Шокиран съм от това, което прочетох в  предложенията на депутатите от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ за “превенция на дезинформацията и пропагандата, които самите те публикуваха за обществено обсъждане.

Смятам, че предложенията им се доближават притеснително много към цензурата в най-мракобесните времена в българската история след 1944 година. Не съм очаквал толкова повърхностен подход към този дълбок обществен проблем – и то точно от тези, които се самообявиха за “демократи”.

Обличането в законодателна рамка на предложение държавни органи да могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес крие потенциални рискове за свободата на словото. В предложенията на ПП-ДБ липсва ясна формулировка какво точно ще се разбира под „дезинформация“ в законово отношение и кой ще има последната дума дали дадено твърдение подлежи на санкциониране.

Недопустимо е министърът на електронното управление и КРС да имат наказателни функции спрямо медии. За включване на ДАНС в процеса не може и да се говори.

Не бива да забравяме, че самите автори на законопроекта проведоха масирана дезинформационна кампания само преди три години срещу законното българско правителство и премиера Бойко Борисов. Същите хора в продължение на години разпространяваха в социалните мрежи доказано манипулирани изображения, целящи очернянето на всеки, свързан с ГЕРБ.

Бурната реакция на журналистите и медийните сдружения срещу предложенията на колегите от ПП/ДБ е оправдана и разбираема. Аз силно се опасявам, че подобен закон може да изпрати България не на 111-о, а на 211-о място в класацията за свободата на словото. Има опасност българските граждани да заживеят под зоркото око на управляващата “промяна” като в роман на Оруел…

PS. Не твърдя, че зад предложенията не стоят добри намерения. Идеалистично вярвам, че всички споделяме общи ценности и е наша обща мисия да намерим решение на този деликатен въпрос. Но законопроектите не трябва да се пишат с идеята, че ще съществуват в идеална среда, а да се има предвид, че ще трябва да бъдат приложени в реалния живот, от реални (да не се бърка с „идеални“) хора, които биха могли да злоупотребяват с тях в бъдещо време. За мен именно това е проблемът на тези текстове – вместо ефективно решаване на проблемите, те отварят вратички за натиск и злоупотреба.