Намерението на премиера на Израел да елиминира Хамас може бързо да доведе до възобновяване на военните действия, прогнозира бившият дипломат

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

Предлагаме ви анализа му в няколко части ексклузивно за Tribune.bg.

Паузата в бойните действия между Израел и Хамас с цел улесняване на размяната на заложници срещу затворници изглежда тече по план. Изглежда, както отбелязахте в предишното си интервю, вашето настояване за поставяне на по-висок приоритет върху спасяването на заложници при минимизиране на цивилните жертви най-накрая беше чуто. Вярвате ли, че този хуманитарен процес ще продължи?

Колкото и да се изкушавам да си припиша дори и най-малката заслуга, съмнявам се, че някой политик всъщност е обърнал внимание на моята настоятелна препоръка. Но е напълно ясно, че израелският народ е изразил достатъчно гласно искането си да се постави по-висок акцент върху хуманитарните действия и израелското правителство най-накрая се съобрази с това.

Същевременно Организацията на обединените нации (ООН) и някои от най-видните и уважавани хуманитарни организации в света отправиха искания за чувствително намаляване на цивилните и невинни жертви, попаднали в разгара на продължаващите военни действия.

Въпреки че текущата „размяна на заложници срещу затворници“ постигна забележителни успехи на няколко нива, страхувам се, че намерението на премиера Нетаняху да елиминира Хамас може бързо да доведе до възобновяване на военните действия. Подобни действия не биха били от полза на невинните цивилни от двете страни на границата.

Преди споменахте, че изкореняването на Хамас ще изисква елиминиране както на техните членове и офанзивни средства, така изкореняване на идеологията им – според вас второто беше най-голямото предизвикателство. Последните два месеца промениха ли мнението ви за компонентите, които позволяват на Хамас да продължи да съществува като жизнеспособна сила в Ивицата Газа?

И двата компонента заслужават внимание. Що се отнася до идеологията на Хамас, не виждам тази концепция да претърпява съществени промени. Може би способността на Хамас да управлява обаче драстично ще се промени. Опасявам се, че всеобхватното палестинско недоволство срещу Израел само ще се засилва, докато тази криза продължава. Бомбардирането на градове, анклави, села и инфраструктура със сигурност ще втвърди възгледите на палестинците срещу правителството на Израел.

В същото време безмилостните действия на израелските отбранителни сили (IDF) срещу цели в ивицата Газа вероятно ще се обърне срещу тях и ще направи кампания за набиране на персонал за Хамас, каквато организацията никога не би могла да проведе иначе. Млади палестинци, които са загубили членове на семейството си и приятели вероятно ще насочат гнева си в доживотно негодувание срещу всичко, свързано с Израел. Разбира се, не можем да си позволяваме да подценяваме и други подобни организации, действащи в ивицата Газа, които не са свързани с Хамас, но също поддържат яростна идеология срещу Израел. Във всеки случай резултатът няма да е положителен.

Не се съмнявам, че Нетаняху вече е отчел този ефект и е преценил, че ползите надвишават рисковете от влизането в постоянно противоборство между Палестина и Израел. Това точно „изчисление“ може дори да послужи като основа за прилагане на практика неговото често повтаряно намерение израелската армия да остане в Ивицата Газа толкова дълго, колкото е необходимо за запазване на сигурността.

С други думи, базираните на сигурността политически намерения на Нетаняху за ивицата Газа са просто политически евфемизъм за установяване на продължителни окупационни сили, намерение, което не трябва да изненадва никого от двете страни на Атлантическия океан.

Освен значителна геополитическа полза за Израел, има ли друг аспект на ивицата Газа, който прави този участък от земя толкова желан от Нетаняху и неговите поддръжници?

Абсолютно, има такъв аспект, който си заслужава допълнително обсъждане. Взимането на контрола върху ивицата Газа осигурява на Нетаняху така желаната разширена морска граница и засилен контрол в съседното териториално море.

Освен това, контролът на Израел над ивицата Газа също би осигурил на Израел врата към цялата територия на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Палестина от 200 морски мили, която, наред с други ресурси, съдържа значително количество находища на природен газ, достъпни чрез офшорни сондажни платформи, както и достъп до мрежа от действащи и планирани тръбопроводи.

По същество ИИЗ играе ключова геостратегическа роля за цялостните дейности за енергийна сигурност в Източното Средиземно море. Ще бъда шокиран, ако Нетаняху пропусне възможността да поеме пълен контрол над тази изключително ценна част от ИИЗ на региона.

В крайна сметка, това продължително начинание в богата на енергийни ресурси и инфраструктура изключителна икономическа зона може би е необявената крайна цел на Нетаняху в борбата за пълен контрол над Ивицата Газа./tribune.bg