След въвеждането ѝ в експлоатация през декември 2025 г., в западния свят се публикуват все повече оценки относно възможностите на руската балистична ракета "Орешник". Тя е първата ракета със среден обсег, въведена в Европа от 80-те години на миналия век, пише американското издание Military Watch Magazine.

Ракетата е била два пъти изпитана в украинския театър на военните действия, първия път в края на 2024 г., когато разработването ѝ беше обявено за първи път, и втория път на 8 януари в мащабна демонстрация на сила, насочена към района на Лвов близо до западните граници на Украйна.

Последните западни оценки показват, че ракетата вероятно ще има обсег от приблизително 5500 километра, противно на предишни оценки за обсег от около 4000 километра, което има значителни стратегически последици за продължаващото военно противопоставяне на Русия с НАТО.

Обхват от 5500 километра позволява на "Орешник" да поразява цели във Вашингтон, Чикаго и други големи градове в континенталната част на САЩ, ако бъде изстреляна от все по-силно милитаризираните арктически региони на Русия. Това ѝ позволява потенциално да допринесе за стратегическо възпиране срещу Съединените щати.

Този обхват осигурява на Русия първата ѝ конвенционална способност за удари срещу цели в континенталната част на САЩ, тъй като "Орешник" може да носи конвенционални бойни глави, за разлика от междуконтиненталните балистични ракети с голям обсег, които са оборудвани само със стратегически ядрени бойни глави. Докато Съединените щати преди това са планирали да постигнат способност за удари с конвенционални балистични ракети срещу цели в цяла Русия в рамките на програмата "Бърз глобален удар", програмата "Орешник" реализира тази способност години преди американската програма да се материализира.

Руските въоръжени сили преди това са имали само много ограничени възможности за нанасяне на тактически неядрени удари по континенталната част на САЩ, предимно чрез изстрелване на крилати ракети от ядрени подводници, като например клас "Ясен-М", и от междуконтинентални бомбардировачи с голям обсег, като например Ту-95МСМ и Ту-160М.

Тези дозвукови ракети са сравнително лесни за прихващане, докато хиперзвуковата крилата ракета "Циркон", която за първи път беше интегрирана в оперативни подводници през 2025 г., е по-добре оптимизирана за поразяване на кораби, отколкото наземни цели. Всяка балистична ракета "Орешник" носи шест хиперзвукови планиращи апарата, които могат да маневрират и да променят векторите си на приближаване по време на полет, което в комбинация с екстремните им скорости ги прави изключително трудни за прехващане.

Разполагането на ракета, която може да нанася хиперзвукови неядрени удари по до шест цели на американския континент, е важно развитие за стратегическия баланс на силите между двете страни и въвежда по-голяма степен на взаимна уязвимост, която противодейства на значителното засилване на американските бойни способности през границите на Русия.

Водещи потенциални цели биха могли да включват летища, на които се намират висококачествени самолети, като например авиобазата Уайтман в Мисури, където са базирани стратегическите бомбардировачи B-2, и големи производствени съоръжения за отбрана, като например производствената линия на F-35 във Форт Уърт, Тексас.

Възможността Русия да разпространи "Орешник" към други клиенти е била повдигана от законодателите в миналото, като остава значителна вероятността да бъдат направени допълнителни инвестиции за разработване на активи, способни да извършват тактически удари срещу цели на американския континент.

Превод и редакция: Епицентър.БГ