От Фейсбук профила на Михо Дашев

Не публикувам нищо тук от много време. Имам други приоритети, но тъй като се чувствам напълно безсилен, ще направя едно изключение.

Винаги гласувам. Това е единственият начин, който ми дава възможност да си изказвам мнението следващите години, и да, ако не си гласувал, тъй като си бил на село, мързяло те е или си лепиш тапети, НЯМАШ право (поне според мен) да коментираш за състоянието на държавата. Гласувах за Терзиев, но по никакъв начин с огромно въодушевление. По-скоро вотът ми е за по-малкото зло и да, нямам търпение да имам лукса да гласувам за някого, в който вярвам на такива важни избори. Само на 32 съм, тъй че имам време……. До сега съм си давал гласа безропотно въпреки че хората, за които съм гласувал, са имали гласа ми за сигурен, което им е позволявало садистично да се гаврят с мен с цел да съберат още имагинерен/потенциален електорат.

Вчера обаче гаврата стигна до там, че градът, в който съм израснал и много обичам да има шанс да е за БСП. По случая между 9.30 и 11.00 вечерта  виках във възглавница, плаках, ходих напред-назад като баща пред родилен дом и смятах червеното сияние в небето за зла поличба. Безхаберието на хората/партиите, за които гласувам, ме оставиха 90 минути да се пържа след като аз направих всичко, което се изисква от мен въпреки че вече от няколко места долавям нотка на упреци от партийните структури, тъй като според тях естествено НИЕ, плебсът, който не носи демокрацията на плещите си, е трябвало да гласуваме за тях в екстаз и в по-голям брой.

Имам да споделям обаче нещо изненадващо с останалия плебс, което бях позабравил - ТЕ трябва да се борят за нашия вот, а не ние да трябва да споделяме Инстаграм сторита с котета на розов фон с текст “Важно е да гласуваш даже и хартийно”, да караме баби и лели до урните и да молим  аполитични братовчеди да дадат глас за някого след като 30 минути им обясняваме каква е доста слабата платформа на кандидата фаворит (не знам как става номерът партийно да се търси още електорат, а аз да ви го намирам - явно нещата, които вие правите НЕ работят). И тъй като аз не съм даденост и НЯМА да позволя да ме мачкат повече (на следващите избори ако отново няма кандидатури, които ми харесват - ще си гласувам с “Не подкрепям никого”) искам да ни обяснят:

 - защо в град където да имаш в семейството агенти на ДС не се възприема позитивно от електората ти буташ за кмет човек с такова минало? Не мислите ли, че това не беше нужно - виждам супер кандидатури във Варна, Пазарджик и Благоевград, за които не се говореше, че са от ДС?

 - защо ако си твърдо решен да го буташ (сизифов труд за тъпите плебсове, които ще ти изкарат кампанията, молейки в барове и на работа колегите си да гласуват за теб) нямаш стратегия за това как да преодолееш нежеланието на електората да гласува за ДС?

 - ако не си знаел че е имал в семейстовто член на ДС как си проверявате кандидатите?

 - как успяхте да започнете тази кампания преди всички останали, да имате желанието на всички плебеи да ви подкрепят (защото искат промяна) и пак не е достатъчно?

 - какво правят вашите комуникационни екипи? Слушате ли ги? Ако не ги слушате, моля почнете. Имате нужда от правилно и лесно смилаема комуникация. Ако ги слушате, пуснете хората да си ходят и да правят работа, която е по-интелектуално стимулираща за тях - например продавачка/продвач в супер?

 - как си редите листите? Искам обяснение защо човек с опит и събрал приблизително 6К преференции въпреки това беше на неизбираемото 30 място? Нали идеята е да има квалитетни хора в СОС? Този човек беше такъв. За лоботомизираното решение  кмет на Пловдив да бъде Старибратов няма да коментирам. Пловдивчани и ниската избирателна активност казаха достатъчно. И е важно да знаете, че това го казва човек, който не умира по г-н Пейков (непотизмът би трябвло да знаете е нещо, което не се възприема добре от младите ако изобщо сте правили проучвания)

Спирам с въпросите, за да не кажете, че се заяждам, а мога да влезна в конкретика за  дейностите на районни кметове и СОС през изминалите 4 години, но това още повече ще ме ядоса, а и това е свирено. Аз съм си виновен, че крих разочарование, за да не ви срамя. Няма повече. Новите попълнения ще следя с интерес и ще правя равносметки. За финал на този революционен лексикон/писание от бяс (сигурен съм, че хора от високите ешелони на властта ще го подминат с погнуса, защото все пак на техните глави е короната на демокрацията, нищо, че аз гласувам и убеждавам хора, че е ОК Асен Василев да не може да гласува на първи тур 0.о) много ще се зарадвам да не виждам в клетите ви равносметки израза “много трудно беше”/“много работа”/, тъй като и аз ходя на работя, а в свободното си време ви върша вашата, а не ми се плаща. Надявам се след като спрем да ви вършим работата (аз вече отказвам да подкрепям лениви и инертни кадидатури), малко да се осъзнаете. Вие сте тук за нас, а не обратното. Аз не съм даденост.