Виктор Турмаков, БТА

Служителите на Лувъра обявиха, че излизат в стачка от 15 декември в знак на протест срещу все по-лошите условия на труд и недостатъчните ресурси, предаде Франс прес. Те настояват за създаване на нови работни места предимно в информационните бюра и охраната, „за да се компенсират загубените в миналото работни места“, заяви представителка на синдиката на служителите. Призивът за стачка е следствие от редица инциденти в прочутия парижки музей. Така на 19 октомври бяха откраднати бижута от имперския период на Франция. Редица заподозрени впоследствие бяха задържани, но от бижутата, оценени от Лувъра на 88 милиона евро, няма и следа.

„Тегне ли проклятие над Лувъра?“, се питат няколко френски медии, сред които „Канар аншене“ и „Хъфингтън пост“. След обира в средата на октомври и структурните проблеми в галерията „Кампана“ в музея в средата на ноември, на 27 ноември е последвало наводнение, което е повредило научни трудове и ценни книги и документи, пишат изданията. От изтичането на мръсни води в музея са пострадали около 400 книги и документация, като сред тях е имало и доклади от разкопки на археологически обекти, правени преди повече от 200 години. Наводнението е станало в отдела за древноегипетските антични произведения на изкуството. Музеят обяви, че предметите от културното наследство на библиотеката не са повредени, като документите ще бъдат изсушени и възстановени. Според него причината е остарялата хидравлична система, чиято подмяна трябва да започне от септември следващата година.

Сега служителите в Лувъра обявиха, че протестират срещу условията на труд, повишаването на цените на билетите за неевропейски посетители и слабостите в сигурността. В писмо, обявяващо стачните действия, адресирано до министъра на културата на Франция Рашида Дати и видяно от Асошиейтед прес, профсъюзите заявиха, че „посещението на Лувъра се е превърнало в истинско препятствие“ за милионите хора, които идват да се възхищават на огромните му колекции от изкуство и артефакти. Музеят е в „криза“, с недостатъчни ресурси и „все по-влошени условия на труд“, се казва в известието за стачка на синдикатите до министъра.

Синдикатите обясниха, че „с всеки изминал ден все повече музейни пространства затварят поради недостатъчен персонал, технически повреди и амортизирането на сградата“, отбелязва вестник „Монд“. „Междувременно – добавят те – персоналът се бори с непрекъснато нарастващо натоварване, все по-суров подход към човешките ресурси и противоречиви директиви, които пречат на спокойната обществена услуга.“ Според информация, получена от изданието, броят на консултациите с професионалния психолог е нараснал от 37 през 2022 г. на 146 през 2024 г. Макар и да представлява малък дял от 2500-те служители на Лувъра, това говори за общата неудовлетвореност на персонала.

В известието си за стачка синдикатите заявиха, че остарелите съоръжения и недостатъчният персонал оказват влияние върху изживяването на посетителите, което налага затварянето на някои изложби. Те поискаха ресурсите да бъдат насочени към подобрения в сградата и към опазване на музея, неговите колекции, посетители и служители, предаде „Евронюз“. „Намираме се в запуснат музей, който показа своите слабости в сигурността“, заяви Кристиан Галани, служител на профсъюза „Обща конфедерация на труда“, представляващ работниците в Лувъра. Той заяви, че гласуването на стачните действия от служителите в понеделник сутринта е било единодушно и че планираните непрекъснати стачки рискуват да наложат затварянето на музея.

„Това е стонът на „Мона Лиза“, коментира пред американския телевизионен канал Си Ен Ен 62-годишният Кевин Уорд, турист дошъл от Милуоки, щата Уисконсин – един от хилядите объркани посетители, научили на място за готвения протест. Рядкост е Лувърът да затвори вратите си за обществеността. Случвало се е по време на война, по време на пандемията и в шепа стачки – включително спонтанни напускания заради пренаселеността през 2019 г. и опасения за сигурността през 2013 г. Прекъсването идва само месеци след като президентът Еманюел Макрон разкри широкообхватен десетгодишен план за спасяване на Лувъра именно от проблемите, които кипят сега – течове на вода, опасни температурни колебания, остаряла инфраструктура и поток посетители, далеч надхвърлящ това, което музеят може да понесе. 
Но за работниците на място това обещано бъдеще изглежда далечно. „Не можем да чакаме шест години за помощ“, коментира пред канала синдикалистката Сара Сефиан. „Нашите екипи са под натиск сега. Не става въпрос само за изкуството – става въпрос за хората, които го защитават“, допълни тя.

В продължение на години Лувърът е критикуван за структурни недостатъци и пренаселеност, отбелязва „Дойче Веле“. През последните години бяха разкрити няколко случая на щети от вода, понякога водещи до затваряне на изложбени зали и преместване на временни изложби. След като парижкият музей беше обект на нашумелия обир през октомври и беше критикуван за различни нарушения на сигурността, ситуацията около неговото управление и сигурност се превърна в политически въпрос във Франция. По-специално, дясната популистка партия „Национален сбор“ призовава за по-ефективна защита на френското културно наследство, критикувайки недостатъчните усилия на правителството.

Директорът на музея Лоранс дьо Кар беше изправена пред силна критика заради инцидентите, отбелязва Ройтерс. Критиците, включително държавната одиторска служба, поставиха под съмнение ниските разходи на музея за сигурност и поддръжка на инфраструктурата, докато тя е правила щедри покупки на нови произведения на изкуството, само една четвърт от които са отворени за обществеността. Дьо Кар призна за пропуски в сигурността на Лувъра и предложи оставката си след обира, но тя беше отхвърлена от министъра на културата Рашида Дати. Сега според агенцията планираната стачка допълва колекцията от неприятности за музея.

От една страна, е трудно да се обвинява сегашното ръководство за случващото се – организирането на големи изложби и поддържането на световната слава на Лувъра е важна част от работата му, коментира руският вестник „Комерсант“. Но само ако това не става за сметка на друго – задължението да поддържаме опазването на приказните културни богатства на Франция, концентрирани в музея. Това, което прави ситуацията особено неловка, е, че именно директорът на музея Лоранс дьо Кар, първата жена начело на Лувъра, наскоро предупреди в писмо до Министерството на културата, че музеят се нуждае от дълбоко преструктуриране: не фейслифт, а ревизия на цялата система на функциониране на гигантска сграда, която съчетава крехкостта на дворец от XVII век с амбициите на универсален музей на XXI век.

Активистът и специалист по изкуство Дидие Рикне заяви пред британския вестник „Таймс“, че проблемите с инфраструктурата контрастират със сумата от 276 000 евро, изразходвана наскоро за нови дизайнерски мебели за офиса на директора. „Този ​​инцидент е просто поредната илюстрация на движението на Лувъра, което пренебрегва мисията му, за да преследва химери“, коментира експертът. Между 2018 и миналата година музеят е изразходвал приблизително 105,4 милиона евро за нови произведения, но едва 26,7 милиона евро за поддръжка и модернизация на инфраструктурата. „Всичко това още веднъж показва, че музеят трябва да се фокусира върху възстановяването и поддържането на двореца. Също така сегашното му ръководство вече няма място там“, допълни Рикне.