Пратена е в психиатрична клиника за непристойно поведение

Първото нещо, което Лана Понтинг си спомня, когато говори за Мемориалния институт "Алън", бивша психиатрична болница в Монреал, е миризмата на лекарства. "Не ми харесваше как изглеждаше това място. Не приличаше на болница", казва Лана Понтинг, която сега живее в дома си в канадската провинция Манитоба, разказва Би Би Си.

В тази болница, разположена в сграда, която някога е принадлежала на шотландски корабен магнат, Лана Понтинг е прекарала цял месец през пролетта на 1958 г., след като съдия е постановил, че 16-годишното момиче трябва да се лекува от "непристойно" поведение.

Понтинг става една от хилядите хора, върху които са били проведени експерименти в рамките на строго секретни изследвания на ЦРУ за контрол над съзнанието. Сега тя е една от ищците по колективния иск на канадските жертви на тези експерименти.

Според медицинската карта, която Понтинг е получила съвсем наскоро, като тийнейджърка тя бягала от вкъщи и прекарвала времето си с приятели, които родителите й не одобрявали. Така се държала след нелекото преместване на семейството от Отава в Монреал.

"Бях обикновен тийнейджър", казва тя. Но съдията по някаква причина я изпратил в психиатрична болница.

Озовала се там, без да подозира, тя става участник в експериментите на ЦРУ, известни като MK-Ultra. В рамките на тази програма от времето на Студената война върху хора без тяхното съгласие се е изучавало въздействието на психоделични препарати като LSD, както и електрошокова терапия и методи за манипулиране на съзнанието.

В изследванията в рамките на проекта MK-Ultra са участвали над 100 институции - болници, затвори и училища - в САЩ и Канада.

В Мемориалния институт на Алън изследователят от Университета Макгил Юън Камерън инжектирал на пациентите препарати и ги карал да слушат записи, понякога по хиляда пъти, в рамките на това, което той наричал "изследване".

Камерън карал мис Понтинг да слуша един и същ запис стотици пъти. "Той се повтаряше отново и отново: ти си добро момиче, ти си лошо момиче", спомня си Лана Понтинг.

Тази техника е представлявала форма на "психическо въздействие", казва изследователката Джордън Торби, която е изучавала тези експерименти и техния етичен аспект.

"По същество съзнанието на пациентите е било манипулирано с помощта на внушение", казва тя. Според нея Камерън е изследвал и ефектите от сънотворни препарати, принудителна сензорна депривация и изкуствена кома.

Както личи от записите в медицинската карта на Понтинг, в болницата й давали LSD, както и лекарства като натриев амитал (принадлежи към групата на барбитуратите), "дезоксин" (метамфетамин, психостимулант) и азотен оксид (седативно средство, известно като "райски газ") .

"На 30 април пациентката започна изследвания... тя стана много напрегната и изключително агресивна, когато й дадоха азотен оксид, тя скочи от леглото и започна да крещи", записва д-р Камерън в един от медицинските си дневници. Лана Понтинг е успяла да получи тези записи по заявка, съгласно закона за свобода на информацията.

Компенсации и нощни кошмари

За първи път информация за експериментите MK-Ultra се появява през 70-те години. Оттогава няколко жертви са се опитали да заведат дело срещу САЩ и Канада. Съдебните искове в САЩ са били основно неуспешни, но през 1988 г. канадски съдия задължава правителството на САЩ да изплати на девет жертви по 67 000 долара на всяка. През 1992 г. канадското правителство изплаща по 100 000 канадски долара (около 80 000 долара по това време) на всяка от 77-те жертви, но не призна своята отговорност.

Лана Понтинг не е сред ищците, тъй като, по нейните думи, тя все още не е знаела, че като тийнейджърка е станала жертва на експерименти.

През целия си живот жената е осъзнавала, че тогава в болницата с нея се е случвало нещо нередно, но че е била неволно участничка в експерименти за манипулиране на съзнанието, е разбрала едва наскоро. Тя казва, че не си спомня добре какво се е случвало в болницата Алън.

По-нататъшният живот на Лана Понтинг се развива доста успешно: тя се омъжва и се премества в Манитоба, където ражда две деца, с които и до днес поддържа много добри и близки отношения. Сега е баба на четири внучета. Въпреки това, по нейните думи, престоят в психиатричната болница не е минал безследно за нея.

"Чувствах го през целия си живот, постоянно се питах защо мисля така и какво ми се е случило", каза тя.

Тя разказва, че през целия си живот е трябвало да приема цял коктейл от лекарства, за да се справи с проблемите с психичното си здраве, които свързва с престоя си в болницата. Цял живот я преследват кошмари, казва Понтинг.

"Понякога се събуждам през нощта с вик заради това, което се случи тогава", разказва тя пред Би Би Си.

Въпрос на етика

Кралската болница "Виктория" и Университетът "Макгил" отказват коментар, тъй като делото е в съда. В коментар за Би Би Си канадското правителство отбеляза, че през 1992 г. властите на страната са изплатили компенсации на жертвите на изследванията от "хуманитарни" съображения, като са отказали да поемат каквато и да е юридическа отговорност за тези експерименти.

За Лана Понтинг искът е шанс най-накрая да намери душевно равновесие.

"Понякога седя в хола и мислите ми се връщат към онези събития и си спомням какво ми се е случило, разбирате ли? - казва тя. - Всеки път, когато видя снимката на д-р Камерън, се ядосвам."

Въпреки че работата на Камерън оттогава се свързва именно с експериментите MK-Ultra, изследователката Джордан Торби твърди, че според нейните данни по това време той не е знаел, че дейността му се финансира от ЦРУ. Работата му за американското разузнаване приключва през 1964 г., а скоро след това той умира от сърдечен удар през 1967 г.

Но независимо от това дали Камерън е знаел за източниците на финансиране, Джордан Торби подчертава, че той е трябвало да разбере, че провежданите от него експерименти са неетични.

Тя се надява, че искът ще бъде разгледан и жертвите ще постигнат поне някаква справедливост. "Всъщност не става въпрос да се върне на пациентите това, което са загубили, защото това е невъзможно, а да се признаят техните страдания", казва тя.