- Г-жо Кулезич, скандалът между Тодор Славков и Емил Кошлуков, разразил се при откриване на новия сезон на “ВИП брадър”, получи широк отзвук. Дали политикът удачно представи тезата си за преосмисляне на миналото или по-скоро се получи обратния ефект?
- Точно така се получи, дори по-лошо от обратния ефект, защото легитимира един изключително коварен замисъл – да продължи реставрацията на фамилията Живкови, нещо, което виждаме как усилено се прокарва напоследък и то тъкмо през забавлението, през шоуто.

Един път Жени Живкова се явява при класически персонаж като Венета Райкова и през нейния прочит фамилията Живкови изгрява в ангелска светлина – съвършено невинна, предадена от подлостта на българския народ, отъждествена с царя по правото да управлява толкова години, с монархията.

След това Иван Славков, превърнал се в дежурния шут на един куп маргинални предавания. Той вечно заявява за себе си като симпатичен чешит, който има правото да произнася “нелицеприятни истини” и да се гъбарка с дереджето, което собствената му класа, номенклатура и олигархия докараха държавата.

- Не повтаря ли тази поза и Тодор Славков?
- Същата поза е, същата логика, само че тук злоупотребата ми се вижда още по-подвеждаща и още по-манипулативна, защото видимостта, привидността, маската е на благотворителност, която обединява всички опоненти, врагове и жертви, палачи и невинни, защото над благотворителността е само Господ. Обаче това се използва като претекст, като проядена от молци завеса, за да прикрие доста елементарен сценарий – политически, манипулативен и зомбиращ.

И тук се появява изключително проблематичната фигура на Тодор Славков. Да припомня, че той преживя много злепоставящ процес за изнасилване и това, че беше оправдан, съвсем не доказва, че е невинен, защото знаем как се проявява от `90 г. насам нашата съдебна система и в полза на кого работи.

Опитът да се съберат под един покрив жертви на диктатури, каквото е Кристияна Вълчева - като страдалец и потърпевш на един от последните диктаторски режим, и жертвата на репресивния комунистически режим Емил Кошлуков заедно с издънката на комунистическия режим, прикрита зад благотворителното всеопрощаващо мото показва, че по крайно зловреден и злосторен начин се възобновява един дебат, който трябваше отдавна да е приключил. За сбогуване с репресивната природа на изминалия режим хората платиха 20 години страдание и криминален преход. Да се възобновява този дебат ми се вижда повече от подло, то просто е ужасно, позорно.

И самият факт, че Кошлуков влезе вътре, изигравайки, имитирайки колебание, в шльокавицата на шоуто, за да опорочи окончателно този проблем, ми се вижда изключително долнопробно.

- А каква алтернатива има Тодор Славков? Той не може да се отрече от дядо си, нали? Нормално е да го защити. Освен това наследникът на Тодор Живков е видял и най-лошото от демокрацията, когато пък репресията се върна към него.
- Аз не мога да адвокатствам на Тодор Славков. За мен експонирането на такава персона с благотворителен претекст ми се вижда изключително нагло посегателство върху търпимостта и толерантността на хората, защото той самият съобщава, че е един царски син, дете, което е получавало всичко в живота и поради това предишният режим трябва да се завърне и да го наричаме “другарю”. Това е тежка злоупотреба, повече от подигравка с етиката на хората, с техните платени с тежки лишения страдания на прехода. Това е опит за реставрация на режима в символичен план.

Така, както виждам Тодор Славков, в антропологическите измерения той е много лоша комбинация между Татето и Батето. Това, което се случва в неговия живот, е, че той живее с вдовицата на убития на остров Аруба Поли Пантев, което вече е легитимация на някаква скрита, подигравчийска, криминална същност на прехода, отричаща демокрацията и възобновяваща респекта към един бивш режим, към твърдата ръка.

Рекламата обаче често се връща като антиреклама. Знам, че хората сигурно ще отсвирят Тодор Славков, че ще се интерпретира как по един весел и забавен начин се сбогуваме с миналото, но знам, че може да се случи точно обратното. Вместо да се радваме на нахалството на Тодор Славков, парите, които е получил за влизане в шоуто, можеха веднага да се дадат на ощетените деца.

- А ако сме надживели прехода и той е свършил, не е ли нормално в този случай с хумор да се вглеждаме в миналото и да му се надсмиваме?
- Е, това е изключително вредна теза, която обслужва олигархията. Това мото дойде от тях.

- Андрей Райчев оповести края на прехода…
- Андрей Райчев на какво е говорител? Той, който преди 10 ноември пишеше, че комунизмът ще се състои през 80-те години, сега казва, че преходът е свършил. Това е – не питайте, не се интересувайте кой е виновен. В това има нещо нелепо, злонравно към хората.

Преходът не е свършил поради простата причина, че ние декларираме, че трябва да се борим с корупцията. Ако преходът е свършил, държавата трябва да се затвори, да се огради със защитен щит и да се каже, че това е изядено от корупцията тяло, парче от ЕС. Все пак елементарната надежда, че законността в тази държава може да възтържествува отрича самата мисъл, че един криминален преход е завършил безнаказано.

- Мислите ли, че Емил Кошлуков успя да представи достойно, адекватно тезата си?
- Не го осъждам, но зрелището, на което станах свидетел, ме обиди мен лично. Приемам факта, че децата не са отговорни за делата на своите родители. Приемам факта, че не могат да бъдат репресирани заради делата на родителите си, защото това е остатък от тоталитаризма. Но не приемам, че децата трябва да потвърждават негативните дела на родителите си.

От друга страна, ако г-н Кошлуков беше достоен човек, наистина щеше да постигне принципно и да каже това, което каза в началото – в шоуто да се обсъжда и да се възобновява дебатът за това, че режимът преди 20 години е бил репресивен и античовешки, е по-скоро реставрация, отколкото истински спор. Сега всичко ще обрасне в шутовщина с елементи на развлечение и сеир и разбира се, всичко това ще послужи този разговор да бъде абсолютно лишен от смисъл, омаловажен и подигран.

В крайна сметка аз изповядвам тезата, че всеки е лично отговорен пред себе си за своите дела, пред себе си и това над него, както ще да го нарича – Господ, съдба или висша сила. Г-н Кошлуков направи много лош предизборен ход. Как да се довериш на човек, който пред очите ти се раздвоява между това, което декларира, и това, което избира като сметка – дребна, временна, конюнктурна. Как да му се довериш?

- Вие споменахте за замисъл за реставрация на фамилия Живкови. Чий е този замисъл?
- Не искам да изглеждам като човек, който изповядва конспиративни теории, но това, което се случва, се вижда нагледно. През някакви шоу програми и развлечения тече леко завъртане и обвиване на Живковата фамилия в привлекателни, забавни, симпатични черти. Не го ли виждате това?

Не знам кой е авторът на този сценарий и има ли такъв сценарий изобщо. Или става дума за това, че част от медиите или външните продукции са поверени на хора, които изпълняват нечии поръчки срещу заплащане. Какво друго да заподозра? Жалко ми е, че 20 години по-късно това се случва. Такива страници се прочитат и се запомнят, но се затварят.

Не може непрекъснато да четем един и същи текст – за величието на фамилията на Тато. Това означава да отречем самите себе си и да си откажем да отговаряме на въпроса защо сме стигнали дотук. Колкото и премиерът да ми говори, че няма олигархия, всеки знае, че има и тя се корени в структурите на бившия режим и това се вижда очевидно, защото е нагледно, защото политическата корупция е факт. Корупцията е начин на живот и генераторът на тези неща е именно това, което премиерът отрича. А то се нарича олигархия.

- Чудя се как изглеждат вашите думи на един 15-20-годишен човек, който не е преживял комунизма, а само е чувал за него. Вижда забавната страна, защото Тодор Славков е много светски човек.
- Толкова по-страшно. Изглежда, че такъв тип весели, забавни, разпищолени послания се отпращат към поколение, което не знае нищо. Нима целта е да се възпроизведе едно полувидиотено поколение, което няма никакъв инстинкт за самопознание, никакъв рефлекс за история и истина? Ако това е така, това е страшно. Но аз не вярвам, че такива сценарии хващат дикиш и съм абсолютно убедена, че болшинството от младите хора не са идиоти и малоумници.

Аз знам, че много хора могат да гледат това шоу, да бъдат сеирджии, но съм уверена, че който мисли, че те масово се забавляват, значи мрази българския народ. Убедена съм, че българите – млади и стари, имат инстинкт за самосъхранение, за вярност, за истина. За тях не е важно само това, че някой си ходил за 5 лв. на море. Това първо, не е вярно, и второ, онзи режим все пак катастрофира икономически. Това е истината и последиците от нея гледаме сега.
Мария Филева
Vsekiden.com