Има един интересен въпрос, който често разделя историците - защо българското Възраждане и българските национално-освободителни борби срещу турските поробители закъсняват с десетилетия, спрямо процесите в съседните Гърция и Сърбия. За добро или за зло, при отговор на този въпрос, неизбежно лъсват политическите пристрастия на отговарящия.
Левите интелектуалци (и учебниците от периода на „реалния социализъм“) наблягаха на две, общо взето, логични причини - близостта на България до турската империя и имперската столица Истанбул от една страна, и сравнително по-бавното развитие на буржоазните отношения по нашите земи, вследствие на което нашата буржоазия била много по-слаба от тази на нашите съседи.

Обаче и двете им тези са проблемни.
Просто, защото Солун е по-близко до София, отколкото Истанбул до София?
И второто твърдение е вярно само отчасти – гръцката буржоазия наистина е много по-напред от българската, но не и сръбската. България и Сърбия, на практика, са със сходно социално-икономическо развитие.
Още Боян Пенев (1882 - 1927) в своите лекции по нова българска литература отбелязва, че западното влияние идва в България през Гърция и Сърбия и то със закъснение.
Тоест, географският фактор наистина има значение, но не по отношение на източната ни граница, а спрямо западната, която се оказва прекалено далеч от центъра на тогавашната цивилизация.

Нещо подобно се случва и в наши дни.
За голяма част от българското общество, демократичните традиции са по-скоро чужди идеи, присадени не особено успешно на родна земя, а свободният пазар е непознато чудовище, което пие кръвта на обикновения българин.
Погледнато от този ъгъл, вероятно никой няма да се учуди, ако Хърватия, например, влизайки в ЕС след България, се справи по-добре от България с адаптирането си към европейските ценности. Все пак, Хърватия е много по-близко не само географски, но и по дух до Европа.

По особено драматичен начин клеймото на Изтока си личи в града, превърнал се в еталон за модел на пост-социалистическо маршируване на място - Варна.
„Моделът Варна“ * вече е класика и има всички (без нито едно изключение) белези на застоен социализъм от източен вид.
През годините, обаче, една от най-важните особености на „Моделът Варна“ оставаше встрани от вниманието – липсата на „божествена санкция“ (след залезът на идеологиите, на Изток вярата отново е на мода), която да направи образът на властта поне малко по-поносим. И, както напоследък стана ясно, е имало защо да бъде „пазена“ дискретност.
Финансово могъщи, информационно подсигурени и - не на последно място - силово „недосегаеми“ на Кирил Йорданов и другите емблематични за статуквото фигури, много рядко им се е налагало да обосновават действията си чрез идеологическа опаковка, даваща им всеопрощаваща индулгенция.
Тоест, не им се е налагало да се оправдават.

Времената обаче се менят! Не че недосегаемите са станали по-досегаеми.
Просто минаха години и дойде моментът, в който емблематичните фигури, олицетворяващи „Моделът Варна“ все по-неистово искат да се докоснат до единствената НЕОВЛАДЯНА от тях територия – бъдещето! Достатъчно умни са, за да са наясно, че историята е пълна с грозни патета, които в една прекрасна сутрин се превръщат в лебеди.
Само че на нашите друзья в главите им вместо лебеди летят православни орли. Двуглави! И задължително грачещи с руски акцент.
Проблемът пред трансформацията е само един - децата на демокрацията пораснаха! Вече са на повече от 20 години, имат своя гледна точка и виждат всичко. И никой в обкръжението на Кирил Йорданов (пък и той самият) не се заблуждава, че има някакъв шанс, видяното да бъде харесано от младите. Затова е и цялата суетня. От суета!

По ирония на съдбата, точно когато възникна голяма нужда мазния съветски екскремент да бъде идейно опакован с лъскав православен целофан, на гребена на новинарската вълна се появи кризата с досиетата на владиците.
И, естествено, митрополит Кирил варненски се оказа в центъра на скандала.
И пак съвсем естествено фактите от житието и битието на грешного Кирила бяха възприети като... очаквани. Никой в морската столица НЕ е изненадан. Тук всичко се знае от всички.
И все пак!
Последиците от разкриването на агентурната дейност на Кирил варненски може да се окажат много по-големи от очакваното.

