- Г-н Миков, започва новата сесия на парламента. В сряда обаче сградата ще бъде блокирана. Как ще работите в такава обстановка?

- Информиран съм за организацията по "посрещането" ни в първия работен ден след ваканцията. Виждам ентусиазма и взаимното окуражаване на протестиращите в социалните мрежи. Но забелязвам и едно отрезвяване в обществото. Проблемите са ясни, очертават се и възможностите за решаването им. Затова смея да си мисля, че е възможна и друга развръзка, различна от омразата и крайното противопоставяне, че парламентът ще може да работи нормално, без натиска, на който до момента бяхме незаслужено подложени.

- В интернет има група "Окупирай парламента на 4 септември".

- И как ще се промени животът на хората след тази окупация? Ще си играем на политическа екзотика във време, в което някой трябва да преведе държавата през икономическата и социалната криза. Без да виждаме по-далече от политическия си инат, можем ли да организираме живота си по-справедливо, да се обединяваме за добрата, за възможната и очаквана от хората политика. България едва е стъпила на трудния път и има да преодолява много изпитания, които допълнително се усложняват от конфликтите в Близкия изток.

Светът е като разбунен кошер, а ние си крещим "Оставка!" Случващото се на улицата никак не помага за нормализация на обстановката. Ескалацията е сценарий, при който всички са губещи.

- Ако протестите продължат, както се очертава, колко можете да издържите?

- Парламентът има твърде важни задачи да решава през есенната сесия, времето е ограничено и без някой да ни окупира. Но забелязвам, че протестите мобилизират народните представители, които под стимула на уличния натиск свършиха добри неща, които голямата част от българите разбират, оценяват и подкрепят. Няма да е пресилено, ако кажем, че в работата на правителството и парламента няма повод за ескалация на напрежението.

- БСП нееднократно обвини ГЕРБ, че стои зад протестите. Връщането на ГЕРБ в парламента означава ли, че има договорка за предсрочни парламентарни избори през май догодина?

- Договорки няма. Нито с ГЕРБ, нито с която и да било друга политическа сила. Няма и условия към момента за предсрочни избори. Но приветствам връщането на ГЕРБ в парламента и заемането на мястото им на дясна опозиция, която работи, за да защити своите идеи, която предлага законопроекти, а не подстрекава и подпомага уличните изяви.

- ГЕРБ вече не говори за избори сега, а за догодина.

- Месец май е догодина. А сега, през есента, ние имаме важни задачи. Първо, парламентът трябва да стане по-отворен и по-прозрачен. Да изпълнява конституционните си функции на контрол върху изпълнителната власт, включително с контрол в сряда по общите политики. Създаваме възможност за пряко излъчване в интернет на работата на парламентарните комисии.

Важна стъпка ще бъде и осъществяването на отчетност и надзор върху независимите
органи, които са попълнени изцяло или частично от парламента. Защото се получава така, че правителството е подложено на перманентен парламентарен контрол, а важни агенции, комисии и други контролни органи са оставени сами на себе си. Така образуват една държавна периферия, чиято отговорност е размита и забравена. На това спешно трябва да се сложи край.

- Какво предвиждате - изслушване на ръководствата на тези органи или включването им в петъчния парламентарен контрол?

- Идеята е да се въведат възможности за периодично изслушване, като детайлите ще бъдат обсъдени допълнително. Тефтерчето на Филип Златанов и функционирането на Комисията за конфликт на интереси постави редица въпроси.

Повече време парламентът трябва да отдели за изостаналите доклади от предишни години за дейността на съдебната власт, на регулаторите. Защото част от причините за протестите през февруари, са недоверието от ефективността на институциите, усещането за безнаказаност, липса на чувствителност за проблемите на хората, проформа надзор и отчетност.

- Възможни ли са предсрочни избори догодина?

- Другата голяма задача на есента е бюджетът - той ще очертае политиката за следващата година, но и резултатите от управлението на кабинета "Орешарски". Гражданите са тези, които оценяват. Една такава оценка ще бъдат европейските избори. Априори да поставяме въпроса за предсрочни избори по никакъв начин не съответства нито на конституцията, нито на нагласите на гражданите.

