Колко изпразнен от съдържание стана този надпис по предизборните плакати. Изречението е там, от както в закона изрично беше вписано, че купуването и продаването на гласове е престъпление. И какво от това? Като всяко забранено нещо, купуването и продаването на гласове цъфти и процъфтява. Също както търговията с дрога, контрабандата на акцизни стоки, алъш-вериша с ментета и прочие, борбата е с разпространителите, а не с потребителите. А основополагащият пазарен принцип е, че има ли търсене, ще има и предлагане..

Размерите на тази търговия надхвърлят и най-смелите ни представи за нея. Мит е, че това се случва само в ромските махали или сред малцинствените групи. Реално, те са много малка част от оборота на изборната търговия. Но за политиците е удобно да манипулират общественото мнение с твърдения, че само малцинствата продават гласовете си и тук-там някои нездрави елементи сред етнически българското население.

Истината обаче е точно обратната. Болшинството от хората, които продават гласа си, са етнически българи. Купувачите – също. Размерът на престъплението стига до там, че хората вече дори не се опитват да скрият, че биха продали гласа си. Нещо повече – дори търсят или по-точно се озъртат и ослушват някой да им предложи оферта. Това е добре дошло за купувачите, защото така цената за един глас пада.

Кои обаче са купувачите. Големите партии не са сред тях. Или ако са, то в много малки размери. Става Въпрос за ГЕРБ и БСП. Други големи в момента няма. Причината е проста. За тях така или иначе гласуват много хора. Това ги поставя в неудобната позиция да нямат възможност да проконтролират евентуалния купен вот. Това важи за градовете и особено по-големите, какъвто е Варна. Иначе в по-малките населени места е лесно. Но пък там гласовете са малко, като бройки и делът им в общия резултат е нищожен. От гледна точка на парламентарния вот пък направо са незначителни. И няма смисъл.

Заради това купуването е обсебено от малки политически формации. Във Варненския избирателен район, за един депутатски мандат са необходими около 13 хиляди гласа. Дадена малка партия примерно има потенциал за 8-10 хиляди, което не е достатъчно за цял депутат. И така се стига до купуването на още няколко хиляди гласа, за да бъде подсигурен мандат за водача на листата. Възможно е дори да се купи и цял мандат. Примерно за кандидат №1 в листата или пък, ако партията си има 15-на хиляди сигурни гласа, да напазарува почти още толкова за да вкара двама депутати.

Схемите за купуване са различни. Има бизнес и корпоративни структури, които обикалят партийните централи и предлагат разширени пакети от гласове. Обикновено пакетите варират от 1-2 хиляди до 3,4 и 5 хиляди гласа. Кандидатите за парламента, които са с по-дълбоки джобове, могат да си позволят да играят доста по-наедро. Първо, те винаги си имат собствен корпоративен вот от няколко хиляди служители, на които плащат заплатите. На избори, всеки един от тези служители е длъжен да осигури по още няколко гласа. Те идват по семейна линия. Естествено след изборите, ако сметката на шефа излиза и той вече е в парламента или пък е вкарал точно толкова депутати, колкото е искал, служителите получават премии и бонуси. Тези пари са предварително анонсирани или загатнати. Но в никакъв случай – договорени.

Предварителното договаряне става и с друга схема. Във Варна тя стана популярна, след като Веселин Марешки реши да се кандидатира за кмета на изборите през 2007 г. и нае над 10 хиляди застъпници. Това е официална „длъжност“, която „се работи“ срещу заплащане и всичко това е долу-горе регламентирано в закона. Тоест, не е незаконно. Идеята е застъпниците да наблюдават изборните секции в деня на вота и да следят за нарушения. Реално обаче партиите ги използват точно за обратното. Първо, застъпниците са наети за да бъде спечелен гласът им. Второ, всеки застъпник трябва да осигури по още няколко гласа. За това той получава бюджет, който вече няма нищо общо със закона. Естествено застъпникът задържа за себе си част от сумата, с която трябва да „привлече“ още няколко избиратели за партията, която го е наела.

Ако някой може да си позволи финансово да наеме 10 хиляди застъпници и да изисква всеки един от тях да привлече по 10 гласа, нещата стават сериозни. Ако такава схема проработи във Варна, това означава минимум 7 депутати в парламента от общо 15 мандата, колкото са определни за избирателния ни район.

Във Варна по тези схеми усилено работят двама изборни играчи. Как да ги разпознаем кои са те? Много просто – по предизборните им заявки кой-колко гласове предполага, че ще спечели или си е поставил за цел да събере.
По линия на заявките първи изплува Веселин Марешки. Той използва „измислената“ агенция за социологически проучвания „Бухал“, чиито изследвания винаги са му под ръка щом стане време за избори. Според „Бухал“, партията на Марешки ще спечели около 30 процента от гласовете на избирателите. Това е заявка за игра на едро.
Подобно нещо може да бъде реализирано, ако е на лице финансов ресурс и бъде завъртяна схема със застъпници - „десятници“ в няколко от големите градове на страната.

Другата предизборна заявка за депутатски мандати идва от ДПС. Тук водач на партийната им листа е Йордан Цонев – Ментата. Целта е да бъдат спечелени два мандата. За Ментата и за втория след него в листата – Ерджан Себайтин. В ДПС не си падат по медийните агитации, нито си харчат парите за билбордове и прочие агитации. Работят на терен. Данчо Ментата обаче не е такъв тип играч. Той няма как да тръгне да агитира или да организира широко посещавани предизборни срещи, дори и от ония с бира-скара. Той би се появил на подобно мероприятие само, ако е до Ахмед Доган. Почетният лидер на ДПС обаче страни от кампанията. Председателят на партията Лютви Местан пък все още не се е доказал като лидер и притегателен образ.

Заради това предизборните срещи на Цонев са от типа „на четири очи“ и то само влиятелни корпоративни фактори, които за вота могат да превърнат служителите си в гласоподаватели на точно определена и посочена от тях политическа сила. На такива срещи Ментата се чувства комфортно, защото плава в свои води. Сред избирателите си обаче му е дискомфортно. Няма как и да е иначе. Само всеки един от костюмите, които носи Цонев, струва повече пари, отколкото средностатистическият българин успява да заработва за няколко години.

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Така е записано в закона, така пише и по предизборните плакати и билбордове. За участниците в търговията купуването и продаването на гласове обаче е забавление. Забавление, което естествено е за сметка на целия български народ. Най-голямото забавление е, че парите, с които купуват гласовете, ги вземат от самите нас. И то абсолютно законно – чрез регламентираните държавни субсидии за партиите. Те са % от минималната работна заплата за всеки глас, който е бил спечелен на последните избори.
Приятно забавление, дами и господа, купувачи и продавачи. Приятно прекарване и на вас - гласоподаватели и данъкоплатци.