и Хилари Клинтън също настояваха за незабавно изтегляне от Ирак през 2007 г. и се противопоставиха на предложението на ген. Петреъс по онова време да се използват иракските племена в борбата с "Ал-Кайда". 2007 беше година на избори за Конгрес, а 2012 също е година на избори и вътрешното измерение е от по-голямо значение. Обама няма да каже, че всичко, което е отстоявал от 2007 г. насам, е било погрешно и да започне да звучи като Джордж Буш, призовавайки за намеса и смяна на режима в Сирия.

Всички в региона очакват американското лидерство, няма да има намеса без него, то не може да бъде компенсирано нито от турците, нито от арабите. Вярно е, че намесата има своите рискове и цена, но рисковете и цената на ненамесата в случая със Сирия стават много по-големи с течение на времето и те вече надхвърлиха тези на намесата.

БГНЕС: Как ще изглежда Сирия след свалянето на Асад? Може ли да се повтори сценарият от Египет, където на власт дойдоха ислямистите? Ако това се случи, ще пострадат ли правата на малцинствата в Сирия?

Надим Шехади: Невъзможно е да се предскаже с точност как ще изглежда Сирия след оттеглянето на Асад, но е важно да се отбележат две неща в тази връзка. Първо, според мен колкото по-дълго време отнеме осъществяването на прехода, толкова по-лоши ще са нещата в Сирия и с толкова повече проблеми ще трябва да се справят след оттеглянето на Асад. Ако той беше осъзнал миналата година, че времето му е изтекло, преходът в Сирия можеше да е много по-лесен, отколкото ако се оттегли утре и ако му бъде разрешено да остане и да унищожава страната още няколко години, това, пред което ще се изправим след свалянето му, ще е много по-лошо.

Второ, според мен поглеждането "отвъд" режима на Асад е част от интелектуалната игра, която режимът играе с международната общност. Голяма част от силата на Асад се основава на идеята, че той е крайно необходим, незаменим и че след него ще настъпи пълният хаос, от който всички се страхуват – комбинация от Ирак, Афганистан и Сомалия. Това е посланието, което режимът отправя, за да попречи да се види какво има отвъд него. Когато успеем да видим отвъд режима, той ще падне. Въпроси като тези дали опозицията заслужава доверие, дали е екстремистка, ислямистка, обединена или дали е способна да се организира, за да поеме властта след падането на режима са част от интелектуалната игра. Другите внушения са, че ще последва ислямистко управление, че терористите ще установят контрол върху химическите оръжия, че ще се стигне до междурелигиозна война, разпокъсване на страната и т.н…, това също е част от интелектуалната игра, която ни пречи да видим отвъд режима.

Случващото се в Сирия е в действителност старата "Битка за сърца и умове" наопаки. В Ирак и Афганистан САЩ и Западът опитваха да убедят иракчаните и афганистанците, че намесата им е добра и че те трябва да работят, за да постигнат демокрация и свобода. В Сирия се случва точно обратното – сирийците опитват да убедят Запада, че наистина искат демокрация и свобода и опитват да ги убедят да се намесят и да им помогнат да свалят Асад, за да ги постигнат.

Арабската пролет беше пълна изненада за Запада, тя се случи във време, когато той комфортно се беше настанил в политика на сътрудничество с диктатори и беше изоставил предишната си политика на подкрепа за демокрация и промяна. Западът си сътрудничеше силно с Асад, Мубарак, Бен Али, Салех, Кадафи и т.н…, воден от две илюзии – първата е, че те извършват реформи и втората е, че те бяха единствената възможност, защото регионът би се превърнал в нещо като управление на талибаните от Мароко до Оман и че диктаторите и Западът воюват в една и съща война срещу терора. Тези илюзии също бяха част от интелектуалната игра, която диктаторите играеха със Запада.

БГНЕС: Близък Изток, контролиран от ислямистите, по-стабилен и надежден ли ще бъде от Близък Изток, контролиран от диктатори?

Надим Шехади: Вероятно не. Диктатурите са много по-надеждни и много по-стабилни от демокрациите, особено демокрации в преход, които както българите и източноевропейците знаят, могат да отнемат много време. Регионът се променя и ислямистите също се променят, те ще трябва да се претворят. Но времето на диктатурите отмина и всички ние, включително Западът, трябва да живеем с това разбиране и да се приспособим към него. Европейската политика беше свързана с окуражаване на свободата и демокрацията в нейно съседство, тя се отказа от нея след войната в Ирак и сътрудничеството с диктатори беше възобновено, а търсенето на стабилност и надеждни събеседници замени преследването на това, което тогава се наричаше европейски ценности.

БГНЕС: Миналия месец в България беше извършен терористичен акт срещу израелски туристи. Вярвате ли във версията, че Хизбула стои зад атентата?

Надим Шехади: Мисля, че трябва да изчакаме резултатите от разследването на българските власти, за да разберем това. Ако е била Хизбула, това ще има много сериозни последици за организацията, защото, за разлика от американците, европейците не я смятат за терористична групировка. Ако бъде установена връзка между Хизбула и атентата в Бургас, не виждам как европейската позиция може да се запази за дълго време. /БГНЕС