Той е вкопан дълбоко в планината и изключително труден за унищожаване

Войната между Израел и Иран влиза в 6-ия си ден, а намесата на САЩ става все по-вероятна. Причината за това е, че само Вашингтон може да унищожи най-големия и добре защитен ядрен обект на Техеран. Какво знаем за него?

Пет тунела, водещи дълбоко в планината, голяма поддържаща структура и широка охраняема зона - това е всичко, което се вижда от тайнствения "Завод за обогатяване на гориво" във Фордо в Иран, пише CNN.

Подземният комплекс, изграден близо до свещения град Кум, стана публично известен през 2009 г. Значителна част от публикуваната информация за него идва от ирански документи, откраднати от израелското разузнаване преди години.

Основните зали на съоръжението са разположени на 80-90 метра под земята. Това прави унищожаването на обекта от въздуха почти невъзможно. Входовете на инсталацията се намират на около 800 метра надморска височина.

"Размерите и конфигурацията на това съоръжение не отговарят на целите за мирна ядрена програма," каза американският президент Барак Обама през 2009 г., когато заедно с френския президент Никола Саркози и британския премиер Гордън Браун разкриват новината за комплекса Фордо.

Дни преди това съобщение, иранците - очевидно разбирайки, че западните разузнавания са научили за комплекса - уведомяват МААЕ за намерението си да строят нов обект за обогатяване на гориво.

В действителност обаче строителството на Фордо е в ход от години.

Началото на строежа

САЩ и съюзниците им не са дали точна дата за началото на строежа, но сателитни снимки от 2004 г. показват дейност на терена, включително оформянето на входовете на тунелите. МААЕ твърди, че разполага със снимки, показващи активност още от 2002 г.

"Фордо всъщност е проект, започнал по време на т.нар. "аварийна програма за ядрено оръжие" на Иран от началото на 2000-те," казва Дейвид Олбрайт, ръководител на Института за наука и международна сигурност във Вашингтон.

"Целта е била да се произведе оръжеен уран именно в това съоръжение, като се използва уран с ниско обогатяване от гражданската ядрена програма."

През 2009 г. вече има изградена голяма външна поддържаща структура и изкоп за вентилационен шахта, който по-късно е замаскиран.

В писмо от октомври 2009 г. Иран обяснява пред МААЕ, че избира подземно строителство поради заплахи за военни атаки, а Фордо трябва да служи като резервен вариант на съоръжението в Натанц, за което също е имало заплахи.

Иран съобщава, че във Фордо могат да се поберат до 3 000 центрофуги.

През 2012 г. МААЕ обяви, че учени във Фордо са започнали да обогатяват уран до 20% за медицински цели.

Обектът се намира само на 25 километра от центъра на свещения град Кум и на 100 км от столицата Техеран. В близост до него има и летище.

Планината, в която е вкопано съоръжението се намира в западната част на пустинята Деще Кевир, в северната част на Иранската планинска земя. Тя се характеризира със скален характер. Това допълнително повишава защитните ѝ качества от бомбардировки.

Ядрената сделка и обвиненията на Израел

Опасността от Фордо беше значително ограничена с подписването на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) - тъй наречената "иранска ядрена сделка". Тя изискваше от Иран да премахне 2/3 от центрофугите и цялото ядрено гориво от обекта.

Този процес бе прекратен, когато президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката през 2018 г.

През същата година израелският премиер Бенямин Нетаняху разкри нови подробности, след като разузнаването на страната успя да се сдобие с почти целия ядрен архив на Иран - над 55 000 документа.

Сред документите има подробни чертежи на комплекса Фордо и описания на целта му - да произвежда оръжеен уран, с капацитет за едно или две ядрени оръжия годишно.

"Става дума за стотици хиляди страници. Никой не може да измисли толкова много неща. Никой не оспорва достоверността на документите", коментира Дейвид Олбрайт.

Тогавашният ирански зам.-външен министър Абас Аракчи определи твърденията на Нетаняху като "детински" и "смешни". А Майк Помпео, тогавашният държавен секретар на САЩ, заяви, че САЩ са знаели за документацията "от известно време" и я считат за автентична. 

Защитен от бомби

Според последен доклад на МААЕ от 31 май, Иран е увеличил производството на уран с обогатяване до 60% във Фордо. Там вече има 2 700 центрофуги.

"Значителното увеличаване на производството и натрупването на силно обогатен уран от Иран - единствената страна без ядрено оръжие, която го прави - е сериозен повод за тревога", казва МААЕ.

"Това беше възприето като подготовка за възможност за преминаване към производство на оръжеен уран", добавя Олбрайт.

Според Института за наука и международна сигурност във Вашингтон, Иран може да конвертира наличните 60% обогатен уран във 233 кг оръжеен уран за три седмици - достатъчно за девет ядрени бомби.

Затова Фордо е основна цел за Израел в опита му да попречи на ядрената програма на Иран. Но доколко възможно е това?

"Единствената държава в света, която има бомба, способна да унищожи Фордо от въздуха, е САЩ", заяви израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер. Но той допълва, че това не е единственият вариант. "Има и други начини да се справим с Фордо."

Според анализ на британския институт RUSI, дори най-мощната американска бомба GBU-57, която прониква до 60 м дълбочина, не може да достигне съоръжението. А тя се носи само от B-2 стелт бомбардировачи, каквито Израел няма.

GBU-57 тежи 13 600 килограма, а теглото на бойния заряд е около 20% от тази маса. Благодарение на използваните материали и тяхното тегло, тя може да пробива до 60 метра дълбоки дупки преди да се взриви. Но дори и тук цифрите зависят от използваните материали.

Ако GBU-57 е изправена пред специален взривоустойчив бетон, то пробивната дълбочина намалява до 8 метра.

"Дори GBU-57 вероятно ще изисква многократни удари на точно едно и също място, за да има шанс да пробие съоръжението", се казва в доклада.

И други анализатори смятат, че сериозна атака на Фордо би изисквала многократни удари.

"Аз бих заложил на повтарящи се удари срещу Фордо", казва военният анализатор на CNN и бивш полковник от ВВС на САЩ Седрик Лейтън.

Олбрайт смята, че може да има и други начини да се парализира обектът.

"Израел може да унищожи входовете на тунелите и вентилационната система. Ако ги повредят, и прекъснат електричеството - ще минат месеци, преди съоръжението да възобнови работа."

Възможно е и срещу съоръжението да се проведе наземна операция с командоси. Но тя би била по-рискова от бомбардировката. Причината е, че Израел вече има пълно въздушно превъзходство, но около Фордо може да има разположени елитни пехотни части.

Според Олбрайт, Фордо е само едно парче от пъзела.

"Ако го унищожат, това не е краят. Остава въпросът: колко центрофуги има Иран, които не са разположени във Фордо и Натанз? И къде се намират те?"

Рискове от радиационно замърсяване

Има ли шанс за радиационно замърсяване след унищожаването на комплекса? Близостта му до градове като Кум определено повишават риска за цивилното население.

Ако продуктът на обогатяването е уранов хексафлуорид, то има шанс замърсяването да е малко.

"Това е голяма, тежка газова молекула," казва Емили Кафри, експерт по радиационна защита в Университета на Алабама в Бирмингам пред NPR. Тя обяснява, че тъй като тази газова молекула е толкова тежка, "вероятно няма да се разпространи на много голямо разстояние."

Според нея, всяко замърсяване при атака би останало сравнително локализирано на самото място.

Въпреки че е трудно да се преценят рисковете, тъй като точният вид и количество на материала на обекта не са публично известни, тя казва, че евентуално изтичане в околната среда вероятно не би представлявало проблем "за никого извън непосредствената зона."

"Една от тревогите е, че урановият хексафлуоридможе да реагира с водата във въздуха и да образува флуороводородна киселина. Това е остроопасен материал, който може да нарани или убие хора," казва ядреният експерт Едуин Лайман. Но и според него рисковете от голямо замърсяване са малки.

На обратната позиция са от Световната здравна организация - СЗО.

Атаките срещу ядрените обекти в Иран могат да доведат до опустошителни последици за цивилното население и потенциални рискове за здравето, заяви ръководителят на СЗО, Тедрос Аданом Гебрейесус.

По думите на Гебрейесус, атаките по ядрени съоръжения могат да имат незабавни и дългосрочни последици за околната среда и здравето на хората - не само в Иран, а и в целия регион.