Кметът на "Люлин" публикува отворено във Фейсбук писмо заради публичните твърдения, направени от бившия заместник-кмет на Столична община, обвинен в корупция, Никола Барбутов.

ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Георги Тодоров – кмет на район „Люлин“, Ивайло Кукурин – кмет на район „Младост“, Димитър Шалъфов – общински съветник и Драгомир Иванов – общински съветник по повод публичните твърдения и внушения, направени от бившия заместник-кмет на Столична община, обвинен в участие в ОПГ и корупция, Никола Барбутов.

В последните дни наблюдаваме поредния опит за подмяна на истината и за пренаписване на фактите около случая със заместник-кмета от „Продължаваме промяната“, Никола Барбутов. Вместо да се поеме отговорност, отново се прави опит вниманието да бъде изместено към несъществуващи „натиски“, „заговори“ и удобни политически разкази. Ние няма да допуснем това, защото сме длъжни, пред гражданите, пред закона и пред себе си, да казваме истината такава, каквато е!
През последните години обществото многократно чу обещания за почтеност от ръководството на „Продължаваме промяната“:
• през 2021 г. подписвахме договори за почтеност;
• през 2022 г. се заявяваше нулева толерантност към корупцията;
• през 2023 г. се твърдеше, че няма да има „малки тайни“;
• през 2024 г. се обещаваше „да светнат лампите“ в службите, регулаторите и институциите.
• През 2025 г. вече се искаха 6% от обществените поръчки за партийната каса.
За съжаление, не един човек предаде каузата.
Да, Кирил Петков формално заяви, че поема отговорност, но превърна този жест в удобен начин да прехвърли вината върху нас, определяйки случилото се като „кадрова грешка на ниво районен кмет“, вместо да признае своята политическа отговорност.
Днес всички ние виждаме стремежа му да се върне отпред, вместо да се отдръпне от политиката, както трябваше да направят половината Изпълнителен съвет на ПП.
Ръководството на „Продължаваме промяната“ се опитва да си затвори очите за случилото се, а антикорупционерите се оказаха корупционери. Хора, предали каузата, не бива да говорят по протестите.
Дайте шанс младите, на България!
Съгласни сме с усещането на Никола Барбутов, че е „хвърлен под рейса“. Наистина, хората, които го поставиха в тази ситуация и стояха в основата на пълненето на партийната каса, днес опитват да говорят от позицията на морален авторитет.
Морал, който показва, че законите трябва да се спазват от другите, но не и от тях.
Морал, който отрича пълненето на касички и корупцията, но приема за нормално да се искат 6% за собствената партийна каса.
Морал, в който вместо да се поеме отговорност, се снишаваш, мълчиш и чакаш удобен момент да яхнеш енергията на хората, за да ги използваш в името на власт, която можеш да монетизираш.
Партийното ръководство на ПП няма проблем да хвърля хора „под рейса“, принуждавайки ги да потъпкват собствените си принципи, само и само да осигури достатъчно средства в партийната каса.
Истината е само една, и тя става все по-ясна – хората се използват от една клика самозабравили се политици в борбата им за разделяне на порции. Затова е време да се спре с тежкото лицемерие и с внушенията кой е „притиснат“, кой е „прихванат“ и кой е „жертва на сглобка“.
Да си честен и да отказваш да участваш в пълненето на касички явно не е удобно.
Добре е, че Никола Барбутов е при семейството си. Никой не трябва да бъде лишаван от свобода за 5 месеца, преди вината му да е доказана в съда. Всичко друго е произвол. Но е добре и да наричаме нещата с истинските им имена.
Твърде нагло е да се говори от негова страна за „скалъпени доказателства“ и „притиснати свидетели“, когато цяла България чу с ушите си как се правят опити за корумпиране на двама районни кметове.
Истината ще изплува рано или късно.
Обществото трябва да разбере кой е използвал Барбутов, кой се е опитал да използва нас и колко още схеми от типа „ние не сме като ГЕРБ“ са се въртяли във висшия ешелон на ПП.
След напускането и на Александър Русанов, председател на Контролния съвет на ПП, стана още по-ясно, че решенията в партията се взимат от няколко човека и се спускат надолу за изпълнение.
Категорично отказахме да бъдем част от прикриване на тези схеми или от участие в тях.
И всеки трябва да се запита какво би направил на наше място – да замълчи или да изпълни закона и да сезира институциите?
И тук стигаме до по-големия проблем, който засяга всички граждани: България трябва категорично да каже „не“ на корупцията на местно ниво. Често се говори за „икономически мнозинства“, но истинските виновници са партийните мнозинства, които използват властта, за да пълнят партийни каси. Този проблем е неглижиран заради националните кризи, но всъщност удря пряко в ежедневието на всеки българин. Ако не бъде прекъсната именно тази верига на местни зависимости, корупцията ще продължи да се възпроизвежда – независимо кой стои на върха.
В заключение искаме да заявим, че подкрепяме протестите на младите хора, които искат истинска промяна. Тази енергия не трябва да бъде хвърлена на вятъра или употребена от коалиция, която си затваря очите около случая „Барбутов“.
Да, гарван гарвану око не вади, но България заслужава повече!