Герхард Силбер. - „Наблюдатели на бомби“-II, акрил върху платно, 2014 г.

Поставена довчера в центъра на големите европейски проекти, климатичната неотложност изведнъж изчезна от дискурса. Лидерите се впуснаха да преследват друга амбиция: масови инвестиции в отбраната, за да се изправят срещу Русия и да удовлетворят изискванията на Доналд Тръмп. Но тъй като икономиката работи бавно, кой ще плати цената на това военно кейнсианство?

ВНЕЗАПEН световъртеж. За ръководителите на европейските нации и институции преизбирането на Доналд Тръмп предизвика ефекта на бънджи скок… без ластик. На 9 февруари американският президент публикува без коментар в социалната си мрежа Truth Social думи на Владимир Путин за тях: „Ще видите, скоро всички ще стоят в краката на господаря, махайки кротко с опашка“. Тръмп обича да унижава Стария континент. В неговите очи той е декадентско пространство, в което съжителстват изнежени прахосници и меркантилни пуритани, които се мръщят, когато трябва да плащат справедлива цена за военния чадър. Американското желание за „сделка“ с Москва съсипва единствената надеждна гаранция за безусловния ангажимент на Брюксел към Украйна в отбранителната ѝ война срещу Русия. Без доларите и оръдията на САЩ самохвалните изявления на Урсула фон дер Лайен („Путин трябва да загуби тази война“, обясняваше през септември 2022 г. председателката на Европейската комисия) наистина изглеждат като незначително раздвижване на въздуха.

Как един задлъжнял, разделен, икономически и военно залитащ Европейски съюз може да съвмести непоколебимата подкрепа за украинския президент с благоразположението на Тръмп? Отговорът се съдържа в две думи: военно кейнсианство. С други думи, как да задлъжнеем, за да напълним арсеналите си с американски оръжия, а после да накараме населението да плати сметката чрез строги икономии.

Ако твърде недипломатичното пророчество на Путин, предадено от Тръмп, все още очаква да се сбъдне, няколко високопоставени политици вече подвиха коляно пред едно изискване на новия господар в Белия дом. На 7 януари последният прецени, че страните – членки НАТО, трябва да отделят вече не 2%, а 5% от своя вътрешен брутен продукт (БВП) за отбраната си. Малко след това потегли процесията от каещи се. Литовският външен министър приветства „положителния и конструктивен натиск от страна на нашия основен стратегически съюзник в рамките на НАТО“. Последва го скоро след това естонският премиер: „Напълно съм съгласен – нашата цел би трябвало да се повиши на 5%“(Файненшъл таймс, 27 януари). „Аз съм полският министър на външните работи. Европа получи посланието“: в изявление, публикувано от Ню Йорк таймс (3 февруари), Радослав Шикорски се постара да поласкае американския президент. „Полша отделя близо 5% от своя БВП за отбрана, т.е. най-високият дял в НАТО. Ние станахме едни от най-важните клиенти на американската военна промишленост, с поръчки за десетки милиарди долари от 2022 г. насам“ (Ню Йорк таймс, 3 февруари).

Миналия ноември, една седмица след преизбирането на Тръмп, и дори преди да започнат преговори, председателката на Европейската комисия подкани победителя: „Все още получаваме много втечнен природен газ (LNG) от Русия, защо да не го заменим с американски LNG, който е по-евтин за нас и намалява цените на енергията ни?“. От друга страна, по военната тема Фон дер Лайен е излишно да бъде убеждавана. Решена още от юни 2024 г. да инвестира 500 млрд. евро в отбраната на Европейския съюз през следващото десетилетие, на 3 февруари тя обеща да „създаде нова гъвкавост, повече бюджетно пространство за инвестиции в отбраната“.

„Ще трябва да учите руски език“

НАХЛУВАНЕТО на Русия в Украйна и атмосферата на студена война, поддържана от медиите и европейската управляваща класа, убедиха „най-въздържаните“ държави, че е ударил часът да се плаща: Дания, Финландия, Германия вече казват, че са „готови за дискусии“ ¹ . Публикуваната този месец Бяла книга за европейската отбрана би трябвало да стимулира техните размишления. Вписването на военните разходи на първо място сред приоритетите се подхранва също от паническите увещания на Марк Рюте, генерален секретар на НАТО и бивш нидерландски премиер либерал: „Ако не отпуснете за военни нужди много повече от сегашните 2% от БВП, след четири или пет години ще трябва да учите руски език или да отидете да живеете в Нова Зеландия“ (13 януари).

