От Фейсбук профила на актьора Владимир Карамазов

Гледах едно интервю вчера  и май все още съм с високо кръвно. За пореден път се убеждавам, че Мария Цънцарова е изключително адекватен журналист. И за пореден път дълбоко се срамувам от министър на Културата. „Срамувам“ всъщност е нищо, спрямо това което наистина мисля за този Минеков. Един човек, който иска да бъде значим и който изкуствено поддържа една вътрешна разправия и се опитва да я направи обществен скандал.

И която разправия съвсем скоро ще се реши. Защото на нито един зрител не му пука, кой точно е в администрацията на театъра. Зрителите ги интересува репертоара, актьорите, драматургията, режисьорите. И е адски тъпо да занимаваме публиката ни с това. А изказването му преди няколко дни за заплатите на актьорите... Бездънно дъно.

Сигурно някой му беше казал, че се излага и в интервюто обърна палачинката. Актьорите са тези, които заслужават да водят един нормален живот. Те заслужават най-много да имат заплата от 6800 лв. Вчера една млада актриса от друг театър ми каза, че се чувства унизително, когато получава фиша от заплатата си и там вижда сумата от 780 лв. Това нормално ли е г-н Министър? И кое е по важното?

Актьорите на първия театър в България да се чувстват за първи път оценени финансово, да живеят по-добре и да могат да си гледат семействата или че в театъра е назначен човек, който има неугодно за някой хора минало. Не се говори за всички други позитивни неща, които се случват в момента в Народния театър. Всичко, което излезе от устата на Минеков в това интервю, беше арогантно и нелепо. Несвързано и неаргументирано. Добре че е служебен. Надявам се никога повече да не го видя този човек. 

Пиша това като страничен наблюдател. Нито съм на щат в Народния театър, нито някой ме е подкупил със заплата. Имам две постановки в него и съм свободен актьор. Нито ще играя в Народния, нито имам такива планове. Но аз, за разлика от този Минеков знам много добре какво се случва, какво е актьорите да мизерстват. И какво е да дойде един човек, да оправи тази несправедливост, както никой преди него не пожела да поправи.