Америка има проблем с милиардерите. Ако продължим да се правим, че не го забелязваме, демокрацията ще загине, а с нея ще загине и нашият начин на живот.

Огромното мнозинство от американците никога не би призовавало към класова война. Те нямат проблем с това, че сърдечен хирург, например, прави по един милион долара на година и се радва на луксове, придобити благодарение на големия му принос към нашето общество.

Богатството не е морален провал, а американците отдавна почитат предприемаческия дух, който позволяа на собствениците от малкия бизнес да натрупат скромно състояние за себе си и семействата си.

Но нарастващата класа от злокачествени олигарси започна кампания за упражяване на безспорен контрол над нашите демократични институции и икономиката ни. Войната вече започна и милиардерите имат значителна начална преднина.

Тези индивиди натрупаха неизмеримо големи богатства и сега ги използват, за да потискат критичните медии, да впримчват политиците ни и да опорочават съдебната ни система. Те подправиха данъчната система, така че да плащат драматично ниски данъчни ставки в сравнение с работещите хора. Те консолидираха корпоративната власт, за да избегнат контрола.

Ние трябва или да се вдигнем и да се съпротивляваме, или да отстъпим и малкото останало ни политическо самоопределение в ръцете на шепа олигарси.

Подобно на рак, властта на милиардерите метастазира във всеки аспект на социо-политическата и социо-икономическата система на Америка. Те контролират вестници, телевизионни канали и всяка от големите платформи на социалните медии. Миналата година разбрахме степента на олигархичния контрол над правосъдието ни, когато се разкри, че шепа милиардери обсипват членове на Върховния съд с разкошни почивки и неприлично неуместни подаръци.

Те използват богатството си и за да превземат системата на финансиране на кампаниите.

През май организацията „Американци за данъчна справедливост“ докладва, че 50 милиардерски фамилии вече са инжектирали над 600 милиона долара в предизборните кампании през 2024 година. Но тази цифра не включва това, което наскоро милиардерите отделиха за президентската кампания на Доналд Тръмп.

Твърди се, че лекарката и политически дарител Мириам Аделсън, например, планира да дари над 90 милиона долара на супер Комитет за политическо действие, който подкрепя Тръмп. Нека не бъдем наивни. Тези приноси са quid pro quo. Милиардерите очакват – и получават – неща в замяна на тези дарения. В замяна на своето пожертвование се смята, че Аделсън очаква подкрепата на Тръмп за анексирането на Западния бряг от Израел.

Миналия месец Тръмп предложи сделка на изпълнителните директори на нефтени компании: ако дарят 1 милиард за неговата кампания, той ще смени политиката за околната среда на Байдън, която те не харесват. Сделката, според „Гардиън“, ще бъде на стойност 110 милиарда долара под формата на данъчни облекчения за индустрията. Огромен дял от тези 110 милиарда, разбира се, ще се озове в джобовете на милиардерите.

Най-често обаче политическата цена на подкрепата на милиардерите се изразява в ниски данъци. По време на вечеря за набиране на средства в дома на милиардер - инвеститор в хедж фонд, който му донесе 50,5 милиона долара под формата на вноски, Тръмп обеща да поднови и разшири данъчните облекчения, които направи през 2017 година.

За една данъчна година само една от многото отстъпки в данъчния пакет на Тръмп е позволила на четирима милиардери да избегнат данъци в размер на 170 милиона долара.

Ето колко е лошо това: през 2021 г. научихме, че съоснователят на „Pay Pal“ Питър Тийл е използвал Roth IRA (данъчно облекчена индивидуална пенсионна сметка – б.пр.), за да избегне данъчно облагане на печалби в размер на 5 милиарда долара. На следващата година Питър Тийл, който открито заявява, че свободата и демокрацията не са съвместими, използва около два процента от укритите данъци, за да купи почти собственоръчно мястото в Сената на сенатор Джей Ди Ванс, (Р, Охайо), който сега е кандидатът на републиканците за вицепрезидент.

Изисква се лекомислие да вярваме, че Ванс някога би гласувал срещу своя благодетел Питър Тийл.

Това е порочен кръг. Милиардерите харчат милиони, за да спонсорират политици, които да подкрепят данъчни политики, обогатяващи техните спонсори-милиардери, които в резултат да натрупват още по-огромни богатства, с които да спонсорират политиците.

В същото време намалелите данъчни приходи се изтъкват, за да се оправдае политиката на строги рестрикции, която прави здравната грижа, образованието и спокойното пенсиониране недостижими за средния американец.

И докато милиардерите използват богатството си за придобиване на власт, а властта за увеличаване на богатството си, и с приближаването на първия трилионер на Америка, повечето от нас се държим на нокти. Повече от половината американци казват, че нямат пари в брой, за да покрият 1 000 долара неочаквани спешни разходи. Но милиардерите използват корпорациите, които контролират, за да ограбват американското общество. Още няколко години на свиване на икономиката, капково ценообразуване и динамично ценообразуване, и дори и разходи от 200 долара ще бъдат предизвикателство за повечето от нас.

Властта, предупреждаваше ни Фредерик Дъглас, не отстъпва нищо без да ѝ бъде поискано. Нека прозрем: олигарсите се вграждат във всеки сектор на нашата система, в икономиката и демокрацията ни.

Няма да е лесно да предизвикаме тяхната власт. Но първата стъпка е проста: Изискваме данъчна система, която не позволява акумулирането на милиардни богатства и намалява вече съществуващите милиардни богатства.

Опасността тук е не от класов конфликт, а от невъзможността да осъзнаем, че политическият конфликт, който насъсква милиардерите срещу всички останали, вече е започнал. Ако игнорираме този факт, това ще се превърне в нещо още по-грозно и още по-яростно – нещо, което може да заличи обещанието за демокрация в Америка.

Боб Лорд, The Hill.

Боб Лорд е асоцииран сътрудник на Института за политически изследвания, а в момента е старши съветник по данъчна политика в организацията „Патриотични милионери“.

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова