На 27 март 2028 г. естонският град Нарва се събужда от експлозии. При изгрев слънце руският трикольор се развява над кметството. Тези изображения заливат социалните мрежи под хаштага #DayofReturn.

Реакцията на НАТО е колеблива. Набързо свиканата среща на върха в Брюксел не успя да се позове на член 5. Американският президент повтаря аргументите на Кремъл и предупреждава, че няма да рискува "Трета световна война заради ограничен акт на агресия“.

Посланието му към Европа е директно: "Ако искате да направите нещо военно, това е ваша работа. Но ние няма да го подкрепим." Този сценарий на събитията е описан в материала на The New York Times (NYT), по книгата "Ако Русия спечели" на професора по международна политика в университета на Бундесвера Карло Масала.

Изданието отбелязва, че този кошмар не изненадва стратезите на НАТО. Повече от десетилетие те се опасяват, че Русия може да удари Нарва под претекст, че защитава рускоезичното население. Този сценарий е и разигран във военни учения и мозъчни тръстове, винаги с един и същ неотговорен въпрос: ще се бори ли НАТО за Нарва?

През 2022 година руският президент Владимир Путин обяви Нарва за историческа част от Русия. Това е третият по големина град в Естония и близо 96% от населението (към 56 хил. души) говорят руски език. Към една трета имат руски паспорти. Опасенията в страната са, че войната в Украйна може да се повтори и в Източна Естония и това ще бъде началото на Третата световна война, ако НАТО отговори. Ако отговор не последва, това ще е краят на военния съюз.

Изданието разсъждава колко реалистичен е подобен сценарий?

Журналистите предполагат, че събитията от изминалата седмица не вещаят нищо добро. Припомняме, че само преди дни президентът на САЩ Доналд Тръмп смая европейските столици, като заяви, че Киев може да си върне всичките територии с помощта на ЕС. Той също така обяви, че ще продължи да снабдява НАТО с оръжия, с които може "да прави каквото си поиска".

За историка Найъл Фъргюсън това е ясен знак, че САЩ се оттеглят от войната в Украйна. "Тълкувам го като: "Довиждане, нещастници, опитах се с всичко, но Путин ме разочарова", казва той.

Масала е съгласен. Той смята, че Тръмп се е дистанцирал от Украйна, като е "прехвърлил вината" и ако Киев се провали във войната или му свършат парите, отговорността ще падне върху европейските лидери, а не върху него. Може ли Европа да поеме тази тежест обаче?

"Проблемът е, че докато Вилнюс и Варшава знаят, че са следващите, е много по-трудно да се убеди населението на Запад в уязвимостта на НАТО, защото американците вече са се предали", смята Фъргюсън

Масала цитира цитат от Ленин, за да опише подхода на Путин: "Проучете територията с щикове. Ако попаднете на каша, продължете напред; ако попаднете на стомана, отстъпете."

Досега, добавя той, Путин "се е сблъсквал само с каша. Европейците са твърде слаби, за да се изправят срещу този руски империализъм."

От години Москва проучва отбраната на НАТО със саботаж, кибератаки и дезинформация. Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин държи нащрек осем британски премиера и петима американски президента, докато агентите му са убивали дисиденти в Лондон и Берлин, намесвали са се в избори и са извършвали кибератаки почти безнаказано.

Саботажът става все по-нагъл, отбелязва вестникът. Установено е, че агенти на Кремъл са извършили серия от палежи на британски и германски складове, съхраняващи хуманитарна помощ, предназначена за Украйна. Железопътни линии, превозващи военни товари, са се запалили мистериозно. Подводни кабели, свързващи северноевропейските страни, са били прерязани. А през януари експлозии разтърсиха газопровод в Балтийско море, което официални лица нарекоха "явен акт на саботаж".

"Путин усъвършенства изкуството на хибридната война: "малките зелени човечета", които превзеха Крим през 2014 г., носейки маски и без отличителни знаци, използваха съветски методи в Унгария през 1956 г. и в Прага през 1968 г., когато опозицията подготви почвата за нахлуването на танкове", пише изданието.

Проблемът на Запада не е толкова липса на осъзнатост, колкото липса на воля. "Демокрацията трябва да бъде защитена, но не мисля, че нашите граждани са готови да платят такава цена. Колкото по-на запад отивате от Украйна и Русия, толкова по-малко устойчиви стават хората", отбелязва Масала.

Изданието допълва, че той не е сам в своите опасения.

"Безразсъдно и глупаво е Европа да е в тази позиция с Русия", смята генерал Ричард Баронс, бивш командир на Съвместното командване на силите на Обединеното кралство. Той посочва, че след нахлуването в Крим през 2014 г. Европа и Съединените щати "не са направили достатъчно, за да възпрат Русия от повторна атака" срещу Украйна.

Той допуска бъдеща руска атака и срещу Естония:

"Целта на Русия е да разруши Член 5 на парчета. Нарва е малко градче, за което никой не е чувал, ненужна пъпка. Може би някои съюзници ще кажат: "Няма да умрем за него." В този момент Член 5 ще се изпари."

Какво може да се направи, за да се предотврати това? Германия е изпълнила целта на НАТО да изразходва поне 2% от БВП за отбрана, подкрепена от специален фонд от 100 млрд. евро. Тя планира да увеличи тези разходи до 3,5% и да похарчи около 649 млрд. евро за военните си нужди до 2029 г.

Неотдавнашна намеса обаче предполага, че германският канцлер Фридрих Мерц може би е чел книгата на Масала: "Европа сега е подложена на изпитание повече от всякога през живота ни", казва той.

"Трябва систематично и масово да повишим цената на руската агресия", добавя той, предлагайки на Киев безлихвен заем от 140 милиарда евро, който ще бъде изплатен едва след като Русия компенсира Украйна за щетите, причинени по време на войната. Дотогава руските активи в Европа на стойност около 210 млрд. евро ще останат замразени.

Как Русия провокира НАТО

Светът наскоро беше шокиран от новината, че Русия атакува Полша с 19 дрона, от които военните успяха да свалят само 4.

След това руски военни самолети нарушиха въздушното пространство на Естония. В отговор на това страната заяви, че е готова да разположи британски ядрени оръжия след инцидента с Русия.