В редица страни от ЕС липсват животоспасяващи медикаменти. А цените на някои са толкова високи, че никой не може да си ги позволи. Защо е така? И защо в по-големите и богати държави медикаментите често са по-евтини?

Тригодишната Милда страда от муковисцидоза - наследствено заболяване, което води дотам, че секретът от бронхите не се оттича правилно. Милда живее в литовския град Клайпеда. Два пъти на ден за по половин час тя трябва да облича специална дренажна жилетка, която чрез вибрации почиства органите от натрупаните гъсти секрети. Това е начинът да се удължи животът на момиченцето, разказва германската обществена телевизия АРД.

По-рано много от децата с муковисцидоза рядко са достигали зряла възраст. Днес, благодарение на един нов медикамент, те могат да живеят десетилетия наред. Медикаментът, който би помогнал много на Милда, се казва "Кафтрио". Но родителите ѝ не могат да ѝ го осигурят.

Месечните разходи за лечение - 17 000 евро

Литовското правителство прегововаря в момента с американската фармацевтична фирма "Vertex", единствен производител на въпросния медикамент. Но изискваната от фирмата цена е твърде висока за здравните системи на редица държави, пише АРД. И двамата родители на Милда работят - бащата е хирург, майката е козметичка. Но въпреки това те не могат да си позволят месечните разходи за лечението, които възлизат на 17 000 евро. "Можеш да полудееш от мисълта, че други държави произвеждат такива чудесни медикаменти, а ти си оставен сам на себе си", казва пред германската обществено-правна медия майката на Милда.

Германският лекар Карстен Шварц, който работи в център за лечение на муковисцидоза близо до Берлин, на свой ред посочва: "Без тези медикаменти пациентът губи около 20 години от живота си".

Достъпът до медикаменти трябва да е равен за всички

Съдбата на пациенти като Милда показва ясно колко неравни са шансовете за живот в рамките на ЕС. "Местоживеенето ти не трябва да е решаващо за това дали ще живееш, или ще умреш", заяви миналата година еврокомисарката по здравеопазването Стела Кириакиду.

Всички пациенти в ЕС би трябвало да имат "своевременен и еднакъв достъп до ефективни медикаменти". Но Европа продължава да е далеч от тази цел, както показват извършените в продължение на месеци разследвания на екип европейски журналисти.

Все пак колко голямо е неравенството в ЕС? Първата цел на журналистите е да идентифицират медикаментите, които действително имат значително предимство в сравнение с дотогавашните препарати. Фармацевтичната индустрия пуска всяка година по 40 нови продукта на пазара, повечето от които на изключително високи цени. Но само малка част от новостите водят и до истински терапевтичен напредък.

АРД публикува графика, от която става ясно каква част от новите медикаменти, пуснати на пазара, липсват в различните държави от ЕС. Най-тежко в това отношение е положението в Унгария, където е невъзможно да се намерят над 78 процента от новите лекарства - това са общо 25 продукта като брой. В България 18,75 процента от новостите не са на пазара, т.е. точно 6 препарата.

Германската обществено-правна медия осведомява и, че от повечето нови медикаменти 32 са от "изключителна полза" за пациентите - те са предимно за лечение на рак, но има и препарати срещу мигрена, муковисцидоза или диабет. Цитиран е председателят на Германската лекарска комисия Волф-Дитер Лудвиг с думите, че ако тези медикаменти не се прилагат, възможностите за лечение на засегнатите пациенти се влошават.

Засегнати са много от малките държави

Европейският репортерски екип е установил, че разходите за споменатите 32 важни нови медикамента се поемат изцяло от здравните каси само в Германия и в Австрия. В Естония, Латвия и Литва на пациентите им липсват 30 процента от тези лекарства, в Кипър - половината, а в Малта - 59 процента.

Еки Лайдве, ръководител на Службата по лекарствата в Естония, казва пред АРД, че една от причините за липсата на медикаменти е тази, че много фармацевтични фирми изобщо не пускат препаратите си на пазара, ако той е твърде малък. Лекарствата могат да бъдат доставени от други европейски държави, но при толкова високи цени, че са недостъпни за много от държавите.

Как се образуват цените на лекарствата

За да получат максимално високи цени, фармацевтичните фирми използват често една колкото лесна, толкова и ефективна стратегия: те изискват от националните здравни власти и от касите да запазят в тайна реално платените цени. За целта трябва да бъде подписана специална декларация. Така намаленията, които концерните са дали на някои страни, няма нужда да се предлагат и на другите държави.

Бившият кипърски министър на здравеопазването Йоргос Памборидес казва пред АРД, че тази система представлява злоупотреба с пазарната сила на индустрията. Концерните противопоставят държавите едни на други, "затваряйки ги в отделни стаи". Памборидес си спомня, че по времето, когато е бил министър, Кипър е плащал "двойно, тройно или дори петорно повече от другите държави".

Журналистическият разследващ екип се е опитал въпреки това да установи какви цени изисква "Vertex" за препарата си "Кафтрио". На базата на данните за оборота на фирмата, броя на пациентите и сведенията от здравните каси излязло, че Италия плаща годишно за пациент 70 000 евро, а Франция 66 000. В малката, но по-бедна Латвия разходите обаче могат да стигнат до 135 000 евро, в Чехия - до 140 000. От концерна заявяват, че тези сметки са "неправилни" и изтъкват, че производителят не определя едностранно цените, а ги договаря със здравните служби в съответната страна. Освен това цените били оправдани, защото за един медикамент се правят изследвания по 20 години, а разходите за тях могат да надхвърлят и десет милиарда евро.

Особено тежко е положението в Румъния

Болните от рак в Румъния са в особено тежко положение. Там разходите за шест от новите медикаменти срещу рак не се покриват, респективно те са недостъпни за засегнатите, на които са предписани, разказва АРД. Но има и още нещо - на здравеопазването в страната му липсват средствата да плати и за тези медикаменти, за които отдавна е разрешено да се покриват разходите, както казва онкологът и ръководител на Националната комисия за борба с рака Михаел Шенкер.

Затова към правителството са били отправени искания да удвои бюджета на здравната каса, но те са били отхвърлени - защото държавната каса е празна. Поради това много пациенти са подали жалби в съда за компенсиране на разходите за предписаните им медикаменти. Това се оказало успешен ход - през 2023 година с държавни разноски били осигурени медикаментите за 1000 пациенти. Предполага се, че и тази година броят им ще е сходен. Шенкер посочва, че става дума за лекарства с висока цена - между 6000 и 7000 евро за пациент на месец.

Материалът е публикуван ТУК>>