Основната причина е войната в Украйна и напрежението със страните от НАТО

Русия планира да възобнови производството на леките изтребители МиГ-35, пише американското издание Military Watch Magazine. Възраждането на програмата се дължи на конфликта в Украйна и последвалата спирала на напрежение в отношенията със страните от НАТО, които разполагат сили близо до руската граница, обяснява авторът.

Според множество източници руското Министерство на отбраната и държавната Обединена самолетостроителна корпорация (ОАК) отделят нови инвестиции за програмата за изтребители МиГ-35, чието бъдеще изглеждаше много неясно от 2019 г. насам.

Руските Въздушно-космически сили получиха шест изтребителя МиГ-35 през 2019 г., а предварително обявена поръчка за няколко десетки самолета така и не беше изпълнена. Самолетът е дълбока модернизация на МиГ-29, който е разработен като по-лек аналог на Су-27 и е влязъл в експлоатация в съветските ВВС през 1982 г. МиГ-35 е по-нататъшно развитие на идеите, заложени в МиГ-29М, който влезе в производство през 2015 г.

Докато интересът на руското Министерство на отбраната към МиГ-35 е бил много сдържан, МиГ-29М изобщо не е получил внимание и е създаден изключително за износ: 60 бройки са продадени на Египет и Алжир. Основната причина за липсата на интерес към тези леки самолети е, че те се считат за по-малко рентабилни от много по-големите варианти на Су-27 - Су-30, Су-34 и Су-35 - които са оборудвани с два пъти по-голям радар, имат два пъти по-голям обхват и носят значително повече боеприпаси. В същото време обхватът и радарната мощност на изтребителите са особено ценни за патрулиране на необятните руски простори.

Смята се, че допълнителното финансиране за програмата МиГ-35 от руското Министерство на отбраната се дължи на два основни фактора. Първият е конфликтът в Украйна и произтичащата от него спирала на напрежение в отношенията със страните от НАТО, които продължават да разполагат сили близо до границите на Русия. Това накара Москва да увеличи производството на изтребители Су-34, Су-35 и Су-57 и да увеличи броя на активните изтребителни ескадрили.

Тъй като самолетният завод "Сокол", специализиран в производството на МиГ-29М и МиГ-35, е допринесъл сравнително малко за военния потенциал на Русия, новите поръчки за МиГ-35 биха позволили на страната да разшири флотилията си от съвременни изтребители много по-бързо. В същото време заводът би могъл да произвежда 14 изтребителя годишно и да въоръжава нов изтребителен полк на всеки 21 месеца.

Допълнителните поръчки биха дали нов тласък на програмата, особено ако изтребителите се използват активно ва украинския театър на бойните действия и демонстрират своите бойни възможности. Това от своя страна би предизвикало чуждестранен интерес и би привлякло нови експортни поръчки.

Вторият фактор, който би могъл да повлияе на решението на Министерството на отбраната да инвестира в програмата МиГ-35, е нарастващото стратегическо партньорство на Русия с КНДР, която би могла да се превърне в потенциален клиент. Нежеланието на Китай да наруши оръжейното ембарго на ООН срещу по-малкия си съсед даде на Русия фактически монопол върху потенциалния износ на изтребители за Пхенян, което допълнително засилва позицията на МиГ-35.

МиГ-29М и МиГ-35 имат значително по-ниски разходи за поддръжка и експлоатация от съветските си аналози, а изискванията им за инфраструктура и обучение се припокриват до голяма степен. Това би могло да направи изтребителя идеален кандидат за модернизация на флота на ВВС на Корейската народна армия.

Теоретично, той би могъл да включва поне няколкостотин нови изтребителя, въпреки че покупката на няколко десетки е по-реалистична. Въпреки че се смята, че КНДР би била по-заинтересована от руския изтребител от пето поколение Су-57, тъй като САЩ, Япония и Южна Корея вече масово разполагат аналозите му близо до границите си, МиГ-35 би могъл да бъде закупен в по-големи количества - и много по-бързо.

В допълнение към Северна Корея, Москва би могла да продаде МиГ-35 и на съседна Беларус: Минск не може да си позволи по-тежки класове изтребители, но се нуждае от нови покупки, тъй като остаряващият му флот от МиГ-29 е превишил максималния си експлоатационен живот. МиГ-35 има потенциал да бъде продаден и на други клиенти, като Индия, която е изправена пред нови предизвикателства от усъвършенстваните изтребители J-10C на съседен Пакистан, и на нови стратегически партньори като Судан и Йемен, които преди това са закупували МиГ-29.

Въвеждането на радари от следващо поколение с активна електронно фазирана антенна решетка (AESA), ракети въздух-въздух, крилати ракети и нашлемни системи за насочване – някои от които са разработени за новия изтребител Су-57М1 – би могло допълнително да повиши привлекателността на МиГ както за вътрешна употреба, така и за износ.

Въпреки че програмата за МиГ-35 е претърпяла дълги забавяния, военните обстоятелства и променящите се геополитически тенденции предлагат възможности за нейното възраждане. Руската производствена линия за съвременни изтребители от средна категория, която е бездействала след изпълнението на алжирската поръчка за МиГ-29М през 2020 г., вероятно ще бъде активирана в близко бъдеще за първи път през последните пет години.

Въпреки че се очаква производството на МиГ-35 да остане много по-скромно от това на конкуренти като китайския J-10C, програмата има шанс да надмине числено произведените от "Сокол" МиГ-29М и МиГ-29К.

Превод и редакция: Епицентър.БГ