Днес се случва същото, което се случваше при падането на Берлинската стена

Петър Кичашки, изълнителен директор на Института за модерна политика

Много се забавлявам като гледам как хората, заети в сектора на Тръмп-омразата, се напъват да си обяснят света след 20-ти януари. Има общо-взето две категории:
Първите опитват да вземат завоя. Обясняват как Тръмп, нали, е интересен и таковата, ама ние, видиш ли, сме за България. Е, откога бе, джанъм?
Това коментира във "Фейсбук" Петър Кичашки, юрист и изпълнителен директор на Института за модерна политика.

Вий 30 години лягате и ставате с Америка и хич ви не е било никога за България, ама сега като Тръмп върна в мейнстрийма онзи нормален, типичен за Америка, патриотизъм и всички станахте патриоти. Между-другото, този истински патриотизъм няма нищо общо с ракиената русопатия на някои, които са се писали у нас "патриоти", докато всъщност са слуги на чужда държава. Но това е друга тема. Думата ми е за завиващите. Понеже те всъщност не са нито българофили, нито американофили, а най са ми всъщност обслужващ персонал на Демократическата партия, сега взимат завоя като ползват на Тръмп част от реториката (копирайки я като китайско менте), за да обяснят как трябва и ние да си гледаме националния интерес.

Така е, трябва. Ама точно вий, дето се въртите като слънчогледи, никога не сте го гледали тоя интерес и сега изглеждате съвсем комично. Тази група са онези, които осъзнават дълбочината на промените, които се случват и сега се опитват да се калибрират по новия ред. Мразят Тръмп, ама са достатъчно осъзнати, че да не смеят да го критикуват директно и затова само го имитират посредствено и гледат да се снишат, доколкото могат, докато се разбере колко дълбоко ще реже Тръмп. Леко ми е тъжно за тях, защото предстои да разберат, че рязането ще е до кокал.

Вторите са още в онзи стадий на скръбта, който се нарича "отрицание". Не им се вярва какво се случва пред очите им. Защо скръб ли? Защото ридаят по доскорошната си социална роля на тартори на обществено мнение. Назначен елит, който сега е уволнен от Тръмп и скърби по отминалото си значение. Те отричат реалността и се опитват да обяснят как всъщност нищо не се е променило, как те още карат влака и как Тръмп ще си иде след 4 години и пак ще дойде тяхната. Това е такава умилителна наивност, да не използвам по-груба дума, че почти да ти стане жал. Почти. Съжалявам, момчета и момичета, ама реалността е, каквато е и тя не се интересува от вашите мантри и пожелания. Колкото и да си въобразяваш, че слонът може да лети, на него крила няма да му порастнат. Тръмп е президент от няма 20 дни, а вече е сериозно напреднал в процеса по демонтаж на либерал-прогресистката утопия, която си бяхте създали. Неолибералите по всички земни кълбета опитаха да си построят комунизма - с цензура, репресии и щедра държавна подкрепа за тяхната гледна точка, която се възприемаше като единствената вярна. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, ама това никога не е било вярно. Винаги е имало друг демократичен (не архаистично русофилистичен) път за развитие на свободното общество, но просто го бяхте изолирали и забранили. Е, свърши тая.

Съвсем с кратък щрих си струва да се отбележат и онези, които не са съвсем сигурни какво се случва и по навик слушат тия в горните категории. За тях имам две неща да кажа - първо, спрете да четете стари вестници. Да вярваш днес на либерал-прогресистките медии и говорителите им е като да вярваш на "Работническо дело" в края на 1989 г. Каквото и да прочетеш там няма нужда да си го слагаш на сърце, защото е а) ирелевантно и б) очевидно неотговарящо на фактическата обстановка. Второ, нека опитам да синтезирам в едно изречение промяната, която наблюдаваме от първия ред.

Днес се случва същото, което се случваше при падането на Берлинската стена. Тръмп е олицетворението на мощно идеологическо движение, което се бори за свобода и за скъсване с оковите на стария ред. Със същия устрем, с който днес либерал-прогресистите бранят довчерашната си хегемония, комунистите бранеха своята в зората на 90-те. Някой от тях даже са и същите хора, ама това отново е лирично отклонение.

Вземете си пуканки, драги зрители, читатели и слушатели. Филмът е още в началните си секунди.