Комбинация от дипломация, политика и право сложи край на тази дългогодишна сага

Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж се призна за виновен пред американски съд за разкриване на военни тайни, след което беше освободен в съответствие с постигнатите по-рано споразумения с американските власти. Комбинация от дипломация, политика и право отвори на Асанж пътя към свободата, пише Би Би Си.

Сделката, която доведе до освобождаването му - след седем години самоналожена изолация в посолството на Еквадор в Лондон и пет години принудително задържане в лондонски затвор - беше подготвяна месеци наред, но до последния момент запазваше елемент на несигурност.

Британската Кралска прокуратура заяви, че възможността за признаване на вината "за първи път е станала известна през март". Оттогава тя съветва американските власти как да осигурят освобождаването на Асанж и явяването му пред федерален съдия "в съответствие с неговите желания и тези на правителството на САЩ".

Предпоставките за сделката вероятно са се явили след избирането на новото австралийско правителство през май 2022 г. - новата администрация реши да върне у дома един от своите граждани, задържани в чужбина.

Лидерът на австралийската лейбъристка партия Антъни Албанис заяви, че не подкрепя всички действия на Асанж, но е време той да бъде освободен. Случаят се превърна в приоритет за него и до голяма степен е бил обсъждан при закрити врата.

"Не всички международни въпроси трябва да се решават с мегафон", заяви той. Австралийският парламент го подкрепи.

След това парламентарна делегация отпътува за Вашингтон, за да лобира директно в Конгреса на САЩ. После австралийският премиер повдигна въпроса по време на официално посещение и разговори с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом.

Последва гласуване в австралийския парламент, при което депутатите с огромно мнозинство подкрепиха призива към САЩ и Великобритания да позволят на Асанж да се върне в Австралия.

Човекът, който изигра ключова роля за предстоящата сделка, беше Стивън Смит - той бе назначен за посланик на Австралия в Лондон в началото на 2023 г. Дипломатически източници твърдят, че той е "свършил по-голямата част от работата, за да бъде тя успешна".

Смит, който посети Асанж в затвора Белмарш през април 2023 г., беше външен министър в предишното правителство на Австралия. То беше ръководено от Кевин Ръд, сега посланик на Австралия във Вашингтон, който също е участвал в преговорите.

Почетеният професор в университета в Сидни Саймън Джакман заяви пред Би Би Си, че австралийските власти традиционно са склонни да подкрепят САЩ, но обществените и политическите настроения в двете страни са се променили до степен, в която Албанис е имал възможност и "прикритие" да води кампания за освобождаването на Асанж.

Австралийски министри понякога дори са сравнявали задържането на Асандж с други случаи на австралийски граждани, които са в затвори в Иран и Китай и са смятани за политически затворници.

Грег Барнс, юридически съветник на Австралийската кампания за освобождаването на Асанж, казва, че политиката е променила всичко:

"Правителството на Албанис беше първото, което повдигна въпроса пред САЩ. И Албанис получи подкрепа от опозицията. Отношението към Асанж нарани много австралийци."

След това идва ред на правото. На 20 май Върховният съд на Лондон хвърли на Джулиан Асанж спасително въже. Съдът постанови, че основателят на WikiLeaks може да обжалва още веднъж решението за екстрадирането му в САЩ по обвинения в получаване и публикуване на военни тайни.

Асанж бе обвинен в няколко престъпления по американския Закон за шпионажа: 17 за публикуване на класифицирана информация и едно за хакерство.

Ключова част от решението на съда се отнасяше до това дали Асанж, който е австралийски гражданин, може да използва като средство за защита правото на свобода на словото, залегнало в първата поправка на Конституцията на САЩ.

Ник Вамос, бивш ръководител на отдел "Екстрадиция" в Кралската прокуратура и ръководител на отдел "Бизнес престъпления" в адвокатската кантора Peters&Peters, заяви, че решението на съда от май е накарало двете страни да седнат и да финализират сделката.

Той заяви, че съдебното решение потенциално е могло да позволи на Асанж да твърди, че публикуването на класифицирана информация е защитено от Първата поправка, а това "би могло да доведе до месеци, ако не и години, забавяне".

"Изглежда, че САЩ са оттеглили обвиненията за публикуване на [класифицирана информация] в замяна на това, че Асанж се е признал за виновен за хакерство, което най-накрая е сложило край на тази сага", каза той.

