Скокът на Китай да разработи прототип на противоракетен щит „Златен купол“, преди САЩ да са финализирали собствения си дизайн, сигнализира за нова фаза в надпреварата във въоръжаването на съперниците, където стремежът към сигурност заплашва да увеличи ядрения риск, пише Габриел Хонрада за Asia Times.

Миналия месец вестник „South China Morning Post“ (SCMP) съобщи , че Китай е разположил работещ прототип на глобална система за противоракетна отбрана тип „Златен купол“, преди САЩ да са финализирали собствените си планове, което подчертава нарастващата технологична пропаст в стратегическата отбрана.

Народноосвободителната армия (НОАК), водена от старши инженер Ли Сюдун от Научноизследователския институт по електронни технологии в Нанкин, е разгърнала „разпределена платформа за големи данни за ранно предупреждение и откриване“, за която се твърди, че е способна да наблюдава до 1000 изстрелвания на ракети в реално време по целия свят.

Използвайки набор от космически, въздушни, морски и наземни сензори, системата интегрира фрагментирани данни от различни платформи, идентифицира бойни глави спрямо примамки и предава информация през сигурни, но с ограничена честотна лента военни мрежи, използвайки усъвършенствани протоколи като Quick UDP Internet Connections (QUIC).

Изследователите казват, че платформата позволява унифицирана глобална ситуационна осведоменост чрез консолидиране на данни за ранно предупреждение в единен команден слой за НОАК.

За разлика от това, американският „Златен купол“, представен от президента на САЩ Доналд Тръмп през май като интегриран противоракетен щит, обхващащ множество домейни, остава без установена архитектура, като служители на отбраната на САЩ посочват управлението на потока от данни като най-голямото предизвикателство пред програмата.

Бързото разполагане на щит тип „Златен купол“ от страна на Китай сигнализира за стремежа му да разшири космическата си отбрана и да постигне паритет. Това обаче повдига и съмнения дали Китай инвестира в същата скъпа и недоказана концепция, която сега е на изпитание за възможностите на САЩ.

В доклад на Атлантическия съвет от август 2024 г. Джейкъб Мезей заявява , че разработването на стратегическа система за противоракетна отбрана от страна на Китай отразява взаимосвързани цели, свързани със сигурността, технологиите и политиката.

Мезей отбелязва, че разработването на балистична противоракетна отбрана (BMD) укрепва и легитимира нейната програма за противосателитни ракети (ASAT) – отразявайки способности с двойна употреба.

Той добавя, че разработването на ПРО защитава китайското ръководство, командване и контрол, ядрени сили и ключова инфраструктура от превантивен удар на САЩ и осигурява по-голяма защита срещу настъпващите ракетни сили на Индия, което позволява на Китай да проучи уязвимостите в операциите на САЩ по ПРО, да сигнализира за технологичен паритет и да засили международната конкурентоспособност.

Най-важното е, че Мезей казва, че изграждането на необходими сензорни мрежи от Китай подкрепя евентуална позиция за изстрелване при предупреждение, задълбочавайки стратегическата устойчивост, като същевременно усложнява планирането на противника и укрепва стабилността при кризи.

В доклад от 2021 г. за Института за изследвания на националната отбрана и сигурност (INDSR), разглеждащ възможностите на Китай за противоракетна отбрана, Сяо-Хуан Шу отбелязва , че Китай е усвоил кинетична технология за унищожаване на ракети и е провел ранно разполагане на радари с голям обсег, за които се съобщава, че имат обхват до 4000 километра.

Шу подчертава, че тези способности дават на Китай предимство срещу разполагането на ракети със среден обсег на САЩ в Азия и помагат за смекчаване на нарастващата ракетна заплаха от страна на Индия. Шу обаче посочва, че системата за ПРО на Китай все още е ограничена до защита на ключови райони и инфраструктура, като Пекин, Шанхай, Икономическата зона на Бохайско море и язовирната стена „Трите клисури“.

И въпреки тези ограничения, Китай представи прототип във време, когато американският „Златен купол“ все още е по-скоро концепция, отколкото възможност.

