Учтивата форма “Вие” все по-рядко се употребява в българския език. В опитите си да подражаваме на чужди култури и техните модели на поведение, забравяме каква е причината да бъде създадена и ползвана тази форма, пише poznanieto.bg.

Кога се появява уважителната форма и защо не трябва да забравяме да я използваме.

Историята на учтивата форма в света

Когато говорим за появата на учтивата форма, трябва да говорим предимно за европейския континент. Предполага се, че това се случва в рамките на Римската империя. Някои автори определят това по времето на появата на двамата консули – двата върховни представители на Рим, които когато говорят е трябвало да приказват и от името на другото лице.

Друга хипотеза е , че това се случва по време на управлението на Константин Велики – в началото на IV след Христа, римските императори започнали да извадават заповедите в множествено число – “ние заповядваме” вместо “аз заповядвам”. Тази практика продължава и по време на Средновековието, като можем да я забележим при Източната Римска империя и Свещената римска империя, които претендират да са наследници на Рим.

Учтивата форма в България

Официалната наука приема, че тя се появява при нас в началото на XIX век под влияние на сърби, гърци и румънци. Причината е, че се наблюдава в градската среда, за да покаже форма на диференциация между събеседниците. Постепенно навлиза и това разделение между “Ти” и “Вие”, което се забелязва и в някои текстове от това време. Например при Неофит Бозвели и Емануил Васкидович през 1835 година се забелязва използването на тези форми паралелно, което е показател за тяхното навлизане сред грамотните българи.

Приема се, че различаването на “Ти” и “Вие” формите приключва в края на XIX век, когато постепенно започват от езика да отпадат лексикални средства за изразяване на учтивост като например – твоя милост, ваша милост -, но въпреки това формата “Вие” се запазва в езика ни.

Защо е необходимо използването на учтивата форма днес

Тъй като в момента сме под влияние на външна езикова и културна доминация, която налага своите принципи – това е и една от основните причини за неглижирането на учтивата форма. Където и да отидете, дори и в някаква формална обстановка, много често вече дори не се задава въпросът дали може да се приказва на “Ти”, а директно се прави това обръщение.

На пръв поглед се приема, че това е нормално и дори хем е по-лесно, хем позволява установяването на близост между събеседниците. Но защо трябва да се избягва? Ето какви са основните причини:

- Липса на уважение към по-възрастно лице – Особено, ако се говори с лице, което е доста по-възрастно или на по-висока позиция от Вас, е неправилно използването на обръщението “Ти”.В много различни култури това дори се смята за сериозна обида към това лице. Единственият вариант, за да бъде използвано е, ако съответното лице ви разреши или имате доста дълго познанство с него.

- Създаване на неформалност – Когато се налага да се води сериозен и официален разговор, едва ли бихме искали да се създаде подобен тип обстановка. Колкото и в момента навсякъде да се налага подобен тип теза, струва ми се като прекалено несериозно отношение между участниците.

- Опростяването е път към опростачването – Използвайке по-прости езикови структури на пръв поглед ни улеснява, но на практика това води единствено към опростяване на начина на мислене, което не е препоръчително. Защото опростяването е път към опростачването.

Ако искате да видите разликата между начина на мислене на средностатистическия българин – отворете си изказвания или интервюта от 80-те и началото на 90-те години на миналия век и ги сравнете с това, което виждате към днешно дата.

Разликата не е очевидна, а ОЧЕИЗВАДНА. Тоест, по-старите поколения българи, възпитани в доста по-различна среда, са научени да мислят и да говорят по доста по-сложен начин и могат да изполват доста по-сложно съставени изречения и да мислят абстрактно – нещо, което в момента определено е рядкост.