Цяла Варна се присмива на ГЕРБ, заради начина, по който им бе натресен за кандиадт-кмет Кирил Йорданов. Повечето от зевзеците в морската столица са не по-малко потресени от наглия и безпардонен начин, по който се разви тази история, но шопския принцип “Не гледам аз да съм добре, а другият да е зле” засега успокоява болшинството византийски съвести. В края на краищата, жабетата ще ги ручат местните лидери на ГЕРБ и най-вече Павел Димитров – срамът ще е голям, а болката съвсем не краткотрайна.

Примерът вече е христоматиен. Всеки път когато Варна излъчи силно представителство и силен (по провинциалните стандарти) партиен водач в Народното събрание, първата работа на местните политически и корпоративни хиени е да започнат да ръфат авторитета му. Преди Павел Димитров същото се случи с Петър Димитров. Преди Петър Димитров на мушката беше Борислав Ралчев. Още по-преди беше Благой Димитров. А съвсем в началото, вероятно първия опитал в пълен размер “сладостите” на византийските интриги, беше не кой да е, а самият Красимир Премянов.

Никой обаче не е бил толкова брутално унижаван като Павел Димитров. Между другото, на път сме да се случи чудо! На емоционално ниво повечето нормални хора са склонни (вече) да го съжаляват. Някак на заден план остава ченгеджийското му минало и милиционерския манталитет. Просто нормален човек не би пожелал всичко това дори на врага си.

Реалността обаче, както винаги, е малко по-друга. В такива моменти с особена грозота лъсва истината. Мнозина очакват вълнения, процеси на полуразпад, пълен разпад и вътрешнопартийни скандали в редовете на варненските ГЕРБ-ери. Ясно им е, че ги излъгаха. Може и да са милиционери, но не са толкова глупави. На приказките как щели да държат за топките кмета и щели да редят приоритетите (включително кадровите) в община Варна и ОбС–Варна, не вярват и внуците им. Може да държиш някого за топките, ако има такива! А случаят НЕ е такъв!
Тоест, ако в редовете на варненските ГЕРБ-ери се появят брожения, това ще са по-скоро изключения. Истината е, че ГЕРБ е милиционерска организация с милиционерски манталитет. Ще изпълняват! Наивно е да очакваме нормални човешки реакции, прояви на разочарование или изблици на осъзната защита на елементарно човешко достойнство.

Интересно ще е друго! Колко още могат да понесат? Защото това е едва началото. А специално за Павел Димитров пътя към ада ще бъде трасиран особено прилежно – и от свои, и от чужди.

Вече се полагат основите на новите форми низост и интриги. Стартира методичното облъчване с уж различен прочит на приказката за добрия Цар и лошите боляри. Едва ли не Кирил Йорданов се бори с корумпираните общинари и съветници. Появиха се даже намеци за дистанция от ТИМ. По-скоро правят се несръчни отпити разминаването в нивата да се представи като дистанция, но това е друга тема. Разчистване в Община Варна може и да има, но ако някой от местните ГЕРБ-ери си мисли, че разчистването (ако изобщо има такова) ще ги вкара във управлението на града... по-добре да се гръмнат!

Но и това не е най-страшното. За разлика от други кампании предстоящата се очертава като сериозен сблъсък на алтернативи. Защото този път алтернатива ще има. И в ляво, и в дясно! Надуваните с особено усърдие балони за величави рейтинги и грандиозно влияние на рубладжийската сган около Кирил Йорданов от години по-скоро расмиват, отколкото впечатляват.

За съжаление най-големите проблеми за ГЕРБ няма да свършат с края на изборния ден! Ако Кирил Йорданов загуби кметската битка (каквото възможност вече се очертава), виновни ще са те – ГЕРБ-ерите! Ще ги цакат по най-гадния начин! Ще им обяснят (на чист български език), че причина за загубата е недостатъчното им усърдие в обслужването на целите на Кирил Йорданов.

И обратното! Ако Кирил Йорданов спечели изборите (каквато вероятност все още има), нали се сещате? Кралят слънце ще грее със собствена светлина. ГЕРБ-ерите, ако изобщо имат някаква роля в този процес, ще бъдат описани като досадни навлеци по-скоро пречещи, отколкото помагащи за извънземното фараонско излъчване на другаря кмет.

И все пак! Понякога и ченгетата имат нужда от духовна опора. Един друг Павел, не Димитров, а Св.Павел (Пoслание на апостол Павел към римляните) го е казал с думи прости “Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек”.

Фараонът е просто фараон – нищо повече.
Поне в сърцето си всеки е свободен!
Антон Луков