Според официалният сайт на ДСБ тази партия е учредена на “…30 май 2004 г. в зала “България” в София,…”.

Преди това обаче, в текстовете, към които води линкът "История" на официалният сайт на ДСБ, най-меката констатация за СДС е, че “…СДС все по-видимо попада в зависимост от парите на олигархията, все по-отчетливо се откъсва от гражданското си начало и се приближава към либералния център…”

На практика всичко позитивно в историята на десницата се приписва на Иван Костов. И обратното - всичко негативно се пише на гърба на СДС. Или в най-добрия случай, на СДС милостиво се отрежда ролята на фон, на който блестят героичните дела на Костов.

Даже събития, чието осмисляне е спорно, от рода на “…На 15 февруари 1997 г. Иван Костов постига изключително важна победа, превръщайки хаотичната коалиция от разнородни формации в единна партия. За да се подчертае приемствеността тя запазва името на коалицията Съюз на демократичните сили…”, биват тълкувани абсолютно еднозначно.

Поради което не е никак трудно, въз основа на официално описаните в сайта на ДСБ факти, да се направят непоклатими изводи.

Фактите! Такива, каквито са! Без абсолютно никакъв коментар!

Категорично сочат, че всъщност отцепниците са Иван Йорданов Костов & Ко (наричани за краткост ДСБ). Те, миличките, са си го написали, черно на бяло! Очевидно не се притесняват от написаното, не страдат от някакви скрупули, че е възможно да наранят чувствата или спомените на някой от СДС!

Например “….Партийният председател Надежда Михайлова обаче, отказва да признае поражението и не се оттегля от поста, който заема, апаратно подготвяйки своето преизбиране. Това довежда до разцепление в партията и искане на оставката на председателя от 29 от народните представители от парламентарната група на ОДС...”.

Тези благи думи са по адрес на водачката на листата за евроизборите Надежда Михайлова. На фона на подобно отношение едва ли някой ще се учуди, ако утре в уж неофициални разговори, някой уж разсеян ДСБ-ар, започне съвсем уж НЕумишлено, да се обръща към Надежда Михайлова с Надка и да го римувa... както му дойде.

Дразнещо е наистина, но фактите са категорични. И безспорни!

Вероятно защото най-достоверния първоизточник е сайтът на отцепилата се от СДС партия ДСБ, ръководена от отцепилия се от СДС Иван Йорданов Костов. И понеже от устата на Костов не би могло да излезе нищо друго освен абсолютната истина... налага се да му вярваме.

В същото време обявеният от някои медии за отцепник варненски депутат Димитър Димитров не е нагрубил никого даже когато стана ясно, че истинските отцепници желаят за пореден път да яхнат презирания от тях СДС. Той просто заяви, че няма да се кандидатира за депутат.

Димитров, между другото, вече обяви пред репортер на "ДНЕС+", че обмисля и оттеглянето си от поста областен лидер на СДС-Варна.

Но остава член на СДС.

За разлика от истинските отцепници - Иван Йорданов Костов & Ко (наричани за краткост ДСБ).
Антон Луков