Петър Кичашки: Юрист, доктор по конституционно право, правозащитник и общественик – от Фейсбук

Мнозина, напълно с право, критикуваме днешния ЕС. Той е слаб, аморфен и разпокъсан от вътрешни противоречия. Всички знаем неговата икономическа сила (вижте само полското икономическо чудо - заради тяхната невероятна работоспособност и заради европейските пазари, Полша днес е пет пъти и отгоре по-голяма икономически, отколкото преди 20-на години). В момента ЕС още не осъзнава новите реалности - светът, под лидерството на САЩ, излиза от ерата на глобализма и влиза в ерата на локализма. Играта вече е локална и целта на големите играчи е да са си самодостатъчни. САЩ го прави, Китай върви в тази посока. Само ние още не сме осъзнали дълбочината на случващата се промяна.

Но! Ще е грешен онзи анализ, който казва, че Европа е невъзможно да прероди в образа на самодостатъчен и гигантски геополитически фактор. Това е не просто възможно - това е единственият път, различен от пълен разпад. Не виждам разпад на хоризонта, виждам слаби играчи. Но нека не подценяваме какво стои зад тези играчи - Италия, Франция, Германия, Испания, бих включил и Великобритания, макар извън ЕС и с по-особен статут, са огромни държави. Трябва да си даваме сметка какво означават тези държави.

Те имат, включително династична, обвързаност не само помежду си, но и с целия свят. Разполагат с фамилии, които са оформяли икономическия и политически облик на света в продължение на хилядолетия. Тази родова памет не може да изчезне. Никой не може да заличи влиянието на Британската империя по света, нито да игнорира връзките на Франция с огромна част от планетата, нито да подцени факта, че цял един континент говори езиците на Пиренейския полуостров. Тази планетарна по мащаб свързаност намира съсредоточие в европейските столици. Бога ми, Лондон е една от финансовите столици на света, Рим е една от религиозните столици на света, Париж - една от културните, а Германия сама по себе си е произвеждала и може пак да произвежда повече, отколкото мнозина могат да си представят. Това са огромни лостове за въздействие, които имат потенциал да обърнат всеки мач.

Тук целият въпрос не е "може ли Европа да се прероди". Може. Тук въпросът е иска ли Европа да се прероди. Без да е зависима от енергията на Евразия и без да е зависима от военната мощ на Америка. Ако иска, Европа трябва бързо да тръгне по пътя на локализма и да търси своята самодостатъчност. Тя минава през ударна реиндустриализация, през отварянето на шистовите достижения и постигане на ефективна енергийна независимост и през безкомпромисни инвестиции в нови технологии. За целта трябва първо да се осъзнаят реалностите, после да се пренебрегнат клишатата на вчерашния ден (зелени сделки, бюрокрации и тъпотии) и накрая трябва да си налегнем въглеродния отпечатък и да се хванем о работа.

Може, много лесно даже може. Само трябва да искаме.