Не знайно защо, в скандала с евентуалната замяна на парцел във Варненската морска градина, на който се намира логопедичнaта детска градина „Бриз” (в м-ст „Салтанат”), се пропуска... началото. А именно, предложението на кмета на Варна Кирил Йорданов за деактуване от публична в частна общинска собственост на терена в парка, на който се намира въпросната Логопедична градина.

Именно това предложение на Кирил Йорданов е началото на скандала.
Всичко останало е предположения, интриги и злобни ежби във Варненския общински съвет и варненските медии.

Впоследствие кметът страхливо изтегля собственото си предложение, виждайки на къде задухва вятъра на обществените нагласи, обаче ехото от скандала продължава и до ден днешен.
Забъркаха се председателят на общинския съвет, двама от заместниците му Веселин Марешки и Неделчо Михайлов, по едно време дискусията беше на път да стане и политическа между БСП и ГЕРБ.

На всичкото отгоре, никой не обърна внимание на страхотната история, която има този терен в Морската градина. Собствениците на целия имот (включващ две масивни къщи с огромен двор, помощни помещения, сгради за прислуга и гости) са изгонени от комунистите след идването има на власт на 9 септември 1944г. Там се настанява местният комунистически феодал Тодор Стойчев (бивш първи секретар на ОК на БКП–Варна), който живее във вилата 30 години.
След старта на демократичните промени в България, собствениците, в лицето на вече порасналите синове на стария собственик (този от преди 9 септември 1944) си връщат по закон имота.

При поредното си идване във Варна, вече с документ за собственост в ръцете си, те виждат, че сградата се ползва за децата на Варна и общината е настанила там детска логопедична градина. С очите си се убеждават, че има действаща детска градина и решават, че ще оставят имота си за Община Варна, при условие, че се ползва от децата на Варна и предназначението не се променя, както и собствеността.
Това на кратко е историята на този имот във варненската Морска градина.
Всеки сам може да си направи изводите за морала на управляващите Варна общинари и конкретно на кмета Кирил Йорданов.

Заслужва си да се отбележат само три момента.
Даже Тодор Стойчев не си е позволил да си присвои този наистина златен имот, въпреки че беше едноличен диктатор във Варна в продължение на 3 десетилетия.

Втория момент е условието за дарението, направено след 10 ноември 1989г. - „...при условие, че се ползва от децата на Варна и предназначението не се променя, както и собствеността.“
Да се сещате скоро някой да е направил толкова благороден жест към Варна и варненци?
Между другото, политическите сили нали вече се оглеждат за кандидати за бъдещите местни избори? По-добри от тези хора, помогнали на децата безкористно и дарили собственост за милиони, няма да намерите.

Третият касае сегашните общински съветници – докато не се еманципират от кмета Кирил Йорданов, ще ги възприемат точно така, както... изглеждат. А именно, като шайка глупаци, на които е достатъчно да кажеш „дръж“ и да им гледаш сеира.
Антон Луков