Май е бил първият месец на тази година, в който събраните приходи от държавата са по-малко от направените разходи. Бюджетният дефицит на месечна база е 350 милиона лева, но заради натрупвания от първите четири месеца на годината все още бюджетът като цяло е с минимален излишък от 146 млн. лв., което е 0.07% от брутния вътрешен продукт. Новината е тревожна, защото показва неадекватността на действащия закон за бюджета. При нормално планиране и развитие на икономиката дефицитите започват да се реализират едва в края на годината, когато се натрупат плащания към изпълнители на държавните инвестиционни проекти. Сега обаче очевидно и приходите не вървят, поради което проблемът кристализира рано.

Статистиката на дълговите пазари обаче сочи още един, не по-малко сериозен проблем. Интересът към държавните ценни книжа пада, а лихвите се покачват. За последните три месеца доходността по тригодишните ДЦК е достигнала 3.44% към миналия понеделник, а това е повече от доходността по шестгодишните ДЦК, емитирани на 13 май. Рисковата премия, която се мери като допълнителна доходност (според) спрямо приеманите за безрискови германски аналогични дългови книжа (бундове) се е удвоила за последните три месеца и от 0.45 процентни пункта вече е 0.91% процентни пункта, пак за тригодишните книжа.

Самият интерес към държавните ценни книжа, мерен по отношението на продадените поръчки спрямо предложените ДЦК (коефициент на покритие) пада в пъти – от 2.5 до 1.1 при тригодишните ДЦК и от 2.23 до 1.33 по шестгодишните.

Предстоящите месеци ще са истинско изпитание за служебния министър на финансите Людмила Петкова, защото все по-често ще й се налага да се изправя с тежкото наследство на предшественика си Асен Василев. Ясна е и тенденцията към свиване на фискалния резерв. Ако се наложат най-високите и най-ниските му стойности през всеки от последните три месеца, се вижда, че все по-често в началото на месеците, когато се плащат заплати и пенсии, резервът стига до най-ниските си равнища, опирайки до средствата със специално предназначение, които никой министър освен Симеон Дянков не е обмислял да усвоява за текущи цели.

Освен свиващите се ликвидни буфери, дирекция Държавен дълг ще трябва да внимава и за възможното изнудване от страна на пазара. Това е ситуация, при която традиционните купувачи на Държавни ценни книжа осъзнават ликвидните затруднения и изискват твърде висока доходност по предложените количества. Повод да се подозира такова изнудване дава значително по-бързото нарастване на рисковата премия по тригодишните ДЦК спрямо тази по шестгодишните.

В тази ситуация Министерство на финансите се нуждае от много ясен план за нужното дългово финансиране в рамките на годината, включително и с международни облигационни заеми. Съгласно закона за бюджета, новите заеми тази година може да стигнат 11 милиарда лева и с тях ще се покрие очаквания бюджетен дефицит от шест милиарда плюс плащания по падежиращи стари заеми. Според индикативния емисионен календар за Държавни ценни книжа от вътрешния пазар правителството планира да набере малко над два милиарда лева, което означава, че от еврооблигации, емитирани на международните пазари, ще се търсят останалите девет милиара. Историята показва, че подобна сума е твърде голяма за изтегляне в рамките на само една емисия. Това означава, че ако целият дълг се привлече в рамките на един ден, най-вероятно ще се предложат поне две емисии с различна срочност.

По-традиция за емитиране на нов дълг се чакат най-подходящите условия. Това означава конюнктурата да предполага апетит към дълг от страна на инвеститорите и склонност да приемат по-ниски лихви. Изисква се и умение от страна на финансовото министерство да уговори възможно най-добрите условия срок на новия дълг. В случай, че емисиите са повече от една, то не трябва да се допуска пазарите да изнудят държавата изисквайки твърде висока доходност по една от емисиите и така да се изкриви дълговата крива.

Финансовият министър Людмила Петкова няма какво да губи, тъй като и дълговата необходимост, и ниските ликвидни резерви са наследени от безотговорното поведение на Асен Василев. Нейна ще бъде отговорността, ако се забави твърде много и ситуацията стане дори по-неблагоприятна. Това може да се очаква с напредване на времето, а за изтегляне на заем може и трябва да се мисли по всяко време от днес до края на септември.

Според Людмила Петкова, през второто тримесечие на годината ще се видят много по-добри резултати в събираемостта на ДДС и акцизи, с което ще се навакса изоставането през първото тримесечие и в крайна сметка планът за приходи ще се изпълни. Пред народните представители миналия четвъртък, тя обясни, че това ще се случи благодарение на по-усърдната работа на звеното за фискален контрол и проверките по границата и на място във вътрешността на страната. Доколко е основателен оптимизмът й, ще се види след един месец, когато станат ясни данните и за юни, както и за цялото първо полугодие.

Бойко Борисов посочи, че като най-голяма партия ГЕРБ ще работи за актуализиране на бюджета. Той обвърза това с липсващото законодателство за приемане на еврото, което е индикация, че на всяка цена ще се преследват гаранции, че бюджетният дефицит няма да надхвърли лимита от три процента спрямо Брутния вътрешен продукт. Случи ли се това, шансовете на България да влезе в еврозоната преди 2028 година ще се изпарят, заради процедурата по свръхдефицит която ще се открие срещу страната ни.

Новият транш от европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост, за чието получаване също се работи, няма да има никакво отношение към бюджета, защото са средства, които не са извлечени от българската икономика, а имат характера на помощи.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"