На 20 април 2010 г. нефтената платформа Deepwater Horizon експлодира в Мексиканския залив, разливайки 780 милиона литра петрол в океана. Петното се простира на 75 000 квадратни километра. Многобройни доброволци, природозащитници и специалисти прекарват месеци безуспешно в почистване на последствията от бедствието, без да знаят, че от съветско време съществува биоремедиатор, способен да реши проблема.

Мехурчестото кафяво водорасло (fucus vesiculosus) е познато на човечеството от древни времена: учените смятат, че е на поне 3 милиона години. То обитава студените северни морета и именно оцеляването му в сурови условия придава на водораслото уникалните му свойства. Фукусът отдавна се използва като лечебно средство, но най-интересната му полза е открита случайно.

През 1986 г. съветски танкер е повреден в Баренцово море, което води до разлив на мазут - петролен продукт. Замърсяването не е отстранено веднага: водолази започват да изследват района месец след инцидента. Представете си изненадата им, когато откриват необичайно гъсти растения от мехурчесто водорасло на мястото на разлива! Това въпреки факта, че повечето други растения, да не говорим за водните животни и рибите, са умрели. Но водораслите очевидно процъфтяват.

Биологът Михаил Воскобойников от Мурманския морски институт е впечатлен от успешното размножаване на водораслите в район, замърсен с нефтопродукти, и започва да провежда експерименти. Оказва се, че нефтът действа като тор за водораслите, макар и косвено. В симбиотична връзка с поне три вида нефтоокисляващи бактерии, които разграждат въглеводородите до органични киселини, тези водорасли могат да абсорбират всичко, което остава след разграждането на нефта, като в замяна осигуряват на бактериите необходимия им кислород.

И това не е всичко. Само един квадратен метър растящи водорасли, при температура на водата от 10 градуса по Целзий, е в състояние да преработи от 4 до 6 килограма нефтопродукти за две седмици. Ако температурата се повиши до 20 градуса, процесът на преработка е два пъти по-бърз.

Строго секретно

Откритието е незабавно докладвано на “висшите” власти. Дискусиите на високо ниво обаче дават съвсем различен ефект от очаквания на Воскобойников и неговите сътрудници. През 1987 г. КГБ напълно засекретява по-нататъшните изследвания на водораслото. И с основание: съветското правителство планира да създаде “мощен” щам на гъбичката фукус, който напълно да погълне цялата нефтена инфраструктура в Съединените щати. В идеалния случай това ще се осъществи за не повече от 6 месеца. Планът е “модерното” биологично оръжие тихо да се въведе в американските пристанища. Водораслите, макар и незабележителни и неразличими от своя “див” предшественик, могат да улеснят разпространението на бактериите и те бавно да поглъщат метала и пластмасата, от които са направени нефтените рафинерии и танкерите на “враговете на СССР”.

Проектът е толкова секретен, че документите за него са “изгубени” по време на разпадането на Съюза, а някои са открити едва през 2011 година. Д-р Воскобойников обаче описва изследванията си върху “немодифициран” фукус като неутрализатор на нефтени разливи през 2004-2007 г. Ефективността на гъбичката за пречистване на вода в северните морета е доказана от съвременни изследвания, но какво се знае за топлите региони?

Тъмната страна на поведението на фукуса е открита напълно случайно. Горещото лято на 2018 г. предизвиква прекомерен растеж на водорасли в Балтийско море. Когато биомасата на фукуса достига 10 милиона тона, водораслите започват да умират и да гният. Когато умира, фукусът отделя огромни количества диметилсулфид, токсичен газ, който мирише на развалено зеле. Процесът на разлагане лишава над 68 000 квадратни километра вода от кислород, което води до смъртта на 70-85% от водните организми. Там, където водораслите растат близо до плажове, хората също страдат: Полша и Германия съобщават за поне 15 отравяния с газ.

В наши дни

Днес много страни по света провеждат експерименти с фукус. Например, през 2019 г. SpaceX доставя проби на Международната космическа станция. Резултатите от това първоначално секретно проучване бързо стават публично известни. Водораслите, поставени в космическата станция, не само оцеляват във вакуума, температурните колебания от -120 до +120 градуса по Целзий и радиацията, но и продължават да се размножават.

С такъв мощен инструмент за трансформиране на света около нас обаче, не бива да забравяме опасностите от неговата злоупотреба. През 2012 г. щам на генетично модифицирани водорасли Fucus е откраднат от френска биолаборатория. Извършителите, вероятно подобно на съветската номенклатура, планират да използват водораслите, за да унищожат чуждестранни запаси от петрол и метали, но очевидно не успяват да ги употребят правилно. Модифицираният щам е открит едва през 2019 г. край бреговете на Норвегия. По това време водораслите, растящи пет пъти по-бързо от своя прототип дори в студени води, изместват над 80% от местните видове.

Но какво щеше да стане, ако модификацията на фукуса се беше получила по първоначалния план на СССР? Ами ако водораслите се бяха “съгласили” да погълнат петролните запаси и кораби? Учените казват, че това щеше да приключи много бързо. След като унищожат целия петрол и металите, бактериите, съжителстващи с фукуса, скоро щяха да преминат към по-достъпен и хранителен източник - човешкото тяло./"Труд"