- Като блокират хората парламента, ще видите какви са нагласите им.

- Дори да се проведат избори, парламентът пак може да бъде блокиран на другия ден. Значи ли това, че трябва да се движим по пътя на блокиращите механизми, а не на нормалното функциониране на институциите? Утре дори ще е по-лесно, защото ще имаме прецедент. След нови избори недоволните с пълно право ще могат да излязат и да блокират парламента. Докъде ще стигнем така?

- След като ГЕРБ влиза в парламента, ще търсите ли подкрепа от тях по конкретни закони, или ще разчитате на "Атака"?

- И ГЕРБ, и "Атака" са самостоятелни партии и всяка от тях определя поведението си в две посоки. Веднъж като парламентарна сила, получила доверие от част от българите. Втори път - като политическа сила, която има своите идеи за развитието на страната. Могат да се получават различни конфигурации при това крехко мнозинство. Но политиката не е само математически сбор на достатъчно гласове. Решенията трябва да се взимат убедено и ако са добри за хората, опозицията не трябва да се страхува, че ще
загуби остротата си, ако ги подкрепи.

- За какво очаквате подкрепа и от ГЕРБ?

- Чухме, че ГЕРБ нямали намерение да ни подкрепят за нищо. Но политическите декларации по принцип обикновено са празни думи. Първият изпит на опозицията в това отношение ще е предложението ни за декларация, която да очертае важните национални приоритети, които нямат политически оттенък. Нека всеки отстоява различието си, но има неща, по които може да се търси съгласие, и това вече се е случвало с Декларацията за национално спасение през 1997 г., приета от 39-ото народно събрание.

- Властта обаче се занимава май основно с кадруване. В последните дни сме свидетели на засилена чистка.

- Не е чистка. Стават промени, за да може правителството да реализира политиката си. Защо се поставя само въпросът за политически смени, а не - откога са тези ръководители? Има политически назначения от предишното правителство, които в едни случаи мълчаливо, а в други - съвсем явно, се опитват да бойкотират прокарваната политика. Това е абсурд! В САЩ при всеки нов президент се сменя ешелон от 6000 души, който осигурява новата политика. И никой не възприема това като чистка.

- Георги Първанов обвини БСП, че отстъпва от предизборните си ангажименти - плоския данък, "Белене". И поиска вътрешнопартиен референдум за данъка. Може ли да има такъв?

- Нека го кажем ясно. И най-умерените предизборни обещания понякога не могат
да бъдат изпълнени. Властта се упражнява не спрямо желанията, а спрямо получената подкрепа на изборите. Ние не сме се отказвали от този ангажимент, но с 84 депутати си длъжен да намериш компромис със своите предизборни ангажименти, за да реализираш поне част от тях. Другото е - минаваш в опозиция и имаш прекрасни идеи.

- Успяхте ли да починете?

- Намерих малко време за почивка, но имах и много срещи в цялата страна. Политиците са застрашени да живеят във виртуална, кабинетна среда и трябва човек по-често да се среща с хората, за да чува истинските въпроси, както и оценката им за свършеното.

- За първи път заведохте децата си на Шипка. Защо досега не сте го правили?

- Вече са ученици и могат осъзнато да се докоснат до историята.

- Децата ви задават ли ви въпроси, когато гледат протестите около парламента?

- Да, питат. Преживяват. Отношението към мен понякога несправедливо се пренася и към тях. Но това са част от дефектите на професията. И да искам, не бих могъл да ги опазя. Това е част от състоянието на обществото, от тъжната реалност на политическото ожесточение и омраза, от неспособността да обединяваме сили за нещо общо.

- Татяна Дончева, с която вие бяхте близки, обяви, че ще прави партия наесен. Притеснява ли ви това?

- Демокрацията дава възможност на всеки да се опита да осъществи политическите си идеи. Но едно такова развитие няма да е в полза нито на левицата, нито на България. Фрагментацията на политическия живот, и в частност на десницата, роди политическа действителност на крайно противопоставяне и на липса на ясни политически алтернативи. Продължаването по пътя на раздробяването няма да оздрави политическия процес, а ще го държи дълго в това възпалено състояние, от което се възползват играчи извън политиката. /24chasa.bg