Въпреки че голяма част от детайлите на американския Златен купол са класифицирани, през август 2025 г. Time съобщи , че системата се състои от четирислойна архитектура, интегрираща космически сензори и прехващачи с три наземни нива.

Според доклада, космическият слой се занимава с ранно предупреждение и проследяване, а горният сухоземен слой разполага с ракети-прехващачи от следващо поколение (NGI) и терминална система за отбрана на голяма надморска височина (THAAD) и системи Aegis.

Под това, Time съобщава, че има ниво на ограничена зона за отбрана, което включва ракети Patriot, усъвършенствани радари и нова „обща“ пускова установка. Time също така заявява, че ново ракетно поле в Средния Запад на САЩ ще допълни съществуващите наземни отбранителни системи в средния маршрут на ракетите (GMD) в Калифорния и Аляска.

Въпреки това, съществуват сериозни въпроси относно осъществимостта на Златния купол. В статия в Scientific American от септември 2025 г. Рами Скиба споменава, че критиците на американската система „Златен купол“ цитират нейната непрозрачност, прекомерни разходи и стратегическа нестабилност.

В същия доклад Дейвид Райт споменава, че освобождаването на Golden Dome от гаранциите „препоръчай преди да купиш“ рискува милиарди за недоказана технология. Райт посочва липсата на надзор и нереалистичните очаквания за прихващане, особено срещу междуконтинентални балистични ракети (МБР) с примамки и лъжливи ефекти.

Скиба цитира и Лора Грего, която казва, че именно икономиката, а не технологиите, правят „Златен купол“ толкова труден за изпълнение. Скиба отбелязва, че междуконтиненталните балистични ракети са далеч по-евтини за изграждане от която и да е отбранителна система.

През февруари 2025 г. Американското физическо дружество предупреди , че ще са необходими 16 000 прехващачи, за да се унищожат 10 междуконтинентални балистични ракети (МБР), докато Министерството на отбраната на САЩ (DoD) отбеляза през 2024 г. , че Китай разполага с 400. Китай обаче може да се изправи пред същото предизвикателство, тъй като САЩ също разполагат с 400 МБР Minuteman III.

Скиба добавя, че спътниците на Golden Dome в ниска околоземна орбита (LEO) биха се разпаднали без скъпи подмени, което би довело до разходи над 1 трилион щатски долара. Грего предупреждава, че един компрометиран спътник може да позволи на ядрена бойна глава да се промъкне.

Отвъд техническите ограничения, политическите последици са по-големи. Но дори докато експертите обсъждат архитектурите, по-дълбокият проблем се крие във възприятието: всяка страна чете защитата на другата през призмата на недоверието.

В книгата си от юни 2020 г. „Намаляване на разликата между САЩ и Китай в противоракетната отбрана: Как да се предотврати надпревара в ядреното въоръжаване“, Тонг Джао посочва , че възприятията на САЩ и Китай за взаимните противоракетни отбранителни системи се формират от дълбоки неясноти и взаимно подозрение.

Според Джао, САЩ поддържат целите на противоракетната си отбрана срещу „държави-изгои“ като Северна Корея и Иран, а не срещу Китай, което Китай намира за неубедително. Той казва, че Китай се страхува от пълзящ план на САЩ за обезсилване на ядрения им потенциал за възпиране.

Той посочва, че китайските експерти често смесват технически и геополитически опасения, предупреждавайки, че разполагането на американски ракети близо до Китай – като например системата THAAD – подкопава както конвенционалните му възможности за удари, така и по-широкото регионално влияние.

От друга страна, Джао заявява, че американски анализатори смятат, че Китай преувеличава заплахите за противоракетна отбрана, за да оправдае ядрената модернизация, което държи и двете страни в капана на задълбочаваща се дилема за сигурността.

В крайна сметка, надпреварата за изграждане на конкурентни Златни куполи може да се окаже по-малко свързана с усъвършенстване на щитовете, отколкото с подхранване на опасен цикъл, в който стремежът към сигурност само задълбочава ядрените заплахи.