Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на комисията по досиетата (2001-2002) Методи Андреев, който анализира и коментира последните атаки срещу комисията „Костадинов”, както и значението на разкритието, че бившите премиери Андрей Луканов и Любен Беров са били сътрудници на комунистическите тоталитарни служби.

Г-н Андреев, още след предсрочните парламентарни избори през май тази година (2013) вие прогнозирахте пред desebg.com, че новата власт няма да пропусне да атакува комисията по досиетата, като се опита да спре работата й и да блокира по някакъв начин процеса на отваряне на досиетата (виж интервюто с М. Андреев тук). Виждаме, че тази ваша прогноза вече се сбъдва. От БСП тази седмица вече заявиха, че законът за досиета вече не бил нужен на обществото. Как оценявате положението?
Когато БСП дойде на власт е лесно да се прогнозира нейното поведение по отношение на архивите на тайните комунистически служби. Наследниците на комунистическата партия винаги са се изкушавали да посягат на досиетата като целта им е била много ясна – те да останат затворени.
Вече имах възможност да кажа, че ако не беше скандала „Пеевски” и последвалите граждански протести сигурно от БСП щяха да направят това, което се опитват да правят в момента, да подготвят почвата за евентуално закриване на комисията, много по-рано – още през лятото.

Затова те вкараха законопроекта за връщането на отменения параграф 12 от закона за досиетата веднага след лятната ваканция – през септември 2013 г. Сега много е интересно дали ДПС ще подкрепи желанието да се удари комисията, защото силите на БСП не стигат за това. След извинението на Станишев за „възродителния процес” ясно се видя, че обикновените български турци – жертвите на насилственото преименуване искат истината за това насилие, приложено срещу тях. А това насилие се крие точно в архивите на Държавна сигурност. Ръководството на ДПС е изправено пред важен избор: дали да продължи политиката, която подкрепи през 2006 г. за отварянето на досиетата или да жертва истината за „възродителния процес” пред своя електорат, като подкрепи БСП.

Как според вас ще се развие ситуацията около комисията по досиетата? Ще тръгне ли действително кръгът около Станишев да закрива комисията? Знаете, че Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” в момента не изпълняват отмяната на параграф 12, а залогът там е голям, тъй като срокът, уговорен пред президента Росен Плевнелиев за предаването на архивите е до края на годината. В същото време в натиска срещу комисията се включиха и организациите на бившите офицери от Държавна сигурност, които поискаха с писмо до председателя на Народното събрание комисията по досиетата да се закрие.
Като изходим от позицията, че това правителство е най-слабото, което е имала България след 10 ноември 1989 г., а е най-слабото, защото се крепи на едно невъзможно мнозинство, нелогично мнозинство, кабинетът е готов да удовлетвори всяка една прищявка. Точно това е един от признаците, че едно правителство е слабо, което изпълнява всяко искане. Когато правителството е силно, то не изпълнява исканията на отделни групи и т.н. Тук е обратното, кой каквото поиска – искането му се удовлетворява, стига да се подкрепя и пази властта.
Но да не забравяме, че точно тези възрастни пенсионери от специалните служби при комунизма, които сега искат комисията да бъде закрита, са една сериозна сила и те имат сериозно влияние с информираността си, с връзките си.

От тази гледна точка опасността за комисията не е отминала. В един хубав момент управляващите могат да кажат, че тази комисия за тях е излишна и да се скрият зад някакви финансови мотиви, че харчела много пари и под благовидния предлог, че бюджетът на комисията ще го дадат на пенсионерите. А това, че тези пенсионери, които са се обединили в тези асоциации на служителите от бившите комунистически тайни служби, получават по 700-800 лв. пенсии това никой не го коментира.

На кого са служили тези хора? Те казват на държавата. Но на коя държава – на независима България или на онази тоталитарна държава, която беше отхвърлена след 10 ноември 1989 г. Положението на тези кадри на ДС е все едно в Германия сега бивши гестаповци да получават пенсии равни на средните за Германия. Това как ви се струва? Колкото са виновни есесовците, че са изпълнявали заповедите на нацисткото ръководство, толкова са виновни и офицерите от ДС, че са изпълнявали задачите, спускани от комунистическата върхушка.

И сега излиза, че тези офицери от комунистическите тоталитарни служби не само си получават високите пенсии, но и дойде управление, в което те виждат възможност да същите тези хора да си прокарват ретроградните и отживели щения – да затворят досиетата и да няма комисия!
Те ще дават акъл на младите хора как да живеят. Свободните хора в България, искаме да живеем информирани. Колкото по-информирано е обществото, толкова по-трудно мафията може да го управлява.

Тези офицери от ДС нито са били толкова умни, нито са били толкова начетени и културни, колкото се опитват да се изкарат. Просто са имали са шанса зад тях да стои империята на злото, както американският президент Рейгън наричаше режимът в СССР. При други условия нямаше кой да им обърне внимание.
Така че българското общество трябва да се отнася с абсолютно непримиримо с подобни искания. При това управление комисията по досиетата е под непрекъсната заплаха.
А отворените досиетата показват как беше манипулиран преходът в България и как мрежата на комунистическите служби е влияла на политическите, икономическите и социалните процеси в страната чрез офицерите и агентурата им.

Неотдавна вие оповестихте един факт, който има важно значение за знанието за прехода в България, а именно, че бившите премиери Андрей Луканов (1990) и Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.) са били сътрудници на комунистическите тоталитарни служби. С какво тази информация променя картината в началото на прехода?
Това са двама ключови министър-председатели, макар че съпоставени без съмнение първенството се държи от Луканов, тъй като той е „бащата” на схемата на олигархичното управление на България, която властва днес. Той е основоположникът й. Да не забравяне, че Андрей Луканов е един изключително интелигентен човек, който е разполагал с най-важния лост на един политик – информацията. Информация, която той е добивал от съответните специални служби на бившия Съветски съюз.

Знае се, че малко преди 10 ноември 1989 г. Живков е недолюбвал Луканов и е виждал в него една сериозна конкуренция на човек, който има много по-пряк достъп до кремълските господари, които той е имал година след започване на перестройката. Освен това той е имал и контакти със западни политици и бизнесмени. Идеята е била да се изпълни буквално препоръката на Юрий Андропов, председател на КГБ и след това генерален секретар на ЦК на КПСС, конфронтацията на системите, в случая вътре в България противопоставянето на засегнатите от комунистическата власт и елитът на комунистическата власт да се превърне в конвергенция на елитите. В този смисъл, това, което наблюдаваме да става в България, и практическото изпълнение на идеята на Андропов придобива съвсем реален смисъл.
Ние виждаме, че голяма част от протестите са насочени не само срещу управляващите, но и срещу политическата система в този й вид, формирана, както от леви, така и от десни партии. Система, от която извличат материална изгода за себе си и за и техните лобита.

В началото всичко започва именно от Луканов. Той е първият, който започна да говори за национален капитал. Ненапразно българският преход не започна веднага с най-важната стъпка, с която трябваше да се направи – с приватизация, а с правенето на конституция. Идеята е да се осигури време на бъдещите български олигарси да натрупат незаконно придобит финансов ресурс. А след това да могат да се включат активно или чрез поставени външни фирми, представящи се за западни инвеститори като участници в бъдещата приватизация. Тоест, да изкупят държавата на безценица, както това се случи по времето на правителството на ОДС.

Аз за това казвам, че няколко са важните пунктове в след десетоноемврийска България. Първият е Луканов – изчезнаха 2 млрд. долара от резерва и забележете, нито един премиер по-нататък, нито едно правителство ляво или дясно не посмя да пита къде отидоха тези 2 млрд. долара. А на тези 2 млрд. долара днес стъпва българската олигархия. И не само на тях, разбира се.

Като агент на военното разузнаване той най-малко е бил с отлични контакти с ГРУ (Главно Разузнавателно управление, съветското военно разузнаване). А както е известно с фирмите, които ГРУ използва за своята разузнавателна дейност и за прикритие, създава контрол върху цели сектори. Така ГРУ и свързаните с него фирми и фигури след 10 ноември 1989 г. подчиниха енергийния сектор в България, запазвайки руските интереси и свързаните с тези интереси олигархичните кръгове.

Макар и да няма преки доказателства, има хора в България, които твърдят, че именно Луканов е съставил списък на 150-200 фамилии, които е трябвало да бъдат подкрепени от държавата и да бъдат бъдещите капиталисти.

Каква е ролята на Любен Беров, който дойде на власт след свалянето на правителството на Филип Димитров, вместо да се търгне към предсрочни избори?
Реализирането на тази конструкция може да се види именно по време на управлението на проф. Любен Беров. На него се пада „честта” да осъществи замисленото. Той е агент на Второ главно управление на ДС. Неслучайно в този период червената мафия в лицето на „Мултигруп” си взе държавата. Тогава беше създаден т. нар. клуб на едрия бизнес – Г-13, в който е пълно от агенти на комунистическите служби, които се превърнаха във финансов ментор на политиката на Беров.

Той в качеството си на министър-председател тогава интронизира „Мултигруп” като водеща частна корпорация. Ето, виждате два премиера, които са градили една и съща конструкция. Тези хора не са случайни. За по-сигурно те са били и сътрудници на съответните служби на на бившата комунистическа държава.

Нека да припомним, че Беров управлява с мандата на ДПС.
Точно така. И ето виждаме кой е политическият носител на идеите на Луканов. Нека да не забравяме, че човекът, който има най-голям за създаването на ДПС е Луканов. ДПС е негова рожба. Че в раждането й участва и ДС, това го установяваме по-късно. Но, че е рожба на Луканов се знаеше, още по времето, когато той беше на власт. Имаше законова основа ДПС да не бъде регистрирана. Самата Конституция, забранява създаването на партии на етнически признак.

Да, тогава едно от първите дела, които създадения по това време Конституционен съд разгледа беше именно за обявяване противоконституционността на ДПС. И съдът тогава изпадна в патова ситуация, тъй като гласовете се разделиха 6 на 6.

Ето я дългата ръка на Луканов. Не че той не е могъл да осигури и по-голямо влияние. Но така е било по-интересно – Конституционният съд на пръв поглед така запазва някакво благоприличие. Луканов е човекът , който има огромно влияние върху посоката на прехода у нас. Още тогава ДПС е програмирано като носител на този нов олигархичен модел на управление. И ненапразно ДПС е партията, която има най-продължително участие във властта след 10 ноември 1989 г. до днес. ДПС е онова свързващо звено между бившите комунисти и олигархията.

Забележете след този митинг, организиран от БСП и ДПС в подкрепа на кабинета Орешарски, се създаде нова политическа ситуация. За първи път възродителите официално признаха „възродените” от тях за свой стратегически партньор. В България се създаде се един социално-либерален модел, който само привидно е социално-либерален. Това е един политко-олигархичен модел, който е много траен, защото рождената майка на олигархията БСП и акушерът, който е помагал на „майката” да роди това уродливо политическо създание, което е българската система, е ДПС. Сега вече тази група от политици скрепи дружбата си и оттук нататък трябва да се знае, че оттук нататък тези две партии, защитаващи олигархичния капитал и неговите интереси, ще бъдат винаги в политически съюз.

Интервю на Христо Христов