Иран показва, че може да се реагира много по-радикално на западните провокации, без да се губи време. Нещо, което Москва не прави. Очевидно Москва би могла веднага да го направи. Ако Русия искаше, вече нямаше да има Украйна, това не е въпрос на средства. Винаги е толкова нелепо, когато слушам европейските и западни коментатори, военни или цивилни, да казват “Русия нищо не постига, икономическата криза е ужасяваща, армията ѝ не напредва, нищо не могат да направят. За четири години са превзели само 20% от украинската територия”, и същевременно да обясняват “Тя ще превземе Европа, ще нападне всички”. Това е пълно противоречие. Реалността е, че това не е въпрос на средства, а на политическа воля и благоразумие. Дават шанс на нещо по-умно. Проблемът е продължаващата зациклила глупост на европейското лидерство, казва Каролин Галактерос, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция, създател на мозъчния тръст GEOPRAGMA и на YouTube канала Paix et Guerre.

9 май 2026 г.

- Добър ден, Каролин Галактерос!

- Добър ден!

- Много се радваме да ви посрещнем в канала Antithèse! Бихте ли се представили набързо?

- Да, аз съм бивш служител на държавните служби, на службите на френския министър-председател, където бях десетина години. Доктор съм по политически науки, преподавах във Висшето търговско училище в Париж, в “Екол нормал”, във Военното училище. В продължение на двадесет години бях полковник в оперативния резерв на френската армия. От десетина години започнах да пиша, излязох пред публиката, така да се каже, и започнах да популяризирам идеите си и моя много реалистичен и прагматичен подход по геополитическите въпрос, на който са ме учили и който дълго време прилагах в служба на Франция. Правех го в медиите, във вестниците, в мозъчния тръст Géopragma, който създадох през 2018 г., а през 2024 г. създадох канала Paix et Guerre в YouTube. Ще се радвам, ако го посетите и се абонирате. Имаме приблизително 140 хил. абонати, средно един милион гледания месечно, където редовно правя предавания, анализи на горещите новини и каня гости - анализатори и специалисти.

- Освен че сте работили във френските институции, вие сте анализатор. Мисля, че сте видели промяната или радикализацията на дискурсите по време на войната в Украйна. Със сигурност и вие самата сте я преживели, тъй като всички, които имат несъзвучни гласове за тази война, бяха остракирани донякъде.

- Това е най-малкото, което може да се каже. Просто имаше стена. Това не е новата стена, която искат да поставят между Русия и останалата Европа, а стена за онова, което може да се каже и онова, което не може. Това е мисловна, интелектуална стена пред способността за схващане на реалността, защото все пак това е проблемът: колкото по-манихейски е човек, толкова по-идеологизиран е. Колкото повече се позиционираш в т.нар. ниши на морала, на доброто, на злото, на черното и бялото, толкова повече губиш връзка с онова, което се случва наистина. Накрая се оказваш напълно откъснат от реалността, какъвто според мен е случаят не само с много анализатори в нашите медии, т.нар. “телевизионни анализатори”, били те бивши генерали, въпреки че армията беше място, в което се разсъждаваше точно и ясно, но стана сложно.

- Някои от тях сигурно трябва да продават и книгите си.

- До, но коя книга? Защото може да се правят и умни книги. Във всеки случай го има това откъсване и сега то е проблем не е само на експертите, но и на управляващите. В Европа, в САЩ също, но преди всичко в Европа, напълно губят връзка с реалността на международната сцена, на силовите отношения, на влиянията, на популярността, на авторитета на определени фигури, въобразявайки си, че като продължават да критикуват и демонизират, нещата ще проработят. Това все по-малко се получава пред собственото им население, благодарение и на алтернативните медии, сред които сте вие и аз в някакъв смисъл, т.е. онези, които се опитват да възстановят връзката с реалността. Сега все повече хора имат избор. Вече не е само “Правда”, така да се каже.

- Ще говорим за Иран и горещите теми днес, но тъй като споменавате “Правда” - често ви наричаха в медиите “проруска”. Как отговаряте на това?

- Отговарям, че това е напълно идиотско - извинете ме за тази фамилиарност. Очевидно е обидно и опозоряващо, все пак аз винаги съм се смятала, че служа на страната си, дори и да нямам официална длъжност. Не съм нито проруска, нито про-каквото и да било - проиранска, просирийска и т.н. Впрочем не съм нито анти-нещо си. Отдавна правя критика на западната политика, на европейската политика, тъй като я наблюдавам от 25-годишна и съм видяла как се развиват нещата. В началото следвах история. Не съм идеологизирана. Стремя се да видя нещата такива, каквито са. Очевидно когато видиш нещата такива, каквито са, когато ги контекстуализираш, може да си кажеш, например, “Да, опасенията за сигурността на дадена държава са основателни”, в случая Русия, спрямо нас - НАТО, САЩ по времето на демократите и т.н. И заради това ни смятат за проруски, понеже обясняваме, че опасенията на Русия за сигурността ѝ са основателни? Това е пълна глупост и тези обвинения обикновено идват от хора с много ограничена визия, много идеологизирани, много пристрастни, много случайни хора, които ги устройва да лепят етикети, да поставят в ъгъла всички, с които не са съгласни или които имат противоположните аргументи. Същото се опитват да направят с населението: казват на хората “Това е лагерът на доброто, това е лагерът на злото, вие нали искате да сте в лагера на доброто? Ние сме лагерът на доброто, а всички врагове, които сме посочили - защото точно това правят с Русия - този враг е лошият и злият. Затова всичко, което той казва и мисли, всичко, което иска, в което вярва, показва и прави, е лошо”. Резултатът е налице: първо, нищо не разбраха; второ, вече нямат контакти; трето, в действителност ние се проваляме.

