Двама мегаломански автократи правят политически маневри, а Европейският съюз не знае какво да прави.

Така наречената „сделка за бежанците” между ЕС и Турция е прекратена. Десетки хиляди хора, търсещи убежище, се отправиха към турско-гръцката граница, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма да ги спре да преминат незаконно в ЕС.

Ердоган заяви, че „стотици хиляди“ са на път и заплаши, че ще изпрати до 1 милион на границата. Досега надеждни източници сочат, че едва между 9 000 до 30 000 мигранти са се събрали в ничията земя, разделяща Турция и Гърция.

Настоящата ситуация илюстрира още веднъж какво се случва, когато автократите надценяват способностите си, поемат прекалено много рискове и след това маневрират, притиснати в ъгъла: Ердоган, самозваният регионален хегемон, използващ подкрепата на руския президент Владимир Путин сега преследва външнополитическа програма, противоречаща на Москва.

Предишните съюзници са се превърнали в противници, а пряката конфронтация помежду им би имала непредвидими последици. Съюзниците на Турция изразиха солидарност с Ердоган и обещаха подкрепата си за страната, която е притисната в ъгъла от Русия, която безобразно бомбардира сирийските болници, училища и жилищни райони, принуждавайки милиони хора да избягат на север. Междувременно Турция вече е подслонила близо 3,6 милиона сирийски бежанци.

ЕС не успя да се подготви

Но каква е ситуацията в Европейския съюз, където страните се ангажират да действат многостранно и да спазват правилата в полза на човечеството? Е, след кризата с бежанците през 2015 г., блокът не успя да се подготви за поредната ескалация на конфликта в Сирия. И сега съюзът се оказва – точно като Турция – разчитащ на милостта на Русия. Кой знае, може би този общ противник ще помогне на Турция и ЕС да преодолеят различията си?

В края на краищата хората се принуждават да страдат от имперската политика на упражняване на власт в стил 19 век по време на конфликта в Сирия. Вместо да се ръководи от базирана на факти, рационална международна кризисна интервенция, Русия изглежда вярва, че само войната ще разреши конфликта в Сирия.

Освен това Путин ще се радва да демонстрира своята военна мощ и мнението си, че „силен лидер“, който стъпва с железен ботуш, е по-подходящ за решаване на конфликти, отколкото либералните държави, които предпочитат класическата дипломация за решаването им.

На Ердоган може би бавно ще му просветне какво означава раздялата с бивши съюзници. Но за Европа по-добрият съвет би бил да не злорадства, а вместо това да обедини усилия с Турция, за да може най-накрая да намери решение на проблема /войната в Сирия/, който отлага от години. /БГНЕС

——————————————————————————-

Александър Герлах, „Дойче Веле”

Берлин / Германия