Вчера, след Пловдив и Русе, и във Варна гастролира Летящият цирк на Иван Костов. С това, ако се вярва на анонсите, приключва неговото феерично извънстолично турне, което под формата на открити дискусии трябваше да установи имат ли си гражданите в Отечеството политическо представителство или си нямат, клетите.

Мнението на трупата от Летящия цирк е отдавна известно. Гражданите – и особено дясноориентираните между тях – са несправедливо лишени от истинско политическо представителство, тъй като ръководството на СДС днес е слабо и безидейно, а самите те са поставени в трета глуха и никой не се вслушва особено усърдно нито в мъдрите им съвети, нито в апокалиптичните им прокоби.

Вероятно има между участниците в представлението и такива, които си вярват, че играят ролята на нови народни будители, че вършат нещо полезно, че отстояват една читава позиция и то по честен начин. Трудно е, обаче, да се предположи, че такива илюзии хранят самите примадони – Екатерина Михайлова, Йордан Соколов, Благой Димитров, Димитър Абаджиев или пък лично вождът, учителят и режисьорът им – Иван Костов. Техните мотиви отдавна са станали очевидни и за децата в забавачниците, а това са предимно лични мотиви, свързани с персоналното им политическо оцеляване и дори чисто физическо добруване. Очевидна става за все повече хора и още една от движещите сили зад тяхното поведение – властолюбието и неспособността им да приемат, че понякога се налага да свириш и втора цигулка, което може и да не ти е особено приятно, но не означава, че по тази причина трябва да запретнеш ръкави и да разтуриш оркестъра.

Особено забавно в случая е това, че тези хора, които много точно могат да бъдат определени като най-прозаична клиентела, целенасочено генерираща нови и още по-семпли подклиентели, обвиняват своите опоненти освен във всичко друго и в това, че са дали път на клиентелизма. Това пък ни дава една обновена и още по пълна представа за безбрежността на понятието “безочие”.

Вероятно си струва да бъдат отбелязани някои от основните акценти, съпътстващи представленията на Летящия цирк на Иван Костов, макар че никак не е лесно в тях да бъде открито нещо особено смислено и съдържателно, още по-малко пък – конкретно.

- Твърдение: Новото ръководство на СДС страда от липса на идеи, не е в състояние да предложи нови партийни каузи, които да бъдат популяризирани в обществото и да насочат неговата енергия в полезна за страната посока.
Тази теза не е напълно лишена от основания. Вярно е, че сегашният връх на синята партия не предлага нищо оригинално и грабващо въображението. Но това не са съумели да сторят и опонентите на ръководството от Летящия цирк на Иван Костов. Самият той се опита да подчертае по време на така наречените дискусии, че трябва да се мисли за положението на пенсионерите и за това, че те не биха могли да оцеляват с по 30 евро пенсии, особено след като страната ни бъде приета в Европейския съюз. Но това, както не е трудно да се забележи, не е нито нещо ново, нито нещо оригинално. То е все едно някой да ни каже, че е историческа кауза да се стремим към благоприятни атмосферни условия.

Нещо повече, неспособността на легитимното ръководство на СДС да излъчи нови послания и идеи, струва ми се, не се дължи единствено на обстоятелството, че това ръководство не е достатъчно качествено. Тази неспособност донякъде може да бъде обяснена и с безсмислената и крайно деструктивна вътрешна борба, в която то бе принудено да влага енергията си още от първия ден на своето съществуване. А тази междуособна криза му бе наложена именно от протежетата на Иван Костов, които, за разлика от патрона си и очевидно по негово нареждане, не запазиха мълчание, а тъкмо напротив. Те като усърдни стахановци се захванаха да пречат, саботират, мърморят, пророкуват и настройват по-податливите на “своя вълна”.

Да речем, че това, макар и не много морално, е тяхно право като част от някакви естествени вътрешнопартийни маневри. Но едва ли днес те имат правото да обвиняват опонентите си в безидейност, след като са сторили всичко по силите си, за да им попречат да се концентрират върху наистина съществените и за СДС, и за България проблеми и без сами да са предложили и половин свежа идея, колкото да покажат, че все пак го могат.

- Твърдение: През миналата година това ръководство на СДС показа, че не може да печели избори, то не е в състояние и в близкото бъдеще да предотврати триумфалния поход на БСП обратно към властта.
Струва ми се, че би било излишно тепърва да бъдат давани още и още примери, как по време на последните местни избори в много селища именно поддръжниците на Иван Костов усърдно се трудеха не за победата, а за загубата на собствената си партия и на издигнатите или подкрепени от нея кандидати. Това хората го видяха с очите си и го запомниха. Трябва да си непоправим оптимист за да очакваш, че когато по нареждане на един паралелен вътрешнопартиен център в сянка половината партия пречи на другата половина /образно казано/, ще може да бъде постигнато някакво блестящо представяне на изборите.

---

Продължава тук...