- Ситуацията на фронта е война на изтощение, не напредва особено, има много убити.

- Проваляме се, защото реалните факти са упорити, фактите са вироглави. Ако се отдадете на идеите, фантазмите, утопиите и напуснете реалността и в някакъв смисъл истината за конфликтите, ами, разбира се, че ще се провалите. Да, в случая с Украйна, с Русия има военна реалност, която очевидно е пълната противоположност на онова, което бихме искали, но тя можеше да бъде предвидена. Това повдига въпроси: предвидихме ли го, казвайки си “Няма страшно”? Всъщност това, което искат, съвсем не е независимостта и свободата на Украйна, а да използват Украйна срещу Русия, колкото и да продължи това, каквото и да струва, т.е. искат отслабването на Русия. Това би могло да е цел, не казвам обратното, но трябва да го признаят. Това, което куца, е, че всичко се поставя в плана на морала, суверенитета, свободата. Няма нужда да си учил двайсет години, за да разбереш, че сме много далеч от всичко това. Това е война за завладяване, хищническа война за отслабване на другия, за запазване на структурите на НАТО от и след Студената война. Сега се създава нова Студена война, за да се оправдае запазването, дори разширяването на НАТО, който всъщност нямаше цел след 1991 г., но искаха да го съхранят. Аз бях на служба по онова време, видях го, правех го, участвах в него.

- В разширяването на НАТО?

- Ами да, в разширяването на НАТО. Добре видяхме какво се опитаха да направят. В началото на 2000-те години, след четири-пет фази на разширяване, настъпи момент, в който наистина стигнахме твърде далеч от руска гледна точка. Те го казаха, обясниха много отдавна, още на прочутата конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. - те казаха “Отивате твърде далеч! Това е буферът между нашите две сфер). Да, разбира се, Украйна е държава, която стана формално суверенна като всички останали, но внимание! Географията командва и географията е, че тя е буфер. Следователно НАТО не може да бъде на нашата граница”. Това е очевидно.

- Като че ли всяка велика сила разсъждава по този начин в своето географско пространство и не желае друга велика сила или потенциално вражеска държава да разположи по границите ѝ оръжия, армии…

- Потенциално ядрени оръжия, защото независимо дали ни харесва или не, НАТО все пак е контролиран от САЩ и именно Щатите решават къде да разположат своите бази и ядрени ракети. Представете си какво означава това за Русия. Те много добре го казаха. Много бързо и ясно го обясниха. Това променя скоростта за реакция в случай на първи американски удар. Така че има опасения, има баланс на силите, само че след края на Студената война западният лагер, начело със САЩ, се старае да унищожи всички структури на сигурността в Европа. Последният интелигентен момент беше 1990 г., прочутата Парижка харта, която каза, че европейската сигурност е неделима, т.е. нито един от двата лагера не може да разширява сигурността си във вреда на другата. Ние направихме точно обратното, разширявайки НАТО! Може да обясняват, че НАТО е симпатичен клуб, в който играят бридж. Това не е вярно. НАТО е войнствена и политическа организация и, разбира се, икономическа, тъй като това е огромен пазар за американските оръжия. Направихме всичко възможно, за да анулираме - отменихме СТАРТ, отменихме споразумението за ядрените сили със среден обсег, всичко отменихме в предпазния баланс между бившия Съветски съюз, чийто наследник е Русия, и натовския блок. Именно това трябва да се изгради отново.

- Да поговорим за войната в Украйна. Днес фронтовете изглеждат леко замръзнали с разгръщащата се война на дроновете, с ударите на Украйна дълбоко в руска територия и руското население и обществено мнение, което все повече поставя под въпрос политиката на Путин в тази война. Какво ще кажете за всички тези елементи?

- Мисля, че по отношение на популярността, дори само един от нашите лидери да имаше поне половината от популярността на Путин…

- Мерц има 15%.

- Макрон вече не знам колко има. Популярността на Путин все още е между 75 и 80%. Ще ми кажат “Не, това е диктатура, всичко е фалшиво”. Не мисля така, той все още има огромна популярност, което е много логично, защото руснаците добре разбират, че страната им е изправена пред дълбока екзистенциална заплаха от страна на натовския блок и европейците. От друга страна е вярно, че начинът, по който Русия - руските власти, руският министър на отбраната и самият Владимир Путин, водят войната, е бавен. Това е война на изтощение, на износване на военния и човешки капацитет на врага, опитвайки се да ограничат загубите от руска страна, именно заради това е този изключително бавен ритъм на операциите, както и да ограничат цивилните жертви, макар че напоследък това не е така, но все пак да ограничи цивилните жертви от украинска страна, защото двете общества са тясно свързани, това са братски народи, всеки има роднини в Украйна или Русия. Тоест от руска страна има визия, подход към този конфликт, който породи този ритъм. И, второ, противно на онова, което ни разправят, мисля, че никога руските лидери никога не са имали идеята да нахлуят в цяла Украйна и още по-малко да тръгнат да нападат Европа. Мисля, че дори у нас не го мислят сериозно, толкова е глупаво, но го твърдят, защото обслужва нашата стратегия на тормоз. Но го има този проблем с ритъма на руските завоевания.

- На който населението започва да гледа критично.

- Руските операции продължават, руските победи се трупат една след друга - Константиновка е превзета наполовина, отзад е Краматорск, т.е. операциите продължават, руснаците държат инициативата, украинците я нямат - това е очевидно. Така че когато ми обясняват “Да, но вие от четири години казвате, че за Украйна войната е загубена. Погледнете - те още се държат”, отговарям: Не, поддържат Украйна, за да внушат, че тя все още може да спечели, напълно фиктивно.

- Човек се пита кой воюва наистина.