В началото на 2017 г., когато Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, международното неодобрение накара европейците да поставят екологичния преход в центъра на своята стратегия. „Make our planet great again“ (Да направим нашата планета отново велика), възкликна тогава Еманюел Макрон. Осем години по-късно жаждата за военни разходи измести грижата за Земята. Политическата почтеност вече се измерва с процентите от БВП, отделяни за закупуване на оръжия и боеприпаси. В уводна статия, която едновременно отразява и одобрява този обрат, Монд благодари на американския президент за това, че е отворил очите на европейските цикади. „Трябва да признаем една заслуга на Доналд Тръмп: заплахите, размахвани през първия му мандат към неговите партньори от НАТО, накрая дадоха своите плодове. Днес 23 от 32-те страни членки на Атлантическия съюз отделят най-малко 2% от своя БВП за разходи за отбрана (…). Впрочем президентът Тръмп днес споменава цифрата от 5%“. Следователно, „ще трябва да увеличим разходите за отбрана. (…) Най-дръзките мимоходом подхвърлят, че това предполага болезнени бюджетни жертви. (…) Всичко това отнема твърде много време. (…) Дошъл е моментът да се премине към практическа работа и към педагогиката, необходима за пред избирателите“(23 януари).

„Педагогика“: от четири десетилетия употребата на тази дума в големите медии предвещава строгост: деиндустриализацията („Да живее кризата!“ през 80-те години на ХХ век), строгите икономии (педагогика на еврото през 90-те години), въвеждането на либерализма (педагогика за приемане на Европейския конституционен договор през 2005 г.). А сега и педагогика на войната. Тя ще струва скъпо. За Европейския съюз да отделя не 2%, а 5% от БВП за оръжия, би означавало годишно повишаване на постоянния БВП с 516 млрд. евро, а само за Франция – с 90 млрд. евро. В този случай бюджетът за отбрана ще нарасне на 140 млрд. евро (срещу по-малко от 50 милиарда през 2024 г. и по-малко от 33 милиарда през 2017 г.), доста над бюджета за образование, висше образование и научни изследвания, взети заедно (около 100 милиарда през 2024 г.). Това няма да е промяна на мащаба, а качествена трансформация: милитаризация на европейските общества.

В момента, в който един конфликт, убил и ранил стотици хиляди украинци и руснаци, без значителен пробив и от едната, и от другата страна, може да приключи, лидерите на Евросъюза изоставят дискурса за „дивидентите от мира“. Той структурираше европейската идентичност от края на Студената война през 1991 г. Следвайки Монтескьо, за когото „естественото следствие на търговията е да носи мир“, Европа, замислена като зона за свободна търговия, отворена към света, виждаше в търговията със стоки и услуги най-добрата гаранция срещу войнствената агресивност на империите. Противно на историческите очевидности, много либерални идеолози се опитаха да прокарат идеята, че разширяването на пазарите неминуемо е съпроводено от спад на международната конфликтност.

Връзката между империализма, включително военен и идеологическо-религиозен, и капиталистическата глобализация представлява обаче устойчива даденост в световната история. „Първата епоха на капитализма“ (1415-1763 г.) ще остане с насилствената и нечестна търговия, с неравен обмен и завоевания ². През ХХ век краят на колониалните империи, дълго време в съперничество и често в конфликт, не доведе до умиротворяване на международните отношения: господстващите сили, начело със САЩ, се налагаха както чрез военна сила, така и чрез идеологията, търговията, валутата и финансите ³.

Поради липсата на общ език, култура и история, под тясната идеологическа и икономическа зависимост от САЩ и на енергийно ниво от Русия, Европейският съюз се идентифицираше в началото на ХХI век с един либерализъм – едновременно икономически и политически, прокарван от универсалистки ценности – мирът, демокрацията, човешките права, а при най-големите прогресисти – и със социалната държава, екологичния преход, с осезаеми последствия за стандарта на живот, с относително по-високи социални и екологични норми, отколкото другаде. Поредицата приключва. Занапред значителна част от европейските еколози и социалдемократи, които най-ясно произнасяха този дискурс, реорганизират своето кредо в катастрофа: Европа ще бъде името на идеологическото и военно утвърждаване на демокрациите срещу Русия. Подобно на германските Зелени или полските социалдемократи, Рафаел Глюксман, европейски депутат от „Обществено място“ (Place publique), съюзник на Социалистическата партия и начело на листата на тази формация на европейските избори миналия юни, ясно го заявява: „Трябва да извлечем една поука, да (Доналд Тръмп) има право, когато казва, че трябва да увеличим разходите си за отбрана. Един град, една страна, която не е способна сама да обезпечи сигурността си, не е свободна. И следователно трябва да намерим 500 милиарда, за да изградим европейската отбрана. С това се занимавам в Европейския парламент“ (BFM TV, 24 януари). Брюксел и либералите се обзалагат, че американското оттегляне ще насърчи появата на силна Европа. Надяват се, че това ще бъде тяхната победа в Аустерлиц. Разделенията между държавите членки и тяхната икономическа стагнация вещаят по-скоро Ватерло.

