Русия търси влиятелни съюзници и победа на Марин Льо Пен на втория тур на президентските избори във Франция в неделя би била добра новина за Москва. Поглед назад към историята на връзките, изковани от дълго време между двете страни, отправя проф. Марлен Ларюел от университета "Джордж Вашингтон" в статия за френския всекидневник La Tribune.

Няколко дни преди втория тур на френските президентски избори Марин Льо Пен обясни своята външнополитическа програма: ограничаване на военната подкрепа за Украйна и гласуване против нови санкции срещу Русия, напускане на интегрираното командване на НАТО и веднага щом мирът между Москва и Киев стане възможен - подновяване на "стратегическото сближаване между НАТО и Русия".

С войната в Украйна Марин Льо Пен трябваше да смекчи проруската си реторика, за да остане в крак с общественото мнение, но въпреки това тя продължава да предлага външна политика, с която се обозначава голяма част от френския и европейски политически пейзаж

Отношения с Русия, установени по времето на Жан-Мари Льо Пен

Тази лоялност към Русия може да се обясни с множество причини.

Връзките на "Национален фронт"(НФ )/"Национално обединение"(НО) с Русия са стари: още през 60-те години Жан-Мари Льо Пен приема съветския художник-националист и антисемит Иля Глазунов, който идва в Париж като част от делегация с (разочарованата) надежда да нарисува портрет на генерал Дьо Гол и който в крайна сметка беше нарисувал този на Льо Пен - предвестник на инструментализирането на голисткото наследство от НФ, за да говори с Русия.

Тези стари връзки се обясняват с факта, че част от френската католическа, монархическа и колаборационистка десница никога не е преставала да култивира образа на гръбнак на вечната, царска и православна Русия. Освен това през годините се създават лични връзки между руската емиграция и френската крайна десница: Жан-Франсоа Шиап, един от членовете на централния комитет на НФ, произхождащ от семейство, близко до монархистката организация "Камелотите на краля", например се жени за Мария Деникина (по-известна с псевдонима си Марина Грей), дъщерята на генерал Антон Деникин, един от "белите" (антиболшевишки) герои от руската гражданска война.

Така нареченото солидарно движение на НФ, водено от Жан-Пиер Стирбоа, от своя страна е отчасти вдъхновено от руския солидаризъм, корпоративно движение а ла Мусолини, борещо се срещу Съветския съюз и комунизма.

Тези връзки продължават през 80-те години, когато фигура на руската културна емиграция като писателя Едуард Лимонов, бъдещ шампион на националболшевизма, посещава крайнодесни контракултурни кръгове и представя Владимир Жириновски, ексцентричния руски империалистически политик, на Жан-Мари Льо Пен .

Двамата се бяха опитали да лансират нещо като "Патриотичен интернационал", но докачливите им характери и различия в мненията провалиха проекта. Младият идеолог Александър Дугин, тогава все още неизвестен, но вече със солидни връзки, интервюира Жан-Мари Льо Пен за главния руски национал-консервативен вестник "Ден". Бившият дипломат и шеф на КГБ Владимир Крючков, един от лидерите на консервативния пуч от август 1991 г., който се опита да свали Михаил Горбачов, също беше един от инициаторите на тези контакти с френската крайна десница.

Жан-Мари Льо Пен (както и неговия номер две по това време Брюно Голниш) след това пътува до Русия няколко пъти, през 1996 г., след това през 2003 г., докато фигури на руската националистическа десница като Сергей Бабурин участваха в конгрес на НФ.

Официализиране на руската връзка с Марин Льо Пен

След като Марин Льо Пен застана начело на НФ през 2011 г., отношенията на семейство Льо Пен с Русия, дотогава предимно в частния сектор, станаха официални и се превърнаха в директива на партията по въпросите на външната политика.

Много приближени до новия президент (Еманюел Лерой, Фредерик Шатийон, Жан-Люк Шафхаузер или дори бившият му международен съветник Аймерик Шопрад) имат тесни връзки на различни нива с Русия.

Привличането между НФ/НО и Русия е взаимно и се основава на споделени ценности. Ключовата дума на този идеологически брак е суверенитет под различни форми:

• политически и геополитически: националната държава трябва да бъде над международното законодателство и наднационалните организации
• икономически: икономическият протекционизъм е легитимен да се противопоставя на разрушителната глобализация, доминирана от международни корпорации
• културен: нацията като хомогенна етнокултурна единица, в която малцинствата или мигрантите са приети, ако се съгласят да се асимилират и възприемат идеята да бъдат второкласни граждани.

Но този идеологически брак между НФ/НО и Русия има и по-опортюнистични аспекти. Веднага след като застана начело на НФ, Марин Льо Пен потърси международно признание, за да затвърди статута си на потенциален държавен глава и работи усилено, за да бъде приета от Владимир Путин, което щеше да стане през март 2017 г.

Влизането й в Русия се осъществи до голяма степен благодарение на православния олигарх и монархист Константин Малофеев, представен на Жан-Мари и Марин Льо Пен от Иля Глазунов и чийто интернет канал Царград ТВ редовно отделя заслужено място на Марин Льо Пен.

Взаимната изгода от алианс Русия - "Национално обединение"

НО също търси финансова подкрепа и тук отново Русия ще предложи на Марин Льо Пен 9 милиона евро, необходими за кампанията й за президентските избори през 2017 г. (Жан-Мари Льо Пен междувременно получава 2 милиона евро за своята микропартия) в замяна на силна подкрепа за анексиране на Крим от Москва, както показа разследване на Mediapart.

От своя страна Русия търси влиятелни съюзници, способни да имат достъп до позиции за вземане на решения и да служат като резоньор на визията за света, предложена от Кремъл. Москва отдавна смята Франция за ключова страна поради геополитическото й позициониране, което е отчасти независимо от Съединените щати, статута й на ядрена сила, мястото й в Съвета за сигурност на ООН, нейните компании CAC40 са със силно присъствие в Русия и следователно умели в лобирането за Москва и силно руско културно присъствие поради историята на руската емиграция.

Но президентът Франсоа Оланд не е благосклонен към Русия и тогава Кремъл очевидно се ангажира с Марин Льо Пен. Москва обаче не е непременно верен любовник: когато кандидатурата на Франсоа Фийон става ясна, перспективата за класически десен кандидат, способен да обедини консервативни католически кръгове и влиятелни икономически кръгове, подклажда руските медии в полза на Франсоа Фийон срещу Льо Пен, преди да се върнат обратно към НО, след като Фийон е победен.

В руското медийно и политическо поле Марин Льо Пен е представена като автентичен патриот в Европа, достоен наследник на голизма и идеята за Европа на нациите, неподвластна на американските и трансатлантическите интереси и коренно обърната към континенталната и консервативна европейска идентичност. За нея са написани няколко публицистични книги на руски и редовно е представяна по руската телевизия като една от основните фигури в европейската политика.

Победа за Марин Льо Пен на изборите в неделя очевидно би била добра новина за Москва, чиято европейска подкрепа се сви до минимум заради войната, като се ограничава главно до Унгария и Сърбия. Следователно глас, съпричастен към руските интереси в сърцето на Западна Европа, би бил неочакван.

Но дори и при загуба, успехът на политиката на нормализация на НО , както и присъствието на множество проруски гласове в цялото политическо поле на десния (но също така, с повече нюанси, левия) суверенизъм - от Филип Вилиерс до Марион Марешал и Ерик Земмур - гарантират на Москва, че нейните гледни точки ще продължат да бъдат отразявани във френските дебати.

Превод: News.bg