Отказът от дебат е отказ пред избирателите да дадеш отговори на въпроси, от които се интересуват, коментира социологът поведението на Румен Радев

Преди деня за размисъл от Tribune.bg се обърнахме към социолога Мира Радева, коята коментира за нас горещите теми от последните две седмици, свързани с изборите на 14 ноември, поведението на партиите и основните политически играчи, появата на допълнителни 427 машини за гласуване, които са внесени у нас без поръчка, липсата на адекватно обяснение за случилото се от страна на институциите и властта и рисковете, които всичко това крие пред честността на вота.

Всички проучвания сочат, че ГЕРБ е първа политическа сила, но така наречените партии на протеста продължават да говорят, че ще ги изолират, послание за какво е това?

Според мен тези партии остават верни на заявката си още от миналото лято. Те дойдоха, те се създадоха, за да свалят ГЕРБ от власт. Аз дори не съм видяла някакво друго послание, което да са излъчили. Те дойдоха с посланието „Ще свалим ГЕРБ“ и Гешев от власт и това е основният акцент на техните програми. Така че, ако свалят това предизборно послание, означава да отрекат съществуването си. Няма никаква логика да се откажат от него.

Румен Радев не откликна на нито една покана за дебат, защо според Вас се страхува от пряк сблъсък с опонентите си, а в същото време президентският вот ще се решава на балотаж по всяка вероятност?

Трудно ми е да вляза в кожата на един непознат за мен човек, но не може да се каже, че един военен, какъвто е той в случая, е и голям специалист по риторика. Смятам, че на този терен той първо се чувства ужасно неуверен, просто защото чисто професионално е учил други неща. Няма никакъв упрек в това, което казвам. Просто смятам, че той е неподготвен за такъв дебат. Втората причина, която говори вече негативно за него е, че той малко се държи като че ли му е гарантиран вотът, нещо, което, разбира се, не е така. Според мен не само Румен Радев, но който и да било кандидат за президент, отказвайки се от публичен дебат, на практика той отказва диалог с избирателите си. Това вече е голямо провинение. Тук дебатът не трябва да се разглежда като някакво щение на журналисти или на опоненти. Реално това е отказ пред избирателите ти да дадеш отговори на въпроси, от които хората се интересуват. В този смисъл нито един кандидат за президент не би трябвало да постъпва по този начин. Както показват социологическите изследвания, може би въпреки това поведение, Румен Радев ще бъде избран отново. Възможно е, но във всеки случай смятам, че подобен избор на избирателите е най-малкото непрецизен, което от друга страна не е кой знае каква изненада. Ние все още си стоим в тоталитарните обувки и все още разглеждаме властта като далечна и независеща от нас. Това допълнително демотивира младите хора да отидат да гласуват. Като цяло, отново казвам, нито един кандидат за президент не би трябвало да си позволява подобно поведение.

През последната седмица служебното правителство отново е активирано в компроматна война единствено срещу ГЕРБ. Знаете, появиха се съмнителни машини за гласуване с неясно предназначение и до този момент няма никакво адекватно и логично обяснение за случващото се. От друга страна разписките няма да се броят или ще се броят само в определени ситуации, всичко това не поставя ли под въпрос честността на вота?