Кирил Варненски НЕ е олицетворение на Православието. Вече НЕ е!
При все, че е много съмнително, дали някога е бил такъв, до скоро имаше някаква търпимост към него, макар че често тя повече приличаше на безразличие.
След разкритията за агентурното му минало процесът на изпразване от съдържание на владишкия сан във Варна вече не е само проблем на Кирил варненски!
Много по-притеснени са онези, които се надяваха на всеопрощаваща Православна индулгенция. (Всъщност, митрополита дори и прошка не поиска)

Тук се налага уточнение - нито Путин, нито Кирил Йорданов или Бойко Борисов са първите (или последните), които си измиват ръцете с Църквата. През вековете, в името на вярата, всичко е било възможно. И всичко е било прощавано. Няма човешка низост, която да не е била помилвана или дори благословена от треперещата ръка на духовник. При това, от най-различни вероизповедания.
Не случайно в пост-социалистическите интелектуални среди все по-ясно се откроява модерната страст към изводи, връзки и определения, приравняващи патриотизма към Православието. А новпокръстените социалисти с повод и без повод имитират остра духовна необходимост да търсят (и съответно да намерят)във вярата обяснение (и оправдание) за кражбите, рекетът, интригите, милиционерщината, за всичките беди и безброй мръсотии, на които е подложен българския народ.
Дълбоко в себе си обаче те са същите! Не търсят вярата, а... опиум за народите.
В Маркс-Ленинските кратуни това е единственото предназначение на религията! Друго няма!
И понеже Путин стана пръв православен наркодилър в световен мащаб, местните провинциални Путинчета налазиха Църквата със завидно усърдие. Готови да забравят всичко. Даже масонските ритуали, в които участват, за тях не са нищо повече от бутафория, понеже вече са... православни братя. А може и да е обратното. Знае ли човек, коя молитва от кой поклонник на Бафомет** се чете?

Финалът на упражнението е апокалиптичен и с епични пропорции - родината била в опасност, територията на България може да бъде разпарчетосана, заплашени били устоите на вярата и т.н. Затова всички средства са позволени срещу най-омразния враг в лицето на демокрацията, като не са забравени и НАТО, ЕС, англосаксонският империализъм, ционизмът, глобализмът, фанариотите, младотурците, старотурците и т.н. Най-страшното е, че нашите „отговорни другари“ наистина си вярват, че са незаменими и недосегаеми и че ако тях ги няма във властта, няма да я има и България.

Връщайки се конкретно към темата, няма как да не отбележим, че владиката Кирил никога не е крил преките си ангажименти към Кирил Йорданов и основните фигури, вписали се в „моделът Варна“. Не са една и две препратките в медиите за участието му в сбирки на про-кметската камарила и това се знае чудесно от цялото му обкръжение. Което, разбира се, не пречи нито на владиката, нито на обкръжението му да се кълнат в Православната вяра. Нищо, че никой не може да гарантира (и едва ли някога ще научим) коя клетва на Варненския митрополит Кирил е по-истинска - онази пред партията с главно П и безбожните комунистически тайни служби или онази - към Кръста.

В крайна сметка, номерът с индулгенцията не мина - вместо фигурите, олицеторяващи „Моделът Варна“ да се изчистят чрез Православната църква, Православната църква се оцапа, допирайки се до Кирил варненски, Кирил Йорданов & ко.
Нещо повече!
Ще минат години.
Може би десетилетия, преди доброто име на Църквата да бъде някога реабилитирано.

Колкото до местното политическо блато - вместо красиви лебеди и горди Православни орли, тинята отново е огласяна от грозните крясъци на най-обикновени късоврати и нискочели водоплаващи птици, забравени от законите на еволюцията. А както напоследък се видя, забравени са и от Бог!
Може да звучи ужасно песимистично, но географският фактор в българската история изглежда по-валиден от всякога.
Колкото повече се отива на изток, толкова повече се пристига... на Изток!
Антон Луков

Моделът „Варна“ * - „Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация.“

Бафомет** - Известно е, че Бафомет е бил "идол", почитан от Рицарите Темплиери. Той бил основния източник на богатството на храмовите рицари и божество на плодородието въобще. Името е странно и за значението му също се спори. Смята се, че е било неправилно произнесено името на Мохамед, защото е било изтръгнато от темплиерите с мъчения. Твърди се, че те са отстъпили от християнската вяра и са станали мюсюлмани, когато са правили походи на Изток.