Шумно огласеният арест на Алексей Петров повдига много въпроси, най-фундаменталният от които се отнася до декриминализацията на българския политически живот, чието разясняване е свързано с най-големия въпрос на прехода въобще – темата за несправедливостта. Срастването на политическия елит с криминални структури и безпроблемният възход на тази симбиоза през годините, което постави България сред най-корумпираните и изостанали страни в Европа.

Това е любимият въпрос, който вече от години ни се задава от Брюксел и на който политиците не могат да отговорят. Арестът на Алексей Петров не е част от отговора, а опит да се заметат следите на прехода, да се прехвърли вината само върху част от участниците, или ако използваме класическата фраза – гущерът да си отреже опашката. Под „гущера” разбирам цялата политическа класа, която управлява България от 1990 г. до днес и под чието покровителство избуя организираната престъпност. В официалното изявление на МВР се казва, че Алексей Петров и останалите задържани са част от добре организирана престъпна група, извършвала редица претъпления през последните десет години.

Също така стана ясно, че Алексей Петров, който напуска комунистическите служби за сигурност в началото на 90-те, е интегриран като секретен сътрудник в днешните служби за сигурност от 1998 година. Логично е да се запитаме как той е извършвал приписваните му днес престъпления и кой му е осигурявал политическото покровителство и комфорт, за да ги извършва. Излиза, че неговите покровители на политическо ниво са: генерал Атанас Атанасов – шеф на Национална служба „Сигурност”, който е привлякъл Петров за сътрудник; Иван Костов – премиер на правителството, за което е работил Алексей Петров, Симеон Сакскобургготски – следващият министър-председател; Бойко Борисов – главен секретар на МВР по време на целия мандат на царя; Цветан Цветанов – днешният шеф на МВР, а тогава най-довереното лице на ген. Борисов в това ведомство; Сергей Станишев – премиер от управлението на тройната коалиция, и всички министри на вътрешните работи оттогава.

Освен всичко останало Алексей Петров е бил съдружник на днешния премиер Бойко Борисов, имали са обща фирма, а биографиите им в началото на прехода са идентични. Ако поставим двамата на една плоскост, няма да открием особена разлика в първите им „демократични” години. И двамата тръгват от застрахователния бизнес, който в началото на прехода за мнозина беше символ на рекет, и двамата по-късно влизат в системата за сигурност на държавата.

Логично е да попитаме днес премиера на Република България дали съзнателно не е прикривал дейността на бившия си съдружник, когато е бил главен секретар на МВР, а евентуалния отговор, че не са знаели какво правят Алексей Петров и неговата организирана група, оставям за наивниците. Всеки родител в столицата, а и извън нея, знае, че децата му са застрашени от дрога, която се продава в училище заради благословията на местния полицай. Трудно е да си представим приписваните на Петров престъпления да са продължавали 10 години без протекция от най-високо политическо ниво. Говоря за престъпления в условно наклонение, защото те се доказват в съда, а най-важният за България въпрос е да има осъдени, а не арестувани.

Това поражда и другия голям въпрос около задържането на Петров – въпроса за мотивите за неговия арест. Освен евентуални престъпления те могат да бъдат и чисто политически. Лично за мен второто е по-приемливо заради въпросите, които зададох дотук и които ще синтезирам отново в един – защо този човек работеше в службите за сигурност и бе покровителстван от Костов до Борисов? Крайно съмнителна беше общата радост от задържането му, споделена както от бившия премиер Иван Костов, така и от Румен Петков от БСП, а също и от Камен Костадинов от ДПС. Тържествуващата физиономия на Цветан Цветанов говореше сама за себе си. Защо тези хора, които преди избори публично се нападат и се водят за смъртни врагове, се зарадваха толкова спонтанно на новината за ареста на човека, който определено е един от най-информираните в държавата? Информиран за мръсните тайни на прехода, за сенчестата му страна, в която политици и престъпници са от един и същи отбор вече 20 години. Алексей Петров е жива история за всякакви взаимовръзки, а арестът му дойде веднага след няколко негови закани, че ще проговори.

Споменах за омразата на политиците преди избори, ще трябва да спомена и за внезапната им амнезия, щом изборите приключат, по отношение на взаимните обвинения, които са си отправяли. Забележете – няма нито един арестуван и осъден висш политик от времето на Виденовата катастрофа до днес. При това всяко ново мнозинство идва на власт, защото е обявило предишното за корумпирано – като се започне с обещанията за съд на виновниците за националната катастрофа, отправени от Иван Костов на пл. „Св. Ал. Невски” през януари 1997 г., с царя, който дойде да въвежда нов морал и чиито функционери обвиняваха Костов за най-бандитската приватизация, продължи се със Станишев, който обещаваше разкрития за магистрала „Тракия” и заграбените царски имоти, и се свърши с Борисов, на когото му излизаше пяна на устата, говорейки за Доган и комунистите.

Днес за пореден път ги виждаме съюзени в комплот за смълчаване на общите им престъпления и облекчени, че са намерили изкупителна жертва, с която да се изчерпи темата за цялата престъпност в България.

Много плоско. И тъй като това е само първата част на тази пиеса, която за мен преди беше драма, но днес приемам единствено като фарс, ще бъде интересно да видим втората й част. Ако съдим по резултатите от шумно рекламираната акция „Наглите” и явната неспособност на полицията да се аргументира в съда за сметка на медийните изяви на своите шефове, е трудно да очакваме развръзката, която бихме искали всички – процес и присъда над доказани престъпници. Моята хипотеза е, че ще поискат сделка с Алексей Петров, за да си осигурят неговото мълчание. На мен лично би ми било безкрайно интересно да чуя това, което той може да каже, но засега ще се въздържа да го нарека престъпник или мутра в интерес на справедливостта. Бих го направил, ако някой ми каже каква е разликата между него и Бойко Борисов, който днес е премиер на България, и бих попитал реторично Иван Костов и генерал Атанасов не наричахте ли самите вие мутра и престъпник генерал Борисов само преди три години и не искахте ли главният прокурор и президентът да се самосезират заради доклада, споменат от журналиста Джеф Стайн в престижното американско издание „Конгрешънъл Куотърли”.

Към Костов имам и конкретен реторичен въпрос – какво ви разказа Алексей Петров в парламентарната комисия за контрол на ДАНС и защо се смутихте от няколко негови конкретни въпроса. Това, което се случва, може би е за добро, стига да имаме куража като общество този път да стигнем докрай. На мен лично постановките на Цветан Цветанов, кръстени на филми от неговата младост, не ми вдъхват особено доверие.

И накрая – едно пожелание към българските ми колеги: представяте ли си как щеше да реагира американската журналистика, ако бивш съдружник на президента е арестуван с обвинения за тежки престъпления. Никой нямаше да говори за съдружника – всички щяха да разнищят президента.
Явор Дачков/glasove.com