Това, което вярвам дълбоко, независимо дали има машини или няма машини е, че демократичните правила не се намират нито в протоколи, нито в машини, те се намират в сърцата на гражданите. Ако хората имат съмнения относно честността на вота, имам предвид избирателите и представителите на различните партии, те би трябвало по всякакъв начин да се подсигурят, че вотът ще бъде честен. Демокрацията е наша, не е на някаква ЦИК, не е на някакво служебно правителство, в този смисъл от нас зависи честността на вота. Ако ние подхождаме към нея формално – някой друг там да свърши работата, тогава и демокрацията ни е формална. Ако обаче със сърцата си застанем да я браним тази демокрация, тогава със сигурност изборите ще бъдат честни. Така разбирам аз нещата. Защото откакто свят светува опити да се излъжем едни други съществуват, винаги е било така, няма нищо ново под слънцето. Когато човек много иска да излъже, то обикновено намира и начин, но тук отговорността е не просто на този, който се опитва да излъже, а на цялото общество, което трябва да създаде правила, да създаде условия, така че да не могат да го излъжат. Ето ситуацията с ваксините в момента е от същия характер. Някакви хора се опитват да се промъкнат между капките и да кажат „Аз няма да се ваксинирам“. Е да, ти няма да се ваксинираш, но всеки ден ще умират по 200 души. И ти трябва да знаеш, че персонално с твоето отношение си причина, за да умират хора. В този ред на мисли отговорността е на цялото общество. Що се отнася до появилите се машини, след като не се даде нито едно свястно обяснение, гледах и дебати по този повод, аз не мога да си обясня как може през митниците да минат тези машини и никой да не знае къде отиват и за какво отиват. Това е политически скандал! По някакъв начин се повтаря „Костинбродската афера“ от 2014 година. И ако избирателите не разбират, че такива неща никой не трябва да може да си позволи, то и демокрацията ще е такава, фалшива, формална. Всеки един човек, всеки един член в различните избирателни комисии, трябва да вярва, че нещата са истински. Аз искам да попитам нещо много елементарно. Не се задължават избирателните комисии да броят бюлетини, но никой не им пречи да го направят. Да, това не се вписва в протокола, но вътре във всяка една избирателна комисия в крайна сметка има представители на различните партии. Ами просто въведете си едно вътрешно правило – „изваждаме резултата, преброяваме бюлетините и виждаме дали има разлика“. Разбира се, с един-два гласа трудно ще се промени резултата. Има грешки, препускане. Аз понеже съм се занимавала с това и знам, че винаги има леки разминавания в тези протоколи, които трудно могат да се избегнат, къде заради неправилно нанасяне, къде нещо друго. Винаги има такива дребни работи, но те не се отразяват съществено на вота. Въпросът е самите комисии да правят това контролно преброяване. Какво пречи и на доброволци от самите избиратели. „Аз съм симпатизант на еди коя си партия и искам да видя дали ще бъде честен вотът. Ами имам право да остана и да видя“. Така че, има много форми на контрол и много възможности. Аз смятам, че политическите партии имат достатъчно и опит, и познания да инструктират своите представители, така че да се проследи резултатът.

По какъв начин тези допълнителни машини могат хипотетично да повлияят на вота?

Смятам, че големият проблем няма да бъде на парламентарния вот. Истинският проблем ще бъде вторият тур на президентския вот, защото доколкото разбирам са впрегнати всички сили да се гарантира втори мандат на Румен Радев и там, ако е много близка дистанцията, което е възможно, тогава вече тези няколко стотици или хиляди гласа могат да имат много съществено значение. 427 машини, колкото последно стана ясно, че е броят на тези, които не са били поръчани, не са толкова много. При един оспорван резултат на втори тур обаче, могат да имат много съществено значение.

Кирил Петков и компания вече се виждат като управляващи и дори редят постове, на база на какво е това самочувствие и има ли предварителни уговорки?

Тези хора са си такива. Признавам си, че в началото ми бяха интересни, симпатични, защото са млади хора, възпитаници на престижни университети, с много добро CV, но бих казала, че са много неопитни. За съжаление е притеснително пренебрежението им към мнението на другите. Още по-притеснително е неуважението към институциите, създадени в България. Те застават и като че ли са на гола поляна казват „Правилата са тези, които ние ще ви кажем“. Ами че това е тоталитаризъм, това не е демокрация. Всъщност нещо подобно видяхме и при опита на партията на Слави Трифонов да направи правителство.„Ние ви казваме, че това е правителството, вие трябва да го подкрепите“. Е няма как да стане! Знаете обвиненията, които излязоха, че Христо Иванов уж нямал претенции, пък от друга страна желаел да одобри лично всеки един министър от предложения кабинет на „Има такъв народ“, ами така е в политиката. Всеки, който има ангажимент, иска да има някакво чувство за сигурност, че най-малкото, най-идеалистичното, ще се движи програмата в необходимата посока. Удивително е политическото безсилие, в което изпадна цялата ни политическа система. Удивителна е липсата на лидерско мислене. Удивителна е неподготвеността на тези хора. От друга страна, ако се замислим, това е и естествено. Те не са били в политиката, не я познават. Идват от съвсем различни сфери, от сферата на бизнеса. Ами аз като човек, който много години съм била и продължавам под някаква форма да бъда ръководител, мога да кажа, че в моята фирма нещата зависят от мен. Съобразявам се разбира се с Кодекса на труда, условията на труд, има някакви предварителни изисквания, но така или иначе аз съм човекът, който казва дали ще се случи едно или друго нещо. Ето защо и те идват с тази нагласа. Това го имаше и в партията на Слави Трифонов, сега го виждам и при тези момчета. Оттам идва и неподготвеността. Само че в политиката са равни всички. Даже да имаш само 4% от гласовете на избори, твоите депутати са от решаващо значение, за да се определи мнозинството и тогава ти може да се окажеш най-силният от всички. Ти можеш да се окажеш човекът, който реално ще определя кой къде да бъде, защото без твоите гласове другите са заникъде. В този смисъл липсата на политически опит, на разбиране за това какво е политиката, как тя се реализира, просто е пагубна и създава тези ужасяващи условия, в които се намираме. /tribune.bg