Защото голямото превъоръжаване повдига въпроса за неговото финансиране: кой, в крайна сметка, ще плати? Отговорът, който ще изисква много „педагогика“, вече витае в балтийските страни. Естонският премиер Кристен Михал смътно спомена за „бюджетни съкращения в обществените услуги“. С икономическата стагнация, отбелязва лидер на опозицията, „те нямат надежден план за постигането на 6% (от БВП). Да се заеме съответната сума, би означавало пренаписване на социалния договор“ (Файненшъл таймс, 27 януари).

Военен данък, плащан на САЩ

ПО ЕДИН магичен начин военното кейнсианство всъщност прави възможно онова, което дискурсът за строги икономии обявяваше повече от всякога за невъзможно: масово увеличаване на държавните разходи, обявявайки се същевременно за бързото им съкращаване. Избраници и висши ръководни кадри се надпреварват по финансова изобретателност (голям заем, конфискуване на руски авоари и т.н.) и дават за пример извънредната здравна ситуация, за да обяснят, че военният залог си заслужава поредното неспазване на собствената им догма. Както разбраха най-последователните консерватори, става дума за преминаване от Европа, смятана все още за твърде покровителствена, към една спартанска Европа, готова да се конфронтира с руски противник с въображаема сила. Унищожаване на социалната защита с оправданието за изграждане на военна защита? Рюте го заяви без заобикалки в Брюксел пред министрите на отбраната на страните от НАТО: „Трябва спешно да действаме. За да защитим нашата свобода, просперитет и начин на живот, вашите политически ръководители трябва да ви чуят. Кажете им, че сте съгласни да направите жертви днес, за да можем да останем в сигурност утре“. Човекът говори от опит. Преди да поведе Атлантическия алианс, в началото на 2010 г. Рюте ръководеше като министър-председател политиката на драстични икономии в Холандия: намаляване на разходите за образование и здравеопазване, и на субсидиите за култура, увеличаване на възрастта за пенсиониране на 67 г., намаляване на помощите за безработица, увеличаване на данъка върху добавената стойност (ДДС), замразяване на заплатите на държавните служители…

Търговските изисквания на Тръмп и готовността на европейските лидери да ги изпълнят окончателно провалят вечния аргумент за местното развитие на индустрия, която би гарантирала на Стария континент неговата „стратегическа автономия“. Огромен дял от военните разходи в Европа, отделяни, за да бъде победен руският змей, се превръщат в пряка субсидия за американските производители на оръжия, които монополизират петте първи места в световната класация на търговците на военна техника и услуги. „Общо 55% от вноса на оръжия в европейските държави в периода 2019-2023 г. идват от САЩ, срещу 35% през 2014-2018 г.“ ⁴, според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (Sipri). Няма риск завръщането на Тръмп в Белия дом да обърне тенденцията.

Така, в името на сигурността, държавните и правителствените лидери се готвят да въведат прикрит военен данък, чието събиране ще се извършва за сметка на социалната защита. И това ще бъде от полза главно за индустриалците на една страна, чийто лидер заплашва да завземе територия, свързана с Европа – Гренландия. Едно допълнение ще направи сметката още по-солена: американският министър на отбраната Пийт Хегсет обяви, че в случай на мирно споразумение, „много голяма част от бъдещата помощ за Украйна, военна или цивилна“(„lethal and nonlethal“, смъртоносна и несмъртоносна) ще се падне на Европа (Ню Йорк таймс, 12 февруари).

Към днешна дата този решаващ избор не е бил предмет на демократични обсъждания. Медии и народни избраници избягват да говорят публично за конкретните последици от военното кейнсианство. Очаквайки да открият правилната „педагогика“?

Пиер Рамбер & Фредерик Льобарон, "Монд дипломатик"

Превод: Галя Дачкова

1. Jade Grandin de l’Éprevier, „Pour leur défense, les Européens prêts à briser les tabous de la dépense“ (За своята отбрана европейците са готови да нарушат табутата на разходите), L’Opinion, Париж, 4 февруари 2025.
2. Alain Bihr, Le Premier Âge du capitalisme (Първата епоха на капитализма), Page 2 - Syllepse, Paris-Lausanne, 2018.
3. Samir Amin, L’Empire du chaos. La nouvelle mondialisation capitaliste (Империята на хаоса. Новата капиталистическа глобализация), L’Harmattan, Париж, 1992.
4. Pieter D. Wezeman et al., „Trends in international arms transfers, 2023“ (Тенденции в международните трансфери на оръжия), Sipri, Стокхолм, март 2024.