Вамос добави, че правният екип на Асанж признава, че Първата поправка е без значение за обвинението, свързано с хакерство. Така че, дори ако обвиненията, свързани с публикуването на класифицирани документи, в крайна сметка отпаднат, те не биха имали аргументи да се защитят срещу обвиненията в хакерство, които са били повдигнати паралелно. "И двете страни осъзнаха рисковете и това ги доведе до масата за преговори", каза Вамос.

Задкулисна политика

Политиката също изигра своята роля. Преди време американците дадоха знак, че са готови да сключат сделка. През август миналата година американският посланик Каролин Кенеди публично предложи, че сделка за признаване на вината може да бъде решение на проблема - предложение, което беше възприето от адвокатите на Асанж.

През април Джо Байдън заяви, че обмисля искането на Австралия да прекрати съдебното преследване срещу Асанж. Случаят на Асанж отдавна е и дразнител в отношенията между Великобритания и САЩ и много дипломати се опитват да потушат това раздразнение.

Появиха се предположения, че администрацията на Байдън иска да реши въпроса преди президентските избори през ноември, а някои поддръжници на Асанж дори предполагат, че Вашингтон се опасява, че британското лейбъристко правителство, което може да дойде на власт, ще бъде по-малко склонно да се съгласи на екстрадиция, ако спечели изборите.

Белият дом побърза да заяви във вторник, че не е участвал в обсъждането на подробностите по сделката - това е работа на Министерството на правосъдието.

Изглежда, че след години на юридически и дипломатически спорове всички страни просто са стигнали до момента, в който са искали да сключат сделка и са били готови да направят компромиси, за да я оформят окончателно, пише още Би Би Си.

Споразумението, което Асанж сключи с прокурорите, ще бъде лошо за свободата на американската преса. Но резултатът можеше да бъде и по-лош, пише по същата тема в. "Ню Йорк Таймс".

Правната сага, която застрашаваше възможността на журналистите да съобщават военна, разузнавателна или дипломатическа информация, считана от длъжностните лица за класифицирана, приключи нееднозначно. Заложената в Първата поправка роля на свободната преса да прави публично достояние информация извън одобрената от управляващите е основен принцип на американското самоуправление.

Споразумението означава, че за първи път в американската история събирането и публикуването на информация, считана за класифицирана от правителството, се преследва успешно като престъпление. Този нов прецедент ще изпрати заплашително послание към журналистите, работещи в областта на националната сигурност, които може да станат по-малко ентусиазирани в работата си, защото ще бъдат изложени на по-голям риск от съдебно преследване.

Но ефектът на споразумението също е ограничен, като предотвратява по-сериозна заплаха. Тъй като Асанж се е съгласил със споразумението, той няма да оспорва законността на прилагането на Закона за шпионажа към неговите действия. По този начин решението предотвратява риска делото да доведе до окончателно решение на Върховния съд, което да благослови тясното тълкуване от страна на прокурорите на свободата на пресата, предвидена от Първата поправка.

"По същество той се признава за виновен за неща, които журналистите правят през цялото време и които трябва да правят... Това ще хвърли сянка върху свободата на пресата, но не такава, каквато би хвърлило съдебно решение, че тази дейност е престъпна и не е защитена от Първата поправка", казва Джамил Джафер, изпълнителен директор на Института "Найт" за Първата поправка към Колумбийския университет. Накратко казано, допълва той, от гледна точка на свободата на медиите резултатът е сложен и не може да се разглежда нито като "изцяло лош, нито като изцяло добър".

За своите поддръжници Асанж е доблестен борец за истината. За критиците му той е търсач на публичност, който е застрашил живота на много хора, като е публикувал масиви от секретна информация.

Тези, които са работили с него, описват Асанж като стегнат, целеустремен и високоинтелигентен, с изключителна способност да разбива компютърни кодове.

През 2006 г. той основава сайта WikiLeaks, който публикува поверителни документи, а през април 2010 г. попадна на първите страници на вестниците по света, когато публикува кадри, на които се вижда как американски войници застрелват 18 цивилни от хеликоптер в Ирак.

Същата година австралиецът беше задържан в Обединеното кралство, а след това освободен под гаранция, след като Швеция издаде международна заповед за ареста му заради обвинения в сексуален тормоз.

Асанж твърди, че това е било уловка, за да бъде евентуално екстрадиран в САЩ, където да му бъдат повдигнати обвинения в шпионаж. Така започна съдебна сага, която продължи 14 години, включваше пет държави и стигна до най-висшите съдилища в света, припомня Би Би Си.