- Това, което е останало от украинските сили и като гледаме начина, по който насила мобилизират хора от доста време, товарят ги без подготовка, изпращат хората на смърт, виждаме, че имат вътрешен проблем. Когато казваме, че ще помогнем или ще спасим Украйна, това не е вярно, ние я жертваме. За да се върна към онова, което казахте, за вътрешните критики в Русия към подхода на президента и неговия външен министър, да, усеща се, че на руснаците им дойде до гуша. За Путин това е дългото време, т.е. той си представя, че в един момент ще успее да възстанови форма на отношения - не хармонични, но балансирани отношения със САЩ. Мисля, че за Европа е загубил всичките си илюзии, но смята, че не трябва да отговаря брутално на всички провокации, защото иначе ще трябва да реагира твърде грубо на НАТО. А ние се възползваме от това, обясняват ни, че е слаб, че блъфира и продължават войната, войната на дронове, опитаха се да го убият, не за първи път, имаше опит през миналия декември. Има удари в дълбочина, имаше удари срещу радарите за ранно предупреждение, срещу стратегическите сили, имаше куп неща, които трябваше и можеха да оправдаят много брутални ответни реакции в съответствие с руската ядрена доктрина. Това навежда на мисълта, че е слаб. Проблемът пред него е, че в крайна сметка целият му авторитет може да бъде оспорен. Големият въпрос е, първо, дават ли си сметка европейците за рисковете, които той поема в този контекст, и, второ, в кой момент ще даде предупредителен изстрел, защото ще трябва да го направи. Все пак има парламентарни избори през есента в Русия, намеренията за гласуване за неговата партия намаляват, казват дори, че са напът да достигнат нивото на Комунистическата партия, която е около 20%, но все пак не това е “Единна Русия”, т.е. все пак има спад на популярността и противно на онова, което казват, Русия не е диктатура, не е автокрация, така че Путин има нужда от народната подкрепа и ако не е той, ще бъде още по-лошо.

- А днешната война в Украйна продължава по-дълго, отколкото Великата война, например.

- Великата отечествена война, да, но тя причини смъртта на много по-малко хора.

- Но можем да си представим, че за населението това е много време.

- Да, да, тя трябва да спре по много причини.

- Наскоро министерството на отбраната или на външните работи, не помня точно, представи списък с европейските компании, които произвеждат дронове за Украйна, а след това някои наблюдатели, сред които Давид Тьортри, казаха “Това не е добър знак. Защо показват този списък? Това заплаха ли е от типа “Знаем какво правите, кой произвежда тези дронове и бихме могли да ги атакуваме”?

- Вярно е, че руските изявления, съставянето на документи и изтичането на информация от руското разузнаване или ФСБ, от руските служби или ГРУ, военното разузнаване, са все по-ясни, но те отдавна имат тези списъци. Действително има втвърдяване, най-малкото от края на миналата година и по-специално от опита за убийство, за който много малко се говори в Европа.

- По-конкретно за нашите зрители, които може би не са проследили този опит за убийство, какво се случи?

- Владимир Путин, за който все не се знае дали наистина е бил в резиденцията си, близо до Валдай, която е и команден център на руската ядрена триада, или е бил в Кремъл, е разговарял с Доналд Тръмп и в един момент Тръмп му казал “Добре, остани на линия, ще отида да говоря със Зеленски”. Той е разговарял, разбира се, за споразумение, за прекратяване на огъня, гаранции за сигурност и т.н., и докато Путин бил оставен на пауза, е извършена атака със стотина - 91 или 93 украински дрона. Но пак казвам - украинските дронове не летят сами, насочването на тяхната траектория не се случва от само себе си

- Чрез “Старлинк”.

- Има “Старлинк”, а зад него очевидно стои американска, британска и понякога европейска подкрепа. Това дори беше признато от “Уолстрийт джърнъл” миналата година в една изключително изчерпателна статия. За “украинския суверенитет” можем да говорим по-късно. Накратко, имало е 91 или 93 дрона, които са излетели от тъй наречената Украйна, за да ударят резиденцията близо до Валдай, която е огромен комплекс, където се е предполагало, че е Путин. Не знаем дали е бил там. Всички дронове са били прехванати доста преди да навлязат в периметъра на тези 200 или 250 хектара. Това е. Има стечения на особени обстоятелства. Руснаците прецениха, че това наистина е била атака срещу президента.

- С Мадуро видяхме, че има потенциал за прицелване в президенти.

- Това е методът. Американските методи, и израелските впрочем, са убиването на лидери буквално. Вижте какво направиха с аятолах Хаменей, който е иранският лидер. Това не е президентът.

- Религиозният водач.

- Да, но той е политическо-религиозен водач в шиитската система, не е само религиозен. Съществува Велаяти-факих, т.е. политическото се подчинява на религиозното, така че върховният водач стои по-високо от президента.

- По-високо от папата, да речем.

- Да, по-високо от папата, би могло да се каже. Убиха аятолах Хаменей и цялото му семейство. Не успяха да убият сина му. Така че вече няма табута, табуто, което винаги е съществувало и което казва “Не се убиват държавни глави!”, защото в противен случай вече няма да има събеседници. Ако постоянно убивате всички, накрая с кого ще разговаряте? Всъщност идеята е, че вече не дискутират. Руснаците започват да разбират, че има ниво на диващина и освобождаване на Запада от политическите задръжки, което става изключително опасно. Сега те го осъзнават, казват го. Те казаха за примирието, която обяви Путин както винаги на 8 и 9 май, “ако украинците поставят в опасност парада, ще има масиран ответен удар срещу командните центрове и правителството в Киев. И ние приканваме всички дипломати да избягат, докато все още има време, защото украинците са способни на всичко”. Еввропейците казаха, че ще останат там.

- Уточнявам, че днес е 9 май.

