От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева

Започвам да си мисля, че Румен Радев е орѝсан да бъде разединител на нацията. Навярно, защото е натоварен с неискреност, двуличие и конюнктурни заигравки с обществото.

Ето, и вчерашното му мълчаливо стоене пред мемориала на жертвите на комунизма, предизвика неодобрение и гняв. И от двете страни - и от тези, които почитат жертвите на режима след 9.9.1944 и от тези, които почитат жертвите на режима преди 9.9.1944.

На шестата година от престоя си в президентството, Румен Радев забеляза датата 1 февруари и какво символизира тя в най-новата история на България. И я почѐте, защото вече не му трябват избирателите от БСП, които не я отбелязват. Защото поиска индулгенция за масираните атаки, че не помирява, а противопоставя българите.

Президентът Радев се прибра доволен в каменния бастион на “Ларгото”, а няколко часа по-късно, верен на себе си, стовари юмрук върху Кирил Петков - обвини го в прибързана визита в Северна Македония и го порица за действията му срещу ръководството на “Булгаргаз”. Президентът побърза да приключи престоя си на международното събитие на The Economist Group в софийския хотел Millennium и се измъкна, за да не се засече с влизащия премиер.

На война като на война, е положението.

Вече е обществена тайна на “жълтите павета”, че министрите отказват да откликват на желанията на “цялото президентско войнство” за услуги от страна на изпълнителната власт. Най-напред вицепремиерът Корнелия Нинова, а по-сетне и мнозина други членове на кабинета, вместо да пазят - напротив, те уволняват хората от “президентския списък на недосегаемите”; а с уволнението на областния управител на Хасково, лично засегнаха Румен Радев.

Не е ясно, в този контекст, каква ще бъде съдбата на президентските пешки Стефан Янев и Бойко Рашков - те и без друго са “камък на шия” за правителството - военният министър дава разнопосочни сигнали по конфликтни международни теми, а вътрешният министър е карикатурен образ, който вече има сериозни проблеми с Антикорупционната комисия за произхода на малката си имотна империя.

Президентът Радев и дясната му ръка Николай Копринков безметежно вярваха, че могат да създадат още едно политическо ГМО, след “Продължаваме промяната”, което беше захранвано с властовѝ анаболи от цялата държавна машина по места̀ преди изборите през ноември 2021 г.. Сега, по “пътя на коприн(к)ата” няма мед и масло, има бодли и остри камъни. Защото правителството е отрязало държавните “хранителни банки” за президентските хора, а пък щедрите олигарси са се ориентирали правилно кой държи ножа и хляба. Партия без пари не се прави.

“Нямат 100 шанса, имат 100 дни” - тази заплаха на президентството, изречена от Илияна Йотова по БНТ, може да се обърне в нещо като: “ нямат власт, властта е у нас”.

Дали ще замирише на импийчмънт по време на войната или задушливият барутен дим само ще разкашля президента Радев - не знам, но генералът-пилот от нападение ще трябва да мине в отбрана - това виждам със сигурност.