"Това са неща, които се проучват.
Зависи от много обстоятелства и
когато дойде и ако дойде един
момент, тогава ще се реши"
С. Сакскобургготски

От толкова години властелините на България взаимно се винят в "клиентелизъм", толкова блудстваха с модното слово социолози, политолози и набедени антрополози, та думата е на път да се опразни от смисъл. А жалко, защото промените от клиентелизма през последните години са сред най-обнадеждаващите процеси в икономиката. Макар че никой не намери за нужно да им обърне внимание. Вещите в политическата икономия знаят, че клиентелизмът, т.е.видът клиентелизъм е основна характеристика
на икономическата система. Няма общества с клиентелизъм (лоши!) и такива без клиентелизъм (добри). Всяко - без изключения - стопанство си има своя собствена мрежа на икономическите зависимости, наричана "клиентелизъм". Типовете клиентелизъм се различават обаче по своята продуктивност. В първичните, непазарни стопанства тази зависимост следва модела "патрон - клиент".

Патронът (от pater, лат. баща) е доминиращият, онзи, който притежава собствеността и продукта от нея. Клиентът (от cluere, лат. подчинявам се) е зависим от своя патрон, но само икономически зависим. Робът не е икономически зависим, той е част от собствеността, като вола. В древния Рим клиентът е свободен човек - освободен роб или гражданин-плебей без собствена земя, занаят и притание. Той по своя воля е избрал да служи на патрона, който пък му дава прехрана. Всяка сутрин клиентът се явява пред своя патрон за ритуала salutatio - да заяви верноста си, да получи нареждания и дневната си sportula - няколко дребни монети, достатъчни за храна и облекло. Всяка дадена дажба се осчетоводява от роба-nomenklator, който държи списъка на клиентите (nomenklatura, нищо ново под слънцето). В дните на римската република най-важен дълг на клиента е да гласува за патрона на изборите, да убеждава другите плебеи да дадат гласа си за неговия патрон, да го придружава на форума и да му ръкопляска когато държи речи - все едно колко са бездарни. Когато империята замества републиката и патронът няма вече интерес да храни електорални гласове, той дава на клиента парче земя, което онзи да обработва, да храни себе си и да плаща на патрона си за "да го пази и защитава". Клиентелизмът се променя: свободният става крепостен, патронът става феодал. Едва пазарът обръща зависимостта наопаки.

В пазарната форма на клиентелизъм клиентът е купувач, който плаща на своите доставчици и агенти. Той сам си е патрон, не получава пари от никого, напротив - сам плаща. Точно такава трансформация на клиентелизма стана у нас едва през последните години. Ролите са сменени. Зависимостта е вече друга и това ще става все по-ясно. Държавната собственост е приватизирана, пазарите са разпределени. Отминава времето, когато политически властните патрони можеха да назначават клиенти от своята лична номенклатура за бизнесмени. Все повече частният бизнес се еманципира
от бившите си патрони. Наистина, той все още има огромен интерес към персонална подкрепа от властта. Огромната част от продукта на нацията - около 70% - се разходва от държавата (онези 40%, които преминават през държавния бюджет, инвестициите на държавата с външно финансиране, както и разходите на държавните монополи). Кой би отказал едно мощно политическо рамо в конкуренцията за държавни поръчки и пр. публични търгове? Но това вече не е зависимостта на безимотния клиент от всевластния патрон, а търсенето на (политически) услуги от страна на едни платежоспособни купувачи.
Разменени са местата на клиента и патрона. Издръжката на оцелелия бизнес все по-малко ще зависи от политиците. Издръжката на политиците все повече ще зависи от бизнеса. На първо време тази промяна на клентелизма у нас не вещае нищо добро. Но това ще е временно, докато конкурентите в бизнеса разберат, че е по-разумно да престанат с опитите "да купят политици". Далеч по-смислено е да "купуват" политика. Една по-разумна и честна към всички политика.

Емил Хърсев д-р ик.
в-к “Сега”, 12 януари 2004г.