След като осем визити на българския държавен глава в Русия напълно дисбалансираха външната политика на страната ни, г-н Първанов направи нова среща с президента Путин. На нея руският президент определи отношенията между България и Русия като „не лоши”. Каква е равносметката от президентския мандат на Георги Първанов? И как отношенията с Русия илюстрират работата му?

В същото време г-н Първанов определи отношенията с Русия като прагматични и икономизирани. На пръв поглед достойна, но стара теза на българската левица, когато става въпрос за отношенията с Русия. За пръв път от няколко години обаче, има видима разлика между политическите приоритети на БСП и това, което прави г-н Първанов.

Не би било обективно да не признаем прогнозируемото поведение на президента Първанов по отношение на дефинираните в края на 90-те години като стратегически цели на България – членство в НАТО и ЕС. Г-н Първанов не може да понася обвинения в тази посока, защото тези приоритети са реализирани и подкрепени от него, въпреки обратната му позиция като лидер на БСП до 2001 г.

Дяволът и детайлите

Това, което прави трудно за обществеността да даде еднозначна оценка на г-н Първанов, е целенасоченото формиране на имиджа му на консенсусен политик. Това, разбира се, е политическо достойнство на президента, което доведе партията му - БСП във властта и помогна да се формира настоящата тройна коалиция. Голямото обвинение към Първанов е сгрешено. То не е, че президентът е съставил коалицията БСП-НДСВ-ДПС. Това е успех за Първанов и го прави добър политик.

Обвинението към г-н Първанов, че е работил за правителство на БСП, че е вкарал ДПС във властта и че е помогнал за реабилитация на видни фигури на комунистическия режим от преди 1989 г., също са политически неиздържани. Няма нищо по-естествено от това Георги Първанов да работи за правителство на БСП и ДПС, партии, които го подкрепиха официално при кампанията му за президент през 2001 г.

Политическата биография на президента от своя страна обезсмисля дебата за това защо Първанов реабилитира фигури от комунистическия режим.

Фокусът на неуспеха на Първанов да бъде важен за страната президент е съвсем в друга посока.

Задкулисни договорки

Г-н Първанов се наложи като активен играч в задкулисната политика и в разпределянето на власт зад гърба на българските избиратели. Настоящият президент игра ключова роля при почти всяко назначение на висш пост в България в последните пет години – директор на разузнаването, началник на Генералния щаб на армията, главен прокурор, посланици и редица други назначения.

Георги Първанов обаче не пое ясно отговорност за нито едно от тези назначения. Всичките те бяха направени зад политическия параван, при неясна политическо решение. За това никой днес не носи отговорност за назначаването на тези хора, на най-ключови постове в държавния апарат.

Последният президент на прехода

Настоящият президент не е изказал нито една важна теза за България като член на ЕС. Г-н Първанов не казва какво ще се промени в ежедневието на страната след 1-ви януари 2007 г. Как ще се променят условията за пътуване, за търговия, за интегриране на българския бизнес на европейския пазар. Какви са предизвикателствата пред пазара на труда, как малкият български бизнес да бъде конкурентен?

България влиза в ЕС без послание, без идентичност, като турист.

Страната ни не може да си позволи лукса да има президент, който няма визия за националното ни развитие в новите икономически и социални условия.

Безлична външна политика

Осемте визити на г-н Първанов в Русия не донесоха никаква икономическа полза на страната ни. Това не оправдава твърдението на Първанов, че отношенията между двете страни са икономизирани. Решението на един държавен глава да дисбалансира дотолкова фокуса на външната политика на страната в отношенията Изток – Запад, би трябвало да доведе до силни ползи.

Москва вероятно е най-посещаваният от г-н Първанов град в света. Няма български град, който да е заслужил повече вниманието на президента, отколкото руската столица.

Въпреки това при поредната му среща с Владимир Путин, руският президент определи руско-българските отношения като „не лоши”. Аз лично очаквам по-добра оценка за външнополитическата активност на г-н Първанов в Русия.

Виртуален президент

Г-н Първанов „измисли” социалния президент през 2001 г. по същия начин, по който Симеон Сакскобургготски измисли 800-те дни. Двете обещания не се случиха по начина, по който бяха измислени ,и затова на далите ги се наложи да ги преформулират.

800-те дни на Сакскобургготски бяха откровена и рафинирана политическа лъжа, която често се използва в изборни кампании от политици популисти. „Социалният президент” на Първанов е друго. Той подменя правомощията и конституционната рамка на президентската институция. Г-н Първанов създаде "виртуален президент", който подмени дневния ред на институцията.

За да сме обективни, обаче трябва да признаем, че това, което е отрова за едни, е вода за други. Тоест точно това, което толкова не се харесва на противниците на Първанов, го прави успешен президент за БСП и поддръжниците й.

Противниците на г-н Първанов трябва да са напълно наясно, че дори тази част от аргументите им срещу Първанов, които са напълно резонни и обясними, са напълно оборими в обществото заради липса на ясна политическа фигура, изразител на алтернатива.

"Агент Гоце" или Георги Първанов?

Това е основното политическо обвинение срещу Георги Първанов. В края на мандата си президентът обявиq поставен под обществен натиск, че е бил агент на комунистическите служби. В САЩ президентът Клинтън загуби доверие заради, битова лъжа, свързана със сексуалните му отношения с Моника Люински. Аферата на Клинтън, обаче, не го постави в зависимост от някого.

В случая с българският президент е основателно да се попита „Кой, през изминалите пет години, е взимал политическите решения за позициите на държавата и за назначаването на фигури в управлението – „агент Гоце” под натиск или Георги Първанов”?

Избирателите биха простили другите обвинения към Първанов. Единственото, което обаче не биха преглътнали, е да преизберат за президент, вероятно зависим политик с агентурно минало. В тази ситуация единственото, което спасява президента, е отсъствието на достатъчно значима политическа заявка.

Димитър Аврамов
Bulgarian Post