- Да, днес е денят на големия парад, може би докато записваме се случва нещо, но още не знаем. Надявам се, че не, защото руснаците наистина бяха много ясни. Изявленията и на Министерството на външните работи, и на Генералния щаб, и дори на Путин, Медведев, Песков, всички онези, които говорят от името на Русия, са все по-директни и казват “Стига толкова, спрете!”.

- Мисля, че това е още по-силно в руското обществено мнение и кръговете на властта, особено след като Иран отговори масирано, когато беше нападнат, атакувайки американски бази в Персийския залив, в Емирствата и т. н. Има паралел.

- Има паралел, който обаче има своите граници, тъй като Иран не е ядрена сила и не е същото нещо. Руското благоразумие, руската сдържаност спрямо САЩ, за да избегнат ескалацията, защото  тя може да излезе извън контрол с последици за цялата планета, не е сравнимо с подхода на Иран какво може или не може да направи. Иран показва, че може да се реагира много по-радикално на западните провокации, без да се губи време. Иран предупреди след 12-дневната война: “Внимавайте! Следващият път, когато ни нападнете - и това започна по абсолютно същия начин с фалшиви преговори и атака, докато се водят - ще реагираме! Ще реагираме веднага с всички средства и срещу целия възможен спектър на мишените”. Нещо, което Москва не прави. Очевидно Москва би могла веднага да го направи. Ако Русия искаше, вече нямаше да има Украйна, това не е въпрос на средства. Винаги е толкова нелепо, когато слушам европейските и западни коментатори, военни или цивилни, да казват “Русия нищо не постига, икономическата криза е ужасяваща, армията ѝ не напредва, нищо не могат да направят. За четири години са превзели само 20% от украинската територия”. И същевременно обясняват “Тя ще превземе Европа, ще нападне всички”. Това е пълно противоречие. Реалността е, че това не е въпрос на средства, а на политическа воля и благоразумие. Дават шанс на нещо по-умно. Проблемът е продължаващата зациклила глупост на европейското лидерство. Сега продължава по отношение на американците. 

- По-конкретно за Иран. Те се противопоставиха донякъде на американците по иранския въпрос.

- Да, но е точно обратното на Украйна. Американците продължават да помагат и да продават оръжия на Украйна, но е ясно, че американската администрация и със сигурност Доналд Тръмп изобщо няма намерение да изпраща американски войници или да се излага на опасност срещу Русия, особено с трудностите, които има с Иран, предизвиквайки брутална руска реакция. Европейците трябва да разберат това, но те упорстват в изключително войнствената си и безразсъдна поза спрямо Москва, вместо да разберат, че техният интерес сега е да смекчат тона, да намерят компромис и преди всичко да възстановят руските енергийни доставки.

- Това би могло да промени ситуацията, имайки предвид недостигът на керосин и петрол на международно ниво. Видяхме, че през март руските доставки на втечнен газ са били най-високите, регистрирани някога, в Европа.

- Да, има лицемерие, но същевременно са толкова заслепени идеологически в начина си да говорят не на руснаците, а за руснаците и Русия и да продължават с пакетите със санкции. Според мен това дори не е когнитивен дисонанс, самите ние вече не разбираме какво правим, което е самоубийствено.

- Единствената действаща петролна връзка днес между Русия и ЕС е петролопроводът “Дружба”, който минава през Украйна. Неотдавна той беше отворен отново след края на унгарското и словашкото вето върху заема от 90 милиарда.

- Украинците изнудват, това не е нещо ново. Ще завърша с това, че войната срещу Иран бе започната от Вашингтон и Тел Авив без да е имало агресия и за европейците беше сложно и опасно да се ангажират и, честно казано, напълно глупаво да се включат. Тук имаха интелигентността да кажат “Не, без нас за момента”. Американците правят непрекъснато провокации,  изпробват иранците, виждаме го в този момент в Ормузкия проток. Американците удрят по празни ирански танкери, а иранците произвеждат предупредителни изстрели срещу американските кораби. За иранците проблемът е да покажат, че са достатъчно решителни да нанасят щети на американците и да направят така, че европейците да не се намесят. Това е висша акробатика, т.е. трябва да се овладее ескалацията, защото ако стигне твърде далеч, ще удари във всички посоки и ще бъде катастрофална и за едните, и за другите, но за Иран със сигурност. Същевременно, ако не ударят достатъчно брутално, има риск европейците да си кажат “Добре, те всъщност блъфират. Ще последваме американците, което ще ни позволи да спечелим отново благоволението на президента Тръмп за Украйна”. Тоест те се нуждаят от гаранции за сигурност. Така ги виждам нещата.

- Режейки глави в различни страни, с които са в конфликт, не се ли излагат американците на риска от атентат у дома си, който би могъл да вземе главата на президента? Например, иранците биха били способни на това.

- Не, не мисля. От две-три години тези, които убиват ирански ядрени учени, държавни глави, високопоставени военни или политически ръководители, са израелците с повече или по-малко помощ от ЦРУ и някои американски служби, но до голяма степен това е “Мосад”. Впрочем същото е от руска страна. Убийствата на руски генерали, руски журналисти, ръководители на някои руски военни програми и т.н., бяха извършени от западните служби чрез украинците.

- Има ли доказателства за всичко това?

- Не руснаците убиха Даря Дугина и последният генерал, който почина в началото на годината, после друг след него, това не спира. Добре виждаме, че руснаците и иранците не правят същото нещо.

- Има противоречие в дискурса, има двоен стандарт, чрез който американците и европейците си позволяват всичко, но в замяна на това вият като вълци, ако това се случи в обратната посока.

- Това е нашата система, т.е. никога или много малко говорим за това, което правим. Но така беше още на Балканите. Когато започнах да работя, бях поразена, виждайки всеки ден в “Монд”, вестник, който все още четях по онова време, начина, по който се говореше за военните операции в Босна и Херцеговина. Всеки ден човек имаше чувството, че сърбите нападат навсякъде просто така, защото искат да нападат, а босненските мюсюлмани, които ние подкрепяхме, винаги бяха в отбранителна позиция и т.н.

