Георги Марков за Епицентър

Уважаеми читатели,

Президентът е в правото си да поставя въпроса за състоянието на съдебната система, тъй като има конституционни правомощия да инициира промени в конституцията и дори свикването на Велико народно събрание.

Въпросът: "Съдебната система – накъде?" е реторичен. Тя е наникъде, защото е разгромена от лидера соросоид на Института за правни инициативи Христо Иванов. Той беше вкаран в политиката с неплатени адвокатски такси, с нулев юридически стаж, през задния двор на „Америка за България” в кабинета на Росен Плевнелиев.

Вижте разгрома, който доведе неговото участие в българския политически живот в съдебната система:

1. Висшият съдебен съвет е с обидно и безсрамно изтекъл мандат от няколко години, той е нелегитимен.

2. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е с още по-безнадеждно и още по-обидно изтекъл мандат от още повече години. Той е нелегитимен.

3. Председателят на Върховният административен съд, който трябва да контролира администрацията и изпълнителната власт в България е също с изтекъл мандат. Той е нелегитимен.

4. България е без главен прокурор и ще бъде дълго без главен прокурор.

5. Конституционният съд не е част от съдебната система, но все пак е съд, който следи със свое решение законодателните промени около нея. И Конституционният съд е в непълен състав.

6. В България е абсолютно възможно да останем без правосъден министър и въобще без правителство, ако хората от „менюто” на Христо Иванов отказват да станат служебни премиери.

Може ли да се оправи съдебната система в България?

Моят отговор като човек с 50 години юридически стаж, включително и като конституционен съдия и член на законодателната комисия във Великото народно събрание, никой не може да оправи съдебната система в България. Нито Радев, нито Тръмп, нито папата, нито Господ. Тя е безнадеждно разрушена!

Няма ли някакъв начин да се оправи, ще попита някой.

Отговорът ми е: Теоритично би могло, ако се свика Велико народно събрание и се приеме изцяло нова конституция и се пререгулира съдебната власт. Но това е невъзможно практически, защото в България партиите са толкова слаби и изпълнителите – още по-слаби, че не може и дума да става за Велико народно събрание. Ако такова бъде свикано и се сравнят новите велики депутати с тези от 1990 година, България трябва да обяви национален траур.

Е, все пак не може ли някаква малка крачка да се направи?

Отговарям: Може, ако все пак спрат парите на Сорос, с които се финансират Института за правни инициативи, „Правосъдие за всеки”, Хелзинкски комитет, Съюза на съдиите и т.н. и им се забрани да извършват политическа дейност. Но и това няма да направим, затова няма да се оправим!