От Фейсбук профила на Мартин Табаков

Първо ме впечатли това, че правителството е отклонило 2/3 от средствата за украински бежанци, предоставени от Европейския съюз. Същото правителство, което плащаше с европейски пари на български хотелиери, за да приютят бежанците.

(След като по подобна неволя сезонът на българските хотелиери започна по-рано, дали те  - взели пари от ЕС за подслоняването на украински майки и деца – ще свалят руските знамена от сградите и заведенията си? Доколко патриотично е да вееш знаме на страна, която официално те е обявила за вражеска? А дали родните хотелиери най-сетне ще започнат да осигуряват момичетата, наши и украинки, които биват наемани за сервитьорки, поне на минимална работна заплата и на пълен работен ден?). 

После се впечатлих от друго: как правителството обещаваше, а хората изпълняваха – от местните енории, които събираха дарения за дислоцираните украинци, до момчета, които товареха колите си и отнасяха до Полша и Украйна всичко, закупено с дарения на техни съмишленици.

Но най-вече се впечатлих от възбудимостта и впечатлителността на най-интимния ни космос – този, който започва от епицентъра на масата и приключва в нейния ръб, около когото диктува разбирането, че украинците вземали парите на българските пенсионери.

Разбира се, масата - тази социосфера - избира и бута правителства (защо иначе властта ни обикновено е с трапезен наглед?); затова явно, вместо кабинетът да обясни за какво става дума, той избра по-лесното - да почеше тази емоционална екзема на народа, пък белким властта стане по-симпатична нему.

"Ние за три месеца дадохме безпрецедентна подкрепа в едни от най-хубавите хотели на България. Сега влизаме в малко по-нормални рамки, все пак те са бежанци. Българската държава не може да продължи до безкрай да подкрепя такова луксозно пребиваване в България. Така че влизаме в една реалност, която е по-близка до тази, която се очаква за бежанците”. Това каза премиерът днес.

Министър-председателят никога не е бил бежанец, но е бил емигрант. Убеден съм, че никой в Канада не е казал: „Сега влизаме в малко по-нормални рамки, все пак те са емигранти. Така че да влезем в една реалност, която е по-близка да тази, която се очаква за емигрантите”.

Нали знаем, че Гредетин не е в Люлин планина? Българските хъшове, загинали в турско-сръбската война, какви са били? А юнаците ни в Одеса и Браила?

Украинските бежанци ще си тръгнат. Рано или късно. По нашите курорти пак ще плюскаме анорексична риба от фризера, плувала в олио от миналата година. Но нито дясната ръка на Македонски ще оздравее, нито българските пенсии ще се оправят.