В последните седмици около новия предмет „Добродетели и религии“ се натрупаха редица внушения, които заслужават отговор. Ще бъде ли религията задължителна? Ще влезе ли Църквата в училището? Ще натоварим ли учениците допълнително и ще ги разделим ли? Ще се противопостави ли религиозното образование на научния подход? Има ли изобщо полза от този предмет? Време е да изясним фактите и да сложим край на манипулациите. Това написа във Фейсбук министърът на образованието Красимир Вълчев.

Ето цялата публикация на министър Вълчев:

Някои въпроси и внушения по темата за новия предмет "Добродетели и религии”, на които се чувствам длъжен да  отговоря отново:

1."Религия ще се учи задължително”. Не, няма. В системата на образованието открай време съществува един термин - “задължителноизбираем час”. Звучащ еклектично, това означава, че часът е част от задължителния учебен план, но в рамките на него има избор. Ние предлагаме задължителен час по възпитание в добро и формиране на ценности. Защото вярваме, че едно от най-важните неща, които трябва да направим като образователна система и държава, е да усилим възпитателната функция на българското училище. Религия в конфесионалния ѝ вид няма да се учи задължително. Тя ще бъде възможност, както досега. С тази разлика обаче, че този избор ще се даде на всяко дете, защото досега религия се изучава като избираем предмет само в отделни училища, а мнозинството ученици нямат достъп до тази възможност. Програмата по религия ще бъде един от двата алтернативни пътя за формиране на добродетели и нравствена култура. Другият ще е програма с фокус върху етичните и гражданските компетентности, без конфесионална религия. МОН вече публикува визията си за такава програма и всеки може да се запознае с нея. Публикуваният текст е само основа за обсъждане и тепърва ще се доработва, променя, надгражда. Самата програма ще се изготвя идните месеци.

2. “Църквата влиза в училището”. Това също не е вярно. Часовете по “Добродетели и религии” ще се водят единствено от учители с университетска квалификация, а не от свещенослужещи или представители на религиозни институции. Дори в програмите, които съдържат елементи на религиозно образование, преподаването ще остане в ръцете на педагози.

3. “Новият предмет ще доведе до допълнителна натовареност”. Не, няма. Ще бъде в рамките на общия брой задължителни и избираеми часове (раздел А и раздел Б на учебния план).

4. “Децата ще се разделят”. Да, в образованието децата се разделят, но само според интересите, способностите и постигнатите резултатите. За да може да се подкрепи персонализираното развитие на всяко дете. В случая, за да се осигури избор. Религията в училище няма да възпитава култура на разделение. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни. Алтернативните програми ще бъдат подчинени на една цел - личностното и ценностното формиране. В учебните програми ще бъдат включени само универсалните човешки ценности и добродетели - тези, които ни обединяват. 

5. “Няма нито едно научно доказателство, че религията прави децата по-добри”. Има, десетки. Може да се направи преглед в научните бази данни. В първите три коментара може да се види списък с част от публикациите по темата. Още по-лесно е да попитаме изкуствения интелект или да направим задълбочен преглед в интернет. Изводите са, че включването на децата в програми, които съдържат елементи на религиозно образование, допринася за подобряване на психичното здраве и образователните резултати, подпомага справянето със стреса, понижава риска от вредни поведения, намалява случаите на употребата на наркотици и като цяло повишава благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които в момента са включени във ФУЧ “Религия”. 

Associations of Religious Upbringing With Subsequent Health and Well-Being From Adolescence to Young Adulthood: An Outcome-Wide Analysis

Effect of Religious Education on the Moral Development of Children

Koenig, G. (1998) Handbook of Religion and Mental Health. Elsevier Inc. All

Koenig, G., Larson, D. B. (2001). Religion and mental health: evidence for an association. International Review of Psychiatry, 13(2), 67–78.

Koenig, G. (2012) Religion, spirituality, and health: the research and clinical implications. ISRN Psychiatry. 2012 Dec 16; 2012:278730. doi: 10.5402/2012/278730. PMID: 23762764; PMCID: PMC3671693.

Koenig, H.,VanderWeele, T., Peteet, J.( 2024) Handbook of Religion and Health. Oxford University Press

6. “Това ли е най-важната реформа в образованието?”. Не, важни са и реформите в учебните програми, учебните планове, оценяването на учениците, образователната структура, подготовката на учителите. Всичко е важно. Благополучието на едно дете зависи едновременно от интелектуалното, социалното, духовно-нравственото, физическото и емоционалното му развитие. Зависи както от обучителната, така и от възпитателната функция на образованието.

Първият документ, който публикувах на третата седмица от встъпването ми в длъжност, беше "Концепция за промяна в учебните програми". Скоро ще публикуваме за обсъждане и предложения за промени в рамковите учебни планове, стартираме дискусии по адекватността на образователната структура, отворили сме за  реформа и оценяването на учениците. Готвим промени в Закона за предучилищното и училищното образование, където темата “Добродетели и религии” е само една от 20-те. Но тя просто е най-коментираната.

По-рано МОН представи концепцията си за предмета "Добродетели и религии", който ще въведе като задължителен в българските училища още от следващата учебна година, първо - за първокласниците.

Предметът ще се въвежда поетапно. За 1-4 клас предметът ще се преподава от началните учители, които могат да преминат през допълнителна квалификация, както стана при въвеждане на предмета "Компютърно моделиране", стана ясно от изказването на министъра на образованието Красимир Вълчев. Учебниците ще бъдат изготвени от екипи, подбрани от издателствата.

Засега МОН не се ангажира със срокове кога по-големите класове ще започнат да изучават предмета. Според него е реалистично това да се случи за година - да бъдат направени учебници за по-големите и да бъдат обучени учители.

"Не, няма да се учи задължително религия. Трябва да се засилим възпитателната функция в българските училища - това ще направи децата по-добри. Не, няма свещеници да влизат в училище, а учители, преминали през квалификация". Това обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на концепцията за предмета "Добродетели и религии".

"Документът ще е основа за обсъждане и не е окончателен. В учебните програми ще бъдат заложени универсални човешки ценности. Предметът няма да доведе до допълнителна натовареност, а ще е в рамките на общия задължителни часове", увери министърът.

"Изучаването му ще подобри психичното здраве, стреса и като цяло ще повиши благополучието на децата", смята министърът.

Този месец ще бъдат предложени промени в закона за предучилищното и училищното образование. В тях ще бъдат засегнати 20 теми, една от които е за предмета " Добродетели и религии".