Всеки епизод от американската документална поредица "Пред очите на всички" започва със следното предупреждение: "Това предаване не се препоръчва за хора с висока чувствителност" – и това е странно, понеже въпросната продукция не предлага нищо шокиращо.

Проследяваме възстановки на неособено любопитни криминални случаи, но в тях липсват сцени като тия в "От местопрестъплението", примерно, в които героите надълго умуват, надвесени над някакъв труп, докато патоанатомът старателно човърка в него. Тъй или иначе, препоръката към прекалено нежните души си остава донейде необяснима, не е ясно и каква "висока чувствителност" се има предвид.

Интересно е друго: ако и ние тук се придържаме към въпросната щадяща препоръка, какво не трябва да гледа българският зрител?

Няма да е преувеличено, ако кажем, че забраната ще се отнася практически до по-голямата част от местната телевизионна продукция. От години дори привидно най-безобидните жанрове – шоу програми, "риалити" измишльотини и пр. - подлагат на сериозно изпитание вкуса на зрителите си. Безвкусицата властва навсякъде, нейната агресивна вулгарност сякаш вече се е превърнала в неотменима част от самата природа на телевизията.

Това е малкото зло, обаче и голямото се облизва наоколо и няма да ни отмине - защото постепенно свикваме и с безвкусицата в политиката, зад която прозира нейната безпардонна лъжовност. И вече сме готови - превърнали сме се в зрители-мечта за политиците. Сега се сещам за една закачка на сатирика Алешковски с режима в Белорусия: "Всеки си има свой вкус, казал един белорусин, докато гласувал за Лукашенко".

Трудно можеш да промениш обладания от безвкусицата човек, това дори направо е невъзможно. Вгледайте се на някой от концертите на фолк-звездите в сладостната екзалтация на младежката публика – и няма да имате нужда от повече аргументи. Нищо не може да промени тази нагласа, сякаш за тази публика се отнася припевът от една бродуейска постановка: "Спри света - искам да се махна". Искат да се махнат от света, който съчини и им сервира безкрайният Преход. Но е много съмнително, че са наясно какъв точно свят им е нужен.

Българинът отдавна е претръпнал от всякакви телевизионни издевателства, неговата издръжливост е несравнима с тази на един средностатистически американец, дори той да не е с "висока чувствителност". Едва ли има нещо, създадено от телевизиите, което изобщо да е в състояние да стресне нашенеца. Катил с нулева чувствителност – така биха го дамгосали от екипа на "Пред очите на всички". Но справедлива ли ще бъде тази оценка? Как се отнася българинът към пристрастията, преиначаванията и нахалните фалшификации, с които усърдно ни засипват телевизиите, обслужвайки откровени политически мошеници?

Трудно е да се прецени докрай прецизно. Докато социолозите получават своите минутки, за да се кипрят от екрана - което е главната им цел, те няма да посмеят да претеглят достоверно доверието в телевизиите – и то вече е най-строго пазената тайна в държавата.

Разполагаме, все пак, с едно, макар и косвено свидетелство - и това е избирателната активност, тя е някъде трийсетина и няколко процента. Този факт сравнително достоверно може да ни подскаже, колцина от зрителите все още вярват на боклука, който им поднасят от телевизиите под формата на "публицистика".

Тъй или иначе, безжалостно функционира "мозъкообладаването" – тази прелестна дума е на Марк Солонин. А лицемерието и злословието са неговите основни оръжия. През последните няколко години най-вече злословието се настани трайно в публичното говорене и го превърна в едно диво плямпотене. То успешно замени дори класическите компромати – никой вече не хаби време и усилия, за да съчини и пласира един качествен компромат.

Политиканите просто се настроиха в режим на злословене, приеха без колебание тази жалка роля – някои от тях сякаш са родени за нея; производителността им рязко се увеличи, правилото е – "Нито ден без да замериш с някаква измишльотина противника си" – докато напълно го омаломощиш. И тази тактика бе използвана, преди тя да се наложи в толкова упрекваните социални мрежи - вече като "епидемия или култура на унижението".

Така се промушват идиотите към Властта – чест и слава за нас, че ги търпим…

И, пак със закъснение, както и в много други случаи, си дадохме сметка до какво ще доведе това. Сега вече е късно и няма сила, която да спре политиканите в упражняването на този терор на злословието. Самите те се превърнаха в едни банални клюкарки, политиката сякаш вече не може да съществува без употребата на клюки. Но политиците изобщо не се притесняват да използват и тази новооткрита свобода – и никакви предупреждения вече не могат да им повлияят. Съчини клюката и я пусни на свобода, защото, както гласи една поговорка, тя си има собствени крака.

Някой здраво ще се забавлява, ако се захване да опише премеждията на политическата клюка в годините на Прехода. В началото тя беше пределно фантазна – като компенсация за пълното й отсъствие в годините на тоталитаризма, ако не броим плашливите нашепвания от ухо на ухо. Затова и не беше особено ефикасна. Странни типове се разпореждаха с нея – например, фамозният Пантофчиев, който каза във "Всяка неделя", че от България са изнесени 23 милиарда долара и са вложени в акции на чуждестранни дружества и банки. Бил готов да предостави списък на всички вложители.

София бе залята с позиви за 23-те милиарда. А аз получих смъртна присъда със следната телеграма: "Заповядано ми е да известя Кеворк Кеворкян, че е осъден на смърт от център "Родина" в изгнание, и може да живее само в Съветска Армения, никъде другаде по света, понеже ми е съкратил интервюто. Апостол на свободата номер 6, Пантофчиев".

Ей такива неща се случваха в първите месеци след "Промяната". Но дори през мътната 90-а година, когато всичко можеше да се каже и случи, Пантофчиев беше посрещнат с хладна насмешка. На неговите възвания гледаха като на обедната реч на градския луд. А днес неговите наследници вече имат далеч по-добра съдба. Тях ги адмирират. Телевизиите пък лесно се хващат на всякакъв калибър лъжи. Битката е за новите пантофчиеви, които са добре дошли навсякъде.

Впрочем, и ние можем да се възползваме от идеята на "Пред очите на всички" - публицистичните предавания да започват със следното предупреждение: "Това предаване не се препоръчва на хора с висока чувствителност към злословието".

В крайна сметка, сякаш изобщо не схващахме, какво се случва пред очите ни – това продължава и досега. Виждахме само с очите си – но не и с разума си.

Само трябва да си припомним, ако не ни е срам, на какви типове се доверявахме през годините - на тях, на кривите им персони - а не на идеите им, идеи тук никога не са изговаряни ясно и убедително. По какви крадливи типове, по какви тъпанари се заплесвахме. Толкова ли бяхме увредени?

Отгоре на всичко, въпросните мерзавци се опитаха да внушат и чувство за вина точно на най-невинните - на обикновените хорица. И накрая окончателно ги изоставиха, направо ги захвърлиха.

Властниците ни така и не успяха да се доберат до "Душата на Историята", както се изразяваше Ренан – за да получат от нея достоверен съвет, какво да правят. Вместо това се изгубиха в незначителното, в дребнавите подробности и повече от три десетилетия не могат да изгазят от тях.

Нека бъдем честни към себе си и да кажем, че малко народи, ако изобщо има такива, могат да се похвалят с подобна колосална недосетливост.

Накрая ще си отидем, може би увлечени в злословия по себе си – и това е възможно.

И непрекъснато ще се обръщаме назад – а някой беше казал, цитирам по памет, че това е опасно, понеже ще ни се привиждат несъществуващи неща, докато не виждаме онова, което е пред очите ни.

И всичко това ще се случи "пред очите на всички" – нека да споменем телевизионната поредица, от която тръгна този разказ.

Пред очите на всички – но никой няма да ни помогне.
И откъде-накъде трябва да очакваме тази милост…

***

www.kevorkkevorkian.com

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***