Инерцията на помирението между Иран и Саудитска Арабия продължава. На 18 август 2023 г. иранският външен министър беше топло приет в Джеда от саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман (MBS). В Близкия изток томахавката на войната между шиити и сунити изглежда заровена, поне временно. Това пише в свой материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Рено Жирар.

В този диалог между перси и араби, чиито мисловни модели са много различни, неизбежно остават недоразумения и неразбирателства. Иранците, например, биха искали кралството да се включи по-активно в намирането на политическо решение в Йемен, дори ако това означава свикване на регионална среща на върха, където шиитските хуси и сунитските южняци да преговарят под погледа на своите арабски и персийски съседи. Но спорадичните трудности по досието Йемен (където прекратяването на огъня се поддържа от година и половина) са дърво, което не трябва да скрива гората. А гората е общото желание на иранците и саудитците да работят като партньори, а не като врагове. Софтуерната промяна сред иранските лидери отива дори по-далеч. Без да го обявяват публично, но го правят известно чрез различни дискретни канали, моллите сега искат да договорят голямо споразумение с Америка. Санкциите значително наказват иранската икономика. Гледайки грандиозния растеж на Дубай на 50 морски мили от дома, иранците започнаха да разбират зашеметяващата цена на пропуснатите от тях възможности. За четиридесет години "революционен" режим, колко стотици милиарди долари са загубили в сравнение със своите съседи, сунитските петромонархии от Персийския залив? Освен това моллите разбират, че приятелството им с Китай и Русия няма да ги отведе много далеч. Китай купува петрол и газ от тях с голяма отстъпка и им предлага пълната си гама от промишлени стоки. Но партньорството между Техеран и Пекин ще си остане на това ниво. То никога няма да се равнява на стратегическото партньорство между Техеран и Вашингтон от 1943 до 1979 г., което позволи на Персия да се развива както никога досега. С Русия моллите също поддържат повърхностно приятелство. Разбира се, те споделят общ враг - демокрацията в западен стил. Разбира се, Русия и Иран не подкрепят моралните уроци, които западняците упорито им дават. Но такава негативна идеологическа връзка не е достатъчна, за да се създаде силно партньорство. Реалността е, че Русия и Иран са две конкурентни сили в търговско и геополитическо отношение. Търговски те се конкурират на международния пазар на въглеводороди. Геополитически те са съперници около Каспийско море и в Сирия. Не е сигурно, че това съперничество винаги ще остане толкова приятелско, колкото днес. Исторически, географски, икономически най-добрите възможни партньори за иранците са европейците и американците. Това означава ли, че иранският режим би бил готов да се откаже от това, което е от четиридесет години насам, а именно авторитарна теокрация? Разбира се, че не. Но ако Западът се откаже от намеса във вътрешните му работи, той е готов да сключи споразумения с тях и да ги спазва. С администрацията на Обама през 2015 г. той сключи сделка, при която срещу отмяна на санкциите спря обогатяването на уран. Иран беше спазил перфектно сделката; Америка на Тръмп се оттегли едностранно. И Байдън не възобнови първоначалните условия на споразумението от 14 юли 2015 г. (наречено JCPOA). Днес иранците умножават малките жестове, за да дадат знак на западняците за своята добра воля. Те спряха да говорят, че Израел трябва да бъде премахнат от картата на Близкия изток. Те инструктираха Хизбулла да не се противопоставя на споразумение за начертаване на морските граници между Ливан и Израел. Те освободиха четирима ирано-американци, които бяха арестувани под предлог за шпионаж. Те намаляват доставките на оръжие за Русия. Вероятна е хипотезата за предстояща "голяма сделка" между иранци и американци по всички щекотливи теми (ядрена енергетика, балистика, Сирия, Ирак, Ливан). Първият компромис може да бъде намерен по отношение на президентските избори в Ливан, където Хизбулла вече няма да се противопоставя на центристка кандидатура.

В момента Иран и Америка имат интерес от такова споразумение. Моллите знаят, че никога няма да успеят политически да успокоят образованата младеж в големите си градове, ако не им предложат реални икономически перспективи. А това изисква отмяна на санкциите. Интересът на администрацията на Байдън е да стигне до президентските избори през ноември 2024 г. с голям дипломатически успех. Защото ако има споразумение, то ще завърши с фанфарно отваряне на посолствата в двете държави.

Le Figaro, превод за /news.bg