- Г-н Железов, на последната сесия на общинския съвет вие демонстрирахте загриженост за съдбата на антифашистките паметници във Варна. Каква е причината за тази загриженост и какво се случи след вашето питане към кмета Кирил Йорданов?
- При мен дойдоха няколко човека от инициативен комитет, които кореспондират, работят и са част от някакъв антифашистки съюз. Странно е, че дойдоха при мен. Аз им казах: “Пичове, вие какво правите при мен?”. Те отговориха, че знаят, че аз съм най-върлия противник, но причината да дойдат е поведението ми в общинския съвет и това, че съм опозиция и на следващо място, това че са поставяли въпроса на пленуми на БСП и е нямало реакция. Попитаха за моето мнение и им казах, че за мен историята е история и аз съм най-върлия противник на този мракобесен период. Заявих, ние сме много различни с вас, но тъй като сте част от гражданска структура и аз съм съветник и съм сезиран от вас, какво искате да направя. Те казаха, че не знаят и аз предложих да направя едно питане, защото ми дадоха информацията, че първо тези паметници са били нахвърлени, натрошени в Археологическия музей, без да се стопанисват и после част от тях били вдигнати и закарани на някаква частна резиденция. Отново повтарям, че направих питането просто като съветник, като част от историята, не че имам някаква загриженост специално за тази ера.

- Да разбирам ли, че просто сте предали тяхното питане. А по някакъв начин не се ли ангажира Демократическа партия, тъй като вие сте част от нея и я представлявате в общинския съвет?
- Изрично сме се разграничили и им казах, че аз не ангажирам партията. Направих питането, защото те са част от гражданското общество, без значение дали са фашисти или комунисти и изповядват някаква идеология, и след като никой не им е обърнал внимание са дошли при мен. Казах им, че мога да направя питането, за да получат официален отговор в края на краищата. Не ангажирам ДП с това, не е поставено като въпрос за обсъждане и т.н. Все някой трябваше да даде трибуна, а трибуната е общинския съвет. На хората от инициативния комитет категорично им казах: “Вижте сега пичове, няма да ме мразите, аз вашата идеология не я споделям”.

- Но все пак какво е вашето лично мнение, трябва ли да бъдат възстановени тези антифашистки паметници във Варна?
- Трябва да бъдат възстановени всички паметници. Това е свързано с историята на България от началото на нейното съществуване като такава до сега. Всеки един от гражданите трябва да знае тази история, да вижда къде има паметници, а ако иска да ги плюе, да ги осквернява, да ги боготвори или да ги благоустроява.

- А ако се кандидатирате за общински съветник или за кмет, това ще бъде ли заложено във вашата програма?
- Аз вече съм кандидат за кмет. Ще работя в посока за възстановяването на всички паметници, които са свързани с историята на Варна, без значение от каква епоха и период са. Защото това е история и тя трябва да се чете, да се усвоява и всеки да си прави сметката. Тя не може просто да се неглижира с лека ръка. Който няма корени не може да расте. Всеки има право да изповядва каквато иска религия, идеология и т.н. и да има право на избор.

- След като получи този сигнал от инициативен комитет, коментирал ли сте го с коалиционните партньори в дясно, тъй като има техни представители в общинския съвет и те също са опозиция, или примерно с ръководството на съюза на репресираните?
- Не. Категорично не съм го коментирал нито с партньорите вдясно, нито съм бил на някакъв форум на съюз на репресираните. Просто дойдоха хората и ме попитаха дали бих направил нещо, тъй като те са загрижени за тези паметници. Казах им, че ще направя питане, защото съм общински съветник и са ме избрали варненци, макар и тези хора от инициативния комитет да не са гласували за мен.
Разговора води Велина Калинова