А там, където бях аз, имах друга информация, истинска информация, военна информация и добре виждахме, че изобщо не е така. Това е медийната едностранчивост, наративи, елементи на речта, редакционни съвещания всяка сутрин, на които се казва “Така ще представим конфликта. Точка. Няма да говорим защо се стигна дотам, какво се случи предната вечер”. Въпросът, който ми задавате, ми позволява да стигна до важна тема, която е по-широка, по-геополитическа и тя е конкуренцията в световен мащаб на силовите модели, на отношението към международните отношения, на принципите, които трябва да ги ръководят и т.н. Добре виждаме, че от иранска, руска и от китайска страна - сякаш по случайност триото, структуриращо алтернативния ред в света, който се опитва да се наложи постепенно - я има тази идея, че трябва да се върнем към нормални отношения с другите актьори в международната система, т.е. да се даде дължимото място на дипломацията, диалога, обмена, на компромиса, дори ако не сме съгласни, дори ако сме съперници, конкуренти, врагове. В това е цялата привлекателност и популярност на тези страни в днешния свят. Разбира се, ние отказваме да видим нещата по този начин, защото претендираме, че имаме морално превъзходство и трябва да се обръщат към нас, за да знаят как да се държат в международните отношения.

- Всъщност това е завръщането на реализма.

- Това е завръщането на пълния реализъм и е много изкусно, защото тези страни се опитват да покажат, че нещата могат да се правят по друг начин. Но за тях това има и обратна страна и тя е да не отвръщат на удара с удар, от което се възползваме ние.

- Искат да покажат, че трябва да се спазва международното право.

- Трябва да покажат, че не са за “око за око, зъб за зъб” и диващината, което ние практикуваме, и това е границата на техния модел. Иранците имат този проблем в момента. Руснаците определено имат този проблем с НАТО, украинците и  американците. Като цяло въпросът е как да покажат на всички държави по света друг начин на съжителство на планетата, вдъхновен от старите принципи, които другите отдавна са захвърлили.

- Това е интересно, защото се вдъхновяват от принципите, развити в Европа през ХIХ и началото на ХХ век.

- Да, дори след Втората световна война, момент, в който имаше баланс на силите и всеки се държеше уважително - разбира се, имаше конфликти, имаше косвени конфликти и т.н. - но все пак имаше дипломация, разговори, дори по време на Кубинската ракетна криза. Да, американците разположиха ракети в Турция, Съветският съюз разположи в Куба, но накрая успяха да разговорят помежду си, знаеха как да вдигнат телефона и да кажат “Спираме, защото нещата ще излязат извън контрол, всички ще умрат, имаме средствата да се унищожим взаимно“. Сега има напълно безумна русофобия, но не това е въпросът. Въпросът е, че ако сте блокирали напълно мисловно по отношение на Русия и изхождате от принципа, че всичко, което те казват, не е вярно, както правят в Европа, отказват да говорят с руснаците, все пак е много обезпокоително. Ние сме съседи, само Украйна и Грузия стоят между нас. Ние сме съседи, не американците - американците са много далеч, те ще ни оставят да понасяме ударите. И ще припомня, че не ние сме пълни с петрол и газ, а те. Ние имаме икономики, които вървят много зле.

- Говорейки за петрол и газ, донякъде това е залогът за европейските нации в тези международни напрежения и по-конкретно блокирането на Ормузкия проток. Може би това е централният залог днес в напрежението между Иран и САЩ. Има блокада и контраблокада. Какво се случва около Ормузкия проток?

- Сякаш откриваме топлата вода, т.е. че Иран наистина контролира географски Ормузкия проток! Това не е международен път, противно на онова, което казват американците. Това са ирански и омански териториални води.

- Но през оманските води преминаването е сложно.

- Да, в действителност голяма част от трафика се осъществяваше от иранска страна напълно нормално до 28 февруари.

- Когато в отговор на американо-израелското нападение те го затвориха, това беше техният лост.

- Но те бяха предупредили месеци по-рано. Веднага след 12-дневната войта те започнаха да казват “Внимание! Ако започнете отново, ще блокираме Ормузкия проток”.

- Проблемът е, че през Ормузкия проток минава 20% от световния петрол, хелия, който е много важен за полупроводниците, и торове.

- Торове, алуминий… изключително много неща. Те не са блокирали Ормузкия проток. Те казаха “Забраняваме преминаването на кораби от страни, които са наши врегове, независимо под какъв флаг. Всички, които са на американска и израелска страна и ни бомбардират, няма да могат да преминават”. Опитват са да унищожат една страна, опитват се да сменят режима ѝ, опитват се да откраднат всичко, което тя има, и се учудват, че иранците използват положението си, за да блокират протока. Американците разбраха, че работата върви зле,  продължиха ударите, но поискаха прекратяване на огъня. Това е унижение. Именно американците поискаха прекратяване на огъня, а не иранците. Иранците казаха “да”, а след това продължиха ударите, защото видяха, че това отново е клопка, както винаги. Както винаги! Това е голям проблем в този конфликт, както и в Украйна - няма доверие.

- Преговорите се водят чрез посредник, през Пакистан.

- Точно така, но няма никакво доверие. Колко струва американската дума?

- Започването на война с обезглавяването на правителството не поражда доверие.

- Всичко това са противоречия в термините.

- Интересното е, че Иран позволява преминаването на някои кораби през протока срещу такса, а плащането се извършва в юани.

- Това е много интересно. Защо американците удариха на 28 февруари? Дискусиите в Овалния кабинет между Тръмп, Бенямин Нетаняху и шефа на “Мосад” два дни по-рано, мисля, че на 26 или 27 февруари, са били решаващи. Тоест израелците са казали на Тръмп “Не се тревожи, ще успеем, ще бъде бързо, решително и политически ще бъде блестящ успех за теб”. И Тръмп тръгна.

- Под израелски натиск?

- Напълно! Така или иначе Израел иска края на Иран и то не само заради ядрения въпрос, той иска края на своя регионален, истински съперник, който е на неговото ниво, само че има почти 100 милиона население, конкурент, било то по отношение на цивилизацията, историята, технологичното ниво, промишленото ниво, по отношение на всичко. Не бива да забравяме, че Ислямската република е под санкции от своето създаване.

- От 1979 г.

- От половин век те са под санкции, не знам дали можем да си представим какво означава това и какво успяват да направят, въпреки всичко. Представете си тази страна без санкции.

- И със суверенна политика, каквато тя не беше по времето на шаха.

- Абсолютно! Те държат на това ужасно много и затова всъщност не успяват срещу тях. Това е страна, която има съзнание за своя суверенитет и няма намерение да го отстъпва. Разбира се, режимът е такъв, какъвто е. Със сигурност една част от иранското население не иска повече да бъде под тази политическо-религиозна шапка. Но имаше 40-дневни удари, поразени цивилни цели, много загинали…

- Говореше се за училището, но бяха ударени и петролни рафинерии.

- Дори центърът на Техеран, навсякъде. Тук “ефектът на знамето”, както го наричаме във Франция, всъщност е съвсем прост, т.е. населението разбира, че е нападнато и идеята за неговото освобождаване, бъдещето на техните жени, всичко това е много хубаво, но не това е въпросът.

- Те застават плътно зад държавата.

- Те се обединяват, дават си сметка, че техните власти, независимо дали ги харесват или не, независимо дали Стражите на революцията са презирани, корумпирани - може би това е вярно, но благодарение на тях страната не е превърната в пепел.

- Американците може би са си представяли, че големите печеливши от ситуацията ще бъдат големите петролни компании, които масово изнасят. САЩ са нетни износители на горива, но и военнопромишленият комплекс е почти последната процъфтяваща индустрия в САЩ, а ги има и всички онези борсови играчи, финансовата индустрия, които спекулират извънредно много със суровините. Така че все пак има печеливши, но това не е американското население.

- Не, изобщо не е американското население.

- Но това все пак са процъфтяващите индустрии в САЩ.

- Това са индустриите. Впрочем Доналд Тръмп направи блокада на блокада в момента, в който иранците казаха “Окей” за прекратяване на огъня. Но това е американският метод. Не разбирам как можеш да си въобразяваш, че ще надделееш в преговорите или ще се облагодетелстваш от тях, като в същото време наложиш куп санкции и блокада.

- А функционира ли тази контра-блокада?

- Не, изобщо не функционира. Защо? Ами защото има 12 американски кораба, които могат да я прилагат. От време на време те спират петролоносач или танкер, който прави обратен завой и се връща, но това не е нищо. И преди всичко това е натиск, който само втвърдява още по-повече отсрещната страна. Много по-умно би било да започнат да разискват и да пазят това в резерв. Напълно ми убягва начинът, по който американците преговарят, не само за Иран, навсякъде. Тръмп каза в някои от туитовете си “Ние сме голям износител на петрол. Елате да ни купите”, както каза и на европейците, които вече нямат “Северен поток”, “Елате да вземете нашия втечнен газ”. Той е четири пъти по-скъп, но няма страшно, имаме го. Наистина има изключително цинични сметки на някои части от икономическия, финансов, индустриален апарат, така както и туитове на Доналд Тръмп по темата “Ще преговаряме, няма да преговаряме, ще ударим, ще унищожим иранската цивилизация, ще направим това, ще направим онова”. Курсът на петрола се повишава, после намалява и всеки път има хора, които правят добри сделки.

- Смята се също, че има стратегия за засилване на долара и на заличаване на американския дълг, защото от началото на войната доларът се засили.

- Да, това е вярно. Мисля, че има икономически сметки и Иран служи и за това донякъде, защото американският дълг е почти 40 трилиарда долара - 38-39 трилиарда долара. Това е непоносим дълг. Или ще обяснят на населението, че от утре няма да има “безплатен обяд”, т.е. че ще трябва да работят много повече, но политически никой няма да има смелостта за такова изявление, или трябва да намерят хитрости. Не съм икономист и не мога да кажа дали всичко около криптовалутите, цифровата валута на централните банки е свързано с това, но все пак има хора, които мислят в тази рамка.

- Още повече, че Тръмп е преди всичко финансист.

- Да, който е имал повече или по-малко успех.

- Но това е неговият свят.

- Да, това е неговият свят, той наистина разсъждава по този начин. Не съм съгласна с онези, които казват, че си е загубил ума. Мисля, че той е под огромен натиск от различни страни, защото в Пентагона има хора, които му казват “Хайде, давайте, ще успеем!”. Американците също са жертви на своята арогантност, всички, не само той, т.е. на този мит за американската свръхсила. Това работеше, докато срещу тях нямаше никого, но това приключи. Само че на тях още им е трудно да го признаят, така че те все още имат тази представа. Говори се дори, че на прословутото заседание в Ситуационната зала в един момент Тръмп е поискал ядрените кодове и началникът на Генералния щаб на армията Кейн е казал “Не, не е възможно”. Защото се стига до задънена улица, когато толкова сте затънали в арогантността, хюбриса, самодоволството, постоянната бомбастичност, а фактите ви опровергават, те са постоянно отричане на вашите прокламации и в един момент може да си кажете “Аз имам върховното оръжие”. Срещу Русия не е възможно, а срещу Иран.

- Казвате, че тази ситуация предизвиква все по-единен фронт срещу САЩ. Как се изразява това конкретно?

- Това е от доста време, преломът в света започна около 2010 г. Той датира от провала на Арабската пролет, дори още от Ирак, но във всеки случай около 2010 г., от момента, в който Русия възвърна силите си, от момента, в който Китай премина на по-високо ниво на своята мощ, добре се вижда този прелом. Аз започнах да говоря за него, когато започнах да пиша публично - 2013-2014 г. Но сега, с Украйна и Иран, има ускоряване. Американците ускоряват своя упадък, ускоряват този прелом и демонстрацията Urbi et orbi (Към града и към света), ако смея така да кажа, на своя провал, на своята претенция да вършат неща, за които вече нямат средствата. Не само че нямат средствата, но насреща има мнозина, които отговарят. Защото във Венецуела е лесно, разбира се - купувате петдесет души, хвърляте им долари, казвате на вицепрезидентката, че ще стане президент, после купувате шефа на службите, министъра на отбраната, всички изключват малките системи за отбрана, които има Венецуела, после правите въздушнодесантна операция и, хоп, хващате Мадуро и жена му. Добре, но това е Венецуела. Иран не е Венецуела. Това е друга страна, която от петдесет години се опитват да смажат и не успяват. Всичко опитаха, опитаха много неща и не се получава. Може би един ден ще се получи, не знам. Но това са държави, които имат съзнание за самите себе си, за суверенитета си, които осъзнават, че арогантността е много лош съветник, които виждат начина, по който американците се провалят на много места - те видяха Афганистан. Всеки път, когато Израел въвлича Вашингтон в операции от типа на 12-дневната война или настоящата, или може би следващата, това е малък тласък за промяната в света, в наша вреда, в крайна сметка.

- Но как конкретно се материализира този прелом? Говори се за алтернатива на долара, например. Как напредва тя?

- Напредва полека, но сигурно.

- На 30 април беше въведена система за разплащане без долари между Китай и Индонезия, като технологията на плащане е с QR код, и вече има регистрирани 1,64 млн. транзакции.

- Мисля, че има много амбициозно желание, китайците са начело на всичко това и те постепенно привличат чрез БРИКС определен брой държави и икономики около себе си и този проект. И те никога не назовават този проект като такъв. Казват “Ще извършим плащане в местна валута, ще създадем разменна система”, същевременно продават американски съкровищни бонове, купуват злато. Така че действат постепенно, което наричам техниката на китайския крадец - знаете камината с вазата по средата отгоре, която всеки ден се отмества по малко и в един хубав ден изчезва, но никой не я е видял да изчезва, защото това е станало много бавно. Това е този метод, който не се извършва по американски или европейски с гръмки изявления - “Ще ви смажем, ще сложим край на вашето господство, свършено е с долара”. Не, не. Това става малко по малко. В известен смисъл американците, правейки това, което правят, опитвайки се да стряскат, да демонстрират власт, воля за власт преди всичко, им помагат. Така че упоритостта и устойчивостта на някои държави може да се прояви, в случая това е Иран, и постепенно много държави казват “Да, възможно е, можем да се съпротивляваме на империята”. Мисля, че това е залогът - да убедят милиарди хора, а паралелно се създават други валутни и финансови алтернативи.

- Мисля, че голяма част от транзакциите все още са в долари. Във физическата размяна действително има уравновесяване.

- Вижте Саудитска Арабия, тя не търгува с Китай в долари, а в юани.

- 50% от транзакциите в рамките на БРИКС също се извършват в юани.

- Но това е много! Това е процес, който се извършва много фино, много умно. Разбира се, понякога върви по-добре, понякога не чак толкова добре, а и с всички американски и европейски опити да всеят раздори. Иран служи и за това.

- Да, защото САЩ трябва да защитят своя долар.

- За американците това е жизненоважно, защото те живеят на гърба на планетата от много отдавна! Всичко това става, защото всички имат нужда от долара.

- Те успяха, благодарение на своето морско и световно господство, което затвърдиха през 90-те години.

- Да, а сега и морското им господство постепенно ще бъде поставено под въпрос, особено чрез революцията на дроновете, както показаха Украйна и Иран, и, второ, има проблем с  моралния авторитет. Това, което се случи в Близкия изток, в Газа, това, което се случва в Ливан, около конфликта в Иран също, причинява големи вреди. Не си даваме сметка, защото тук, в Европа, за Франция да не говорим, има пълна омерта - мълчи се, не се казва нищо. Но в световен мащаб начинът, по който империята, защото Израел се смята за “издънка” на империята в Близкия изток, се опитва да се наложи въпреки всичко, да попречи, да спре тази промяна, по този толкова див начин, ужасяващ в човешки план, също нанася големи злини. А ние имаме вина, че не говорим за това, казвайки си, че след пет-десет години всички ще са го забравили.

- Относно конкретните енергийни последици от блокадата на Ормузкия проток и появата на дефицит на петрола на международния пазар, как стои въпросът със запасите? Как виждате следващите два-три месеца, ако протокът не бъде отворен, знаейки, че дори ако бъде отворен, ще са нужни ремонтни работи, което изисква определен срок?

- Да, нужно е време, ще трябва да бъдат разчистени мините. Все още нищо не сме видели, защото досега запушихме дупките в Европа, благодарение на стратегическите запаси, които са възстановени едва наполовина. Преструват се, че няма голямо социално недоволство, а същевременно се учудват, че популистките партии са в подем. “Подемът” на популизма и т. нар. крайна десница е свързан и с това - тази празнина между реалността и безумните, абсурдни, идеологизирани политики, провеждани от европейските страни. (…)

Засега всичко е блокирано и Тръмп е в основата на всичко това. Китай заема позицията на посредник, на балансираща сила, американците са тези, които изглеждат като деца. Китай има интереси, а какво може да направи Тръмп? Тъй наречената контра-блокада на Ормузкия проток за китайските кораби, които преминават. Но има и сухоземни пътища, и Каспийско море…

- Но все пак със сухоземните пътища е доста по-сложно.

- Да, но те имаха запаси преди началото на войната. Китайците имат интерес ситуацията да се разреши и същевременно могат да окажат натиск над Техеран, повече от руснаците. Тръмп има нужда от споразумение, което няма да бъде непременно огласено публично и в което иранците да направят някои отстъпки. Проблемът е, че вече няма доверие, няма интелигентен разговор.

- А иранците не искат връщане към статуквото.

- Те искат промяна - искат край на режима на санкции, искат край на замразяването на техните авоари, искат пакт за ненападение и искат да ги оставят на мира за ядрената програма. Но американците искат неща, които са неприемливи - между 10 и 20-годишен мораториум върху гражданската ядрена програма, за да угодят на Тел Авив, да угодят на Нетаняху. Защо? Иран е подписал Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Иран има пълно право да развива гражданска ядрена програма и ще припомня, че иранският реактор, който има нужда от 20% обогатен уран, е американски. Това е иронията на съдбата. Американците няма да вземат този уран и откъде изобщо им  хрумна това? Никога, в никакъв свят иранците няма да дадат своя уран на САЩ, иначе иранската политическа система ще рухне. Това е очевидно - какъв авторитет ще имат такива ръководители?

- Да се върнем към Европейския съюз и енергийните последици. Видяхме, че вече бяха анулирани полети, особено на далечни разстояния. Швейцария съобщи, че ѝ остава керосин за 70 дни. В транспорта това много бързо създаде проблеми.

- Във всичко. Ще има инфлация на цените, последици в транспорта, в изхранването.

- Днес всичко зависи от петрола.

- Дизелът, който преди беше по-евтин и хората купуваха дизелови коли, сега стана по-скъп. В Париж не е нужно да имате кола, но когато живеете в провинцията или в малките населени места, не може да живеете без автомобил.

- В Швейцария е малко по-лесно.

- Да, защото е по-компактна и защото имате изключителна транспортна мрежа. Но недостигът ще има доста бързи последици върху свободата на гражданите. Проблемът е, че това не предизвиква нищо в главите на нашите ръководители. Същото е като с руския газ или петрол - толкова са идеологизирани, че не разбират, че ако искат европейските икономики да вървят, трябва да се свържат с Русия.

- Всъщност забраната за внос на руски петрол беше отложена донякъде.

- За 2027 г.

- Да, беше отложена за началото на 2027 г.

- Да, но не това трябва да направят. Трябва да изпратят хора в Москва, дори и тайно.

- Мислите ли, че това може да деблокира ситуацията, европейската енергийна криза?

- В този случай благодаря, Тръмп, благодаря на войната в Иран, ако тя може да деблокира ситуацията, защото мен ме притеснява европейската сигурност.

- Ако няма повече енрегия, трябва да се направи нещо.

- Ние също живеем на кредит. Купуваме от американците, купуваме изключително скъпо, продължаваме да задлъжняваме. Ние също имаме бездънен дълг, който никога няма да можем да изплатим. Нямаме политици с достатъчно здрав гръб, които да обяснят на гражданите жертвите, които ще трябва да направят заради идеологическите пози. Все още не сме разбрали, че Европа не е континент. Европа е част от Евразия и трябва да се свържем с останалата част от Евразия. Очевидно това не се харесва на Вашингтон, но е така.

- Цялата идея беше тази част от Европа да се превърне в континент с трансатлантическото пространство.

- Но това не е вярно и добре се вижда. Тръмп го показва брутално, наистина агресивно, презирайки европейците - “Започвате да ме дразните”.

- Наскоро заплаши да изтегли 5000 войници от Германия, след като Мерц каза, че Иран им създава трудности.

- Да, но това е вярно. Поне веднъж Мерц е прав. Когато казват, че НАТО е мъртво и американците искат да напуснат, това не е вярно. Мисля, че НАТО е много важен за САЩ по отношение на полическия контрол.

- Стигнахме до края на това интервю, Каролин Галактерос. Искате ли да добавите нещо?

- Искам да отправя призив към мъдростта на западните управляващи, към тяхната човечност спрямо Украйна, защото има едно голямо неразбиране. Не знам дали е цинизъм или просто не разбират, че с подклаждането на войната не помагаме и не спасяваме Украйна, както претендираме. Нека не се преструват, че ѝ помагат, давайки ѝ средства да поддържа фикцията за баланс спрямо Русия. Мисля, че е много важно да се възстанови европейската сигурност, европейските сили и Франция на първо място трябва да работят за това, трябва малко да се смирят и да се опитат да възстановят диалога и със САЩ, и с Русия по темата за неутралитета на Украйна. Това е единственото решение, за да не свърши тази страна наистина на парчета. Тя вече загуби милиони граждани, които заминаха, загуби около един милион-милион и половина в самата война, и на какво се надяват? Това, което искат, няма да проработи - или ще дегенерира, или ще се превърне в гноен абсцес, от който няма да умре Русия. А ние ще понасяме все по-големи загуби. Сега трябва да пораснем, да видим света такъв, какъвто е, да разберем, че направихме много лоши сметки - в морален, политически, военен, стратегически, индустриален, енергиен план. Никога не е твърде късно, макар че изглежда Русия е отписала Европа. Мисля, че въпреки всичко има неща, които могат да се възстановят, но трябва да се осмелим да го направим. Не бива да го приемаме като морално поражение, а точно обратното - заложени са политическото и морално спасение на Европа и Украйна.

- Благодаря ви за това интервю, Каролин Галактерос!

- Няма защо!

Antithèse

Превод от френски